Тази година състезанието за четирите изпълнителски категории е изключително оспорвано в цели три от тях. И докато Златните Глобуси винаги са се измъквали с това да дават статуетки за комедийни и драматични роли (поне в категорията на Главен актьор и Главна актриса), то при Оскарите винаги е имало само петима номинирани и само един печеливш. Но преди да се насочим към двете предполагаемо най-ожесточени битки за Оскари тази година, нека първо обърнем внимание на двете поддържащи категории, за да разберем колко точно сигурна е статуетката на Робърт Дауни Младши.

Поддържащ актьор

Оказва се – не чак толкова сигурна. Ако преди няколко месеца, в началото на август, някой ни беше казал, че има шанс който и да било друг да прибере Най-добрата поддържаща мъжка роля, освен Дауни, навярно щяхме да му се изсмеем в лицето. Но от тогава до сега на сцената излязоха „Убийците на цветната луна“, където един много смразяващ и прагматичен Робърт де Ниро краде всяка сцена, в която се намира, с тихата заплаха, която излъчва; „Клети създания“, навярно най-добрата и нелепа роля в прелестно разнообразната и еклектична кариера на очарователния Марк Ръфало; и „Остатъците“, в която Доминик Сеса прави ударна дебютна роля и удържа завидно фронта рамо до рамо с винаги феноменалния Пол Джиамати.

И това е без да броим Райън Гослинг и неговото собственоръчно спасяване на „Барби“ от лапите на посредствеността, както и най-добрата роля, на която никой няма да даде награда тази година (винаги има поне една такава) – Чарлз Мелтън и неговото крехко и уязвимо изпълнение на объркан мъж, който е бил ограбен от детството си, без да го осъзнава. Въпреки всичката тази конкуренция, обаче, ние все още смятаме, че заради дългата си и изпълнена с възходи и падения кариера, Академията ще избере да почете именно Робърт Дауни Младши.

• Робърт Дауни Младши – „Опенхаймер“ (вероятен и заслужаващ победител) 
• Робърт де Ниро – „Убийците на цветната луна“
• Марк Ръфало – „Клети създания“ (също заслужаващ победител)
• Райън Гослинг – „Барби“
• Доминик Сеса – „Остатъците“

Извън играта, но споменат: Чарлз Мелтън – „Май, декември“

Поддържаща актриса

Традиция открай време за тази категория е да се превръща в най-предсказуемата от четирите актьорски, което обикновено я прави и най-слабата откъм изпълнения. За щастие, обаче, победителят винаги е безапелационен и почти винаги изключително добър. Тази година честта се пада на невероятно естествената и сърцераздирателна, докато е безкрайно забавна, Давайн Джой Рандолф, в ролята на скърбяща майка, на която ѝ е писнало от глупостите на хлапетиите и учителите, на които слугува в училището, в което работи. Шансът да не вземе наградата към този момент клони към нула. Въпреки това винаги отличната Джулиан Мур никога не е за подценяване и нейното двусмислено и притеснително изпълнение в също толкова неудобния и озадачаващ „Май, декември“ може и да представлява някаква, макар и малка, опасност за Джой Рандолф.

В лагера на несправедливо пренебрегнатите пък можем да намерим Сандра Хюлер, която имаше превъзходна 2023-та година с два от най-хвалените и обсъждани филма през нея – „Анатомия на едно падане“ и „The Zone of Interest“. Поради това, както и фактът, че Академията рядко отразява един и същ актьор с два филма в две различни категории (въпреки че се е случвало), ние прогнозираме, че нейната главна роля в „Анатомия на едно падане“ е много по-вероятно да бъде почетена.

• Давайн Джой Рандолф – „Остатъците“ (вероятен и заслужаващ победител) 
• Даниел Брукс – „Пурпурен цвят“
• Емили Блънт – „Опенхаймер“
• Джулиан Мур – „Май, декември“ (също заслужаващ победител)
• Джоди Фостър – „Ниад“

Извън играта, но споменатa: Сандра Хюлер – „The Zone of Interest“

Главен актьор

Трима души дишат във врата на Килиън Мърфи, фаворита за приза за Главна мъжка роля на почти всички, които разбират дори малко от кино и от награди тази година. „Опенхаймер“ беше категоричен успех във всеки аспект – технически, творчески и финансов… и голяма част от този успех се дължи на титаничното изпълнение на Килиън, който е в почти всеки кадър на този тричасов епос. Но недалеч зад него в надпреварата е един друг, дори по-голям тричасов епос, наречен „Убийците на цветната луна“, където Лео за пореден път доказва на целия свят, че харизматичното му присъствие отива на всичко и извисява дори и най-глупавите, наивни и противни персонажи и ги прави безкрайно гледаеми.

Другите двама не по-малко опасни играчи са любимецът на Академията Брадли Купър, който вече е бил номиниран цели три пъти за същата категория и веднъж за Най-добра поддържаща мъжка роля. Много е възможно тя да реши, че изгубването му в образа на великия Ленърд Бърнстейн в режисирания от него „Маестро“, е именно ролята, за която той най-сетне да спечели своя Оскар. Със същите, ако не и с по-големи шансове, е превъзходният Пол Джиамати, който постепенно и неусетно се превръща може би в най-голямата заплаха за Оскара на Мърфи, със своето измамно семпло и очарователно, но реално много нюансирано и дълбинно изпълнение на сприхав учител в новата коледна класика „Остатъците“. За съжаление, тази категория е препълнена и също толкова страхотните изпълнения на Джефри Райт в сатиричната комедия „American Fiction“ и Андрю Скот в сърцераздирателната (почти) сайфай драма „All of Us Strangers“ навярно просто няма да успеят да се доредят до едно от петте заветни места.

• Килиън Мърфи – „Опенхаймер“ (вероятен и заслужаващ победител) 
• Леонардо ди Каприо – „Убийците на цветната луна“
• Брадли Купър – „Маестро“
• Колман Доминго – „Ръстин“
• Пол Джиамати – „Остатъците“ (също заслужаващ победител) 

Извън играта, но споменати: Джефри Райт – „American Fiction“, Андрю Скот – „All of Us Strangers“

Главна актриса

Вероятно най-напрегнатата и кръвожадна битка от всички описани тук! Главна женска роля тази година е потенциално непредсказуема и истински интересна за пръв път от много време насам. Пет феноменални актриси с пет феноменални изпълнения, всяко от което в един момент или друг е било спрягано за наградата. Какво повече бихме могли да искаме? За момента фаворитките са две, тъй като всяка от тях получи по един Златен Глобус – Лили Гладстоун и Ема Стоун – съответно за най-добра главна женска роля в драма и в комедия. „Убийците на цветната луна“ щеше да е непоносим без това огромно сърце, което Лили Гладстоун му придава, докато „Клети създания“ реално е еквивалентът на „Опенхаймер“, само че в женски вариант – досущ като Килиън, Ема Стоун присъства в почти всеки кадър и всяко кътче на този филм, а аурата ѝ обгръща всички останали и виси над малкото сцени, в които актрисата липсва. Без нейното безстрашно изпълнение, надали този филм щеше дори да съществува, какво остава в такъв вид.

Кери Мълигън пък е най-доброто и искрено създание в „Маестро“ и някакси е намерила начин да превъзмогне материала, който е сравнително стандартен, за да достигне едно неподражаемо ниво на автентичност. В резултат на това, тя изпъква и блести на екрана, подобно на икона от Златната ера на Холивуд. И да искаш, не можеш да я игнорираш. Вече гореспоменатата Сандра Хюлер със сигурност ще бъде номинирана за филма, на който французите вече се бият по главата, че не заложиха, защото ако бяха изпратили него, със сигурност щеше да спечели Оскар за Най-добър чуждоезичен филм – „Анатомия на едно падане“. И това оставя петото място, което може да отиде при което и да е от трите коренно различни изпълнения – бонбонената Марго Роби в „Барби“, нежната Грета Лий в „Минали животи“ и студената и безскрупулна Натали Портман в „Май, декември“. Ние залагаме именно на нея – Натали вече има един Оскар (за „Черен лебед“) и нейната роля е може би най-интересната от трите изброени.

• Лили Гладстоун – „Убийците на цветната луна“ (вероятен и заслужаващ победител) 
• Ема Стоун – „Клети създания“ (също заслужаващ победител) 
• Сандра Хюлер – „Анатомия на едно падане“ (също заслужаващ победител)
• Кери Мълиган – „Маестро“ (също заслужаващ победител)
• Натали Портман – „Май, декември“

Извън играта, но споменати: Марго Роби – „Барби“, Грета Лий – „Минали животи“

Още Оскарни прогнози очаквайте тук.

_______

Снимки: iMDB