През 2022 г. се навършиха 100 години от истинското начало на хорър жанра, поставено през далечната 1922 г. от немския режисьор Ф. В. Мърнау и неговия ням, експресионистичен шедьовър „Носферату“. И тъй като КиноБокс не съществуваше миналата година на 4-ти март (официалната премиера на „Носферату“ в Германия), решихме да поправим този свой пропуск и да отпразнуваме 101-годишнината на може би най-великия хорър и със сигурност – най-великия вампирски филм, създаван някога. В тази статия ще се запознаете с началото на една кино икона, ще преминете по пътя ѝ през десетилетията и ще достигнете до нейното обвито в мистерия, но въпреки това безкрайно обещаващо бъдеще.
1. Хищникът Носферату – NOSFERATU: A SYMPHONY OF HORROR (1922)
Всичко започва с една кражба (при това – доста нагла), когато немското студио Прана Филм решава да продуцира своя собствена версия на романа „Дракула“, въпреки че не е получило правата за адаптирането му от наследниците на автора Брам Стокър. Този факт по никакъв начин не обезкуражава продуцентите, които променят точно толкова от оригиналната история, колкото да не бъдат осъдени, но не достатъчно, за прикрият безсрамното си присвояване на авторска собственост. Граф Дракула се превръща в Граф Орлок, наивните Джонатан и Мина Харкър стават Томас и Елън Хътън, а налудничавият Ренфийлд (еуфоричният лакей на Дракула) е преобразуван в Нок. Сюжетът отново включва изпращането на младия адвокат Томас Хътън/Джонатан Харкър дълбоко в недрата на Карпатите, за да открие изолирания от света дворец на животинския, почти тотално откъснат от човешкото Граф и неволно да помогне на античното създание да пренесе своето зло от древните, диви гори на Трансилвания в цивилизования свят. Истинската ценност на филма обаче е огромното визуално богатство, което е налице както през 1922 г., така и през 2023 г. и със сигурност ще бъде също толкова впечатляващо и през 2123 г. Филмът просто работи по един първичен и суров начин, който успява да изпълни зрителя със страхопочитание не просто към майсторството на първите истински гениални творци в историята на киното (в случая това е режисьорът на продукцията Ф. В. Мърнау), а към силата на седмото изкуство като цяло. Ако ще отделяте час и половина от живота си, за да гледате ням филм, нека това да бъде оригиналният „Носферату“.
2. Самозванецът Носферату – SALEM’S LOT (1979)
През 1975 г., вдъхновен от феноменалния успех на първата си публикувана книга „Кери“, един млад, наивен и амбициозен Стивън Кинг решава, че ще напише своя „Велик американски роман“ и изпод скорострелното му перо изниква вампирският „Сейлъмс Лот“. Четири години по-късно Тоби Хупър, създателят на все още ужасяващата хорър класика „Тексаско клане“ (The Texas Chainsaw Massacre), адаптира книгата на Кинг за малкия екран, но в процеса прави една огромна промяна, която отблъсква множество от феновете на романа и привлича огромна част от незапознатата публика. На мястото на изискания, красноречив и харизматичен архивампир Кърт Барлоу, който постепенно подчинява градчето Сейлъмс Лот под неумолимата си воля, ужасените персонажи и почти също толкова ужасената публика заварват в закования ковчег едно мъртвешки бледо, дългоухо, гологлаво и плъхоподобно създание с жадни очи и ненаситен апетит; повече животно, отколкото човек, повече сила на природата, отколкото брилянтен и манипулативен ум. Очевидно заимствали с шепи от класиката на Мърнау, Хупър и компания, в пристъп на впечатляващо вдъхновение решават да преобърнат популярната до този момент концепция за модерния вампир (който десетилетия е царувал на големия екран, нагизден с костюма, пелерината и лустросаната коса на Бела Лугоши, сър Кристофър Лий и много други елегантни джентълмени) и го правят, като се завръщат обратно към корените на хорър киното и оригиналния „самозванец“ Носферату от началото на века.
3. Трагичният Носферату – NOSFERATU THE VAMPYRE (1979)
Моят любим (до този момент) Носферату безспорно е почти сюрреалистичната и спираща дъха трактовка на неподражаемия Вернер Херцог – всичкоправещия, леко налудничав чичо на европейското модерно кино, който просто не може да спре да работи. В пика на своето професионално партньорство с почти диагностицирано психопатичния и ужàсен по множество параграфи, но въпреки това много талантлив Клаус Кински, двамата произвеждат „Носферату Вампирът“ или „Носферату: Фантомът на нощта“ (както е известен в Германия) – стилистичен римейк на оригиналния филм на Мърнау, който преобразува персонажа на Граф Орлок обратно в този на Граф Дракула (след като правата за романа на Брам Стокър най-накрая стават обществено достояние). В процеса на преобразуване, творението на Херцог и Кински започва да придобива някои от нотките на трагичен Байронов антигерой – той се превръща в едно жалко и меланхолично, безкрайно самотно същество, определяно и водено от неконтролируемите си нужди и неспособно да се пребори с тях, но въпреки това притежаващо съзнание и душа, които да осъзнават болката, която носи в себе си и която нанася на другите. Няма го вече ненаситния хищник от началото на века – тук той е заместен от нещо по-малко от човек, нещо слабо и немощно и пристрастено към сладката отрова, циркулираща из вените на бъдещите му любовници-жертви. Отвъд това, филмът на Херцог използва буквалната и метафорична чума, която Дракула донася със себе си в сънливото градче Висмар, за да илюстрира и изследва по-дълбоки и по-всеобхватни социални ужаси от вродената самота на лишения от любов безсмъртен, а именно – лекотата, с която се разпада установеният ни, но твърде крехък ред, когато неминуемо бъде изправен пред ентропията на природата.
4. (Почти) истинският Носферату – SHADOW OF THE VAMPIRE (2000)
Един от най-уникалните и необичайни филми в последните тридесет години, „Сянката на вампира“ излиза в началото на новото хилядолетие, във време, когато мета-кино експериментите набираха сила в Холивуд, основно подтиквани от сякаш безкрайния талант на сценариста Чарли Кауфман (тогава неговите „Да бъдеш Джон Малкович“, „Адаптация“ и „Самопризнанията на един опасен ум“ зададоха тона на авангардното популярно кино на първото десетилетие). Най-общо казано мета филмите не целят пълното потапяне на зрителя в наратива и неговото заблуждаване, че показаното на екрана наистина съществува, а точно обратното – те дори се възползват от знанието на публиката, че гледа филм, за да преобърнат конвенционалните изразни средства на киното надолу с главата и да изненадват и провокират. „Сянката на вампира“ ни потапя в една хипотеза – какво ако, по време на снимките на „Носферату“, актьорът Макс Шрек (Граф Орлок) наистина е бил вампир? Как би изглеждала една снимачка площадка, когато егото на вманиачен по автентичността на проекта си филмов режисьор (винаги страхотния Джон Малкович) се сблъска с егото на злорадо и нарцистично чудовище (винаги невероятния Уилем Дефо)? Нелепостта на цялата концепция е надмината само от огромния и неконтролируем комедиен талант, който двамата актьори излъчват във всяка една сцена – това е техният филм и той не би могъл да работи, ако който и да е от двамата не беше отдаден на 110 процента, както и ако химията помежду им беше само малко по-слаба. За щастие, и Малкович, и Дефо са омагьосани от материала и се забавляват неимоверно, докато дават всичко от себе си за този безкрайно странен и истински различен филм.
5. Модерният Носферату – Robert Eggers’ NOSFERATU (2023)
Сто години по-късно стигаме до наши дни. Носферату все още е напълно жив и жизнен (или може би трябва да кажа „немъртъв“?) в световната популярна култура и най-новото и вълнуващо име, което ще посегне към неговата история, е объркващо талантливият сценарист и режисьор Робърт Егърс („Вещицата, „Фарът“ и „Викингът“). С три брутално добри филма и вече достатъчно опит зад гърба си, Егърс най-накрая е готов да се захване с един от мечтаните си проекти, тъй като преди го беше страх да пипне този исторически артефакт от страх да не го счупи. Информацията, която имаме за неговия проект, е твърде оскъдна – това, което знаем със сигурност е, че в главната роля на Граф Орлок ще видим Бил Скарсгард, който след клоуна Пениуайз в двете части на „ТО“, явно е решил да колекционира ужасяващи хорър същества във филмографията си. В ролята на обекта на неговите романтични и физически нужди Елън Хътън ще се превъплъти Лили-Роуз Деп (дъщерята на небезизвестния Джони Деп), която тепърва ще набира скорост покрай скандално и опасно изглеждащия сериал „Идолът“ по HBO, а очарователният Никълъс Холт ще играе нейния възлюбен съпруг и неволен вампирски адвокат Томас Хътън. И да, любимецът на Егърс Уилем Дефо (когото можете да гледате и във „Фарът“, и във „Викингът“) отново ще участва в не съвсем ясна, навярно епизодична, но винаги добре дошла роля. Отвъд това, просто ще трябва да почакаме, за да видим новото пето лице на едно винаги интригуващо и податливо на интерпретация чудовище. Какво ще е бъдещето на Носферату след това можем само да гадаем, но едно нещо е сигурно – той никога няма да умре.
Снимки: BBC, Screen Rant, Entertainment Earth, Pinterest
