„Не е важно колко силно удряш, а колко силни удари можеш да понесеш и въпреки това да продължаваш напред.“ Ключовата сентенция на франчайза „Роки“ важи за всеки един от деветте филма в него и „Крийд III“ не е изключение. Подобно на всички свои предшественици, той устоява на всяка цена на всевъзможните удари на времето и се надига победоносно от окървавения боксов ринг, за да научи още едно поколение на значението на думата „воля“.
През 2022 г. се навършиха 100 години от истинското начало на хорър жанра, поставено през далечната 1922 г. от немския режисьор Ф. В. Мърнау и неговият ням, експресионистичен шедьовър „Носферату“. И тъй като КиноБокс не съществуваше миналата година на 4-ти март (оригиналната премиера на „Носферату“ в Германия), решихме да поправим този свой пропуск и да отпразнуваме 101-годишнината на може би най-великия хорър и със сигурност – най-великия вампирски филм, създаван някога.
„Баншите от Инишерин“ е дълбоко алегорично произведение, наситено с множество метафори и символика и умело замаскирано като простичката история на разпадането на едно дългогодишно мъжко приятелство. Тонът му е неуловим, лавиращ между семпла битова драма, черна комедия и екзистенциална трагедия, и резултатът от това сложно, но естествено преливане от жанр в жанр, понякога в рамките на една-единствена сцена, го прави невероятно богат.
Тази година има потенциала да бъде абсолютно непредсказуема що се отнася до изкуството на кинематографията или както ние го наричаме – операторското майсторство.
Днес обръщаме поглед към едни от невъзпетите герои на киното – композиторите на филмова музика.
Холивуд. Средата на 20-те. Време на разват, поквара, лудост и кино. Време като никое преди и никое след това. Време, което много скоро ще приключи, но все още се усеща като вечно.
Все пак изглежда сякаш още има място за нови, авторски истории в бъдещето на популярното кино (инди и артхаус средите са много по-силни в този аспект) и днес ще обърнем внимание на пет напълно оригинални заглавия, които ще се борят за писателската награда в голямата оскарова нощ.
Кариерата на Гай Ричи е като влакът беглец – нямаме никаква представа накъде отива, постоянно я грози умерено сериозна заплаха да дерайлира, но винаги някакси се завръща обратно на ръждясалите релси и се задържа там достатъчно дълго, за да завие и да премине през следващата уж неочаквана, но в крайна сметка изненадващо логична гара.
Адаптацията е сложно и твърде често неразбрано изкуство. Какво означава да адаптираш книга, пиеса, статия или понякога дори друг филм за големия екран?
Нека започнем тази история от самото начало. От началото на детективския жанр, от началото на психологическия ужас, от началото на края на Романтизма и романтиката като цяло. Пътят ще се извива опасно, ще е измамен и стръмен, ще ви завърта и обърква и крайната точка, до която ще достигне, може да ви ужаси и сломи.