Тази година има потенциала да бъде абсолютно непредсказуема що се отнася до изкуството на кинематографията или както ние го наричаме – операторското майсторство.

Днес обръщаме поглед към едни от невъзпетите герои на киното – композиторите на филмова музика.

Холивуд. Средата на 20-те. Време на разват, поквара, лудост и кино. Време като никое преди и никое след това. Време, което много скоро ще приключи, но все още се усеща като вечно.

Все пак изглежда сякаш още има място за нови, авторски истории в бъдещето на популярното кино (инди и артхаус средите са много по-силни в този аспект) и днес ще обърнем внимание на пет напълно оригинални заглавия, които ще се борят за писателската награда в голямата оскарова нощ.

Кариерата на Гай Ричи е като влакът беглец – нямаме никаква представа накъде отива, постоянно я грози умерено сериозна заплаха да дерайлира, но винаги някакси се завръща обратно на ръждясалите релси и се задържа там достатъчно дълго, за да завие и да премине през следващата уж неочаквана, но в крайна сметка изненадващо логична гара.

Адаптацията е сложно и твърде често неразбрано изкуство. Какво означава да адаптираш книга, пиеса, статия или понякога дори друг филм за големия екран?

Нека започнем тази история от самото начало. От началото на детективския жанр, от началото на психологическия ужас, от началото на края на Романтизма и романтиката като цяло. Пътят ще се извива опасно, ще е измамен и стръмен, ще ви завърта и обърква и крайната точка, до която ще достигне, може да ви ужаси и сломи.

Тази седмица се концентрираме върху две от най-интересните, но и потенциално най-скучните Оскарови състезания за годината – Най-добрата поддържаща женска и мъжка роля.

След като в началото на седмицата обърнахме внимание на нежния пол, днес идва ред да погледнем към петима мъже, всеки един от които, иронично, представлява своя различна форма на една нежна и чувствителна душа, затворена в нетипична обвивка.