„Клети създания“ е филм на какъвто рядко бихте попаднали. Той е толкова уверен в своята странност, че успява да грабне веднага и, разкривайки все повече страните на ексцентричната си красота, позволява на зрителя сам да реши какво точно е видял. В този ред на мисли, Йоргос Лантимос съвсем съзнателно разрешава всякакви реакции и интерпретации – ще ви отблъсне, ще ви очарова, ще ви засрами, ще отместите поглед, ще гледате хипнотизирани – с най-новия си филм гръцкият режисьор ще ви предизвика да чувствате. Възможно е да има сцени, които да прекрачват моралните ви граници, след прожекцията да поставите под съмнение смисъла на видяното, но несъмнено колкото повече се замисляте за тази нестандартна приказка, толкова повече ще откривате в нея. Посланията ѝ ще стават все по-достъпни. Героите – всъщност не чак толкова различни от случайния минувач на улицата. А онзи толкова далечен, уж непознат свят се оказва едно пречупено огледало, в чието отражение откривате съвсем човешки проблеми.

Принцесата

Приказка без принцеса губи привлекателност. Всъщност най-често принцесата е определяща за съдържанието на приказката. Дали ще бъде щастливият край на Пепеляшка, или морската пяна на погубената от любов малка русалка, очарованието на главния женски персонаж води читателя или зрителя през премеждия с конкретна цел. Понякога именно предизвикателствата, които светът ѝ поставя на пътя, са определящи за съдбата ѝ. Без да изгуби обувката си, Пепеляшка нямаше да успее отново да бъде намерена от принца. Без да пожертва гласа си, малката русалка нямаше да получи възможността да се опита да омае принца. Сходна съдба споделя и Бела от „Клети създания“. Тя притежава точно онази черта, която подсказва за несигурно, но изпълнено с приключения бъдеще – безкрайно любопитство към непознатото. Светът през прозореца, този непозволен, определян за опасен, свят. Към него Бела изпитва нетърпелив интерес, без изобщо да го познава. Но точно това, че не го познава, я кара да го желае още повече. 

За ролята на такава принцеса изборът да е Ема Стоун е необичаен, защото би могла да бъде следващата Ема Уотсън в „Красавицата и Звяра“ (2017) – актрисата е толкова популярна, че виждате нея, а не героя. За щастие, Ема Стоун се справя фантастично и в нито един момент не може да пробуди съмнение, че някой друг е на екрана, а не самата Бела. Ако за „Ла Ла Ленд“ взе Оскар, защото ролята ѝ бе близка, то наградите, които е получила (и предстои да получи) за „Клети създания“, са заради истинската трансформация, която преживява. Бела с напредване на времето се променя не само психологически, но и физически. Походката ѝ става по-уверена. Речникът ѝ се обогатява. Безстрашните ѝ срещи с външния свят я оформят и трансформацията ѝ, започнала от първата ѝ до последната секунда на екрана, е впечатляваща. Ема Стоун не се свени и се подчинява на всяка нужда на Бела, за да я превърне в най-добрата си роля досега.

Дворецът

Всяка принцеса, доброволно или на сила, трябва да напусне двореца, който обитава, за да ѝ се случи нещо забележително. „Клети създания“ изненадва с това, че привидното изоставяне на „родното“ място не е крайното удовлетворение за Бела. За нея дворецът е навсякъде, където тя се застои за по-дълго. Тези постоянни и симпатични изследвания на света и на живота са навярно били основа и за Йоргос Лантимос, и за сценариста Тони Макнамара. Сцените, независимо дали сивеят или са експлозия от цветове, подсказват на зрителя, че филмът най-често бива воден от гледната точка на Бела. Тя е подала ръка на зрителя и дори той да не я приел, Бела насила посяга към него да го издърпа към себе си, с риск дори да му извади рамото.  

Външният вид на „Клети създания“ е подчинен на богато въображение. Има нетрадиционно използване на обектива на камерата, за да може да се придаде този търсен ефект на „различния свят“. Част от героите са съвсем буквално като излезли от картини на Френсис Бейкън, благодарение на превъзходния грим и прически. Костюмите, най-вече тези, в които е облечена Ема Стоун, са разкошни, екстравагантни, достойни за подиума на някое модно ревю. Сюрреалистичното и абстрактното бива безскрупулно открито демонстрирано. Надали Лантимос е имал каквито и да е било съмнения, че филмът му би могъл и да не се хареса на определена публика. Само дето „Клети създания“, за разлика от „Убийството на свещения елен“ или „Кучешки зъб“, макар също провокативен, то е провокативен в много по-весела посока. Неочаквано забавен е. Всеки от актьорите е успял да улови кога репликата му е сериозна и кога – пълна пародия. 

Кралят и кралицата

Но защо определям толкова категорично Бела като принцеса? Кое я приближава до Пепеляшка и малката русалка, а не до Франкенщайн? Нейният характер е достоен за принцеса, не за чудовище. Много по-запомнящи са точно тези главни женски персонажи от приказките, не техните половинки. Да, накрая обикновено „те заживяват щастливо до края на дните“, а не само „тя“, но преди да се стигне до принца, принцесата се налага да изпадне в беда. Но преди да изпадне в беда, принцесата трябва да се роди. Най-често в двореца. На кого? На краля и кралицата, разбира се. В „Клети създания“ точно кралят и кралицата са претърпели нова интерпретация. 

Кралят, в случая, е учен – д-р Годуин Бакстър. Уилям Дефо се крие неразпознаваемо в тази роля. Безспорно персонажът му е не по-малко травмиран от творението си. За това небрежно се намеква. Пък и е лесно да се отгатне спрямо поведението и речта му. Приключението на Бела може да е започнало с бягство от дома, но то не е предвещано или последвано от истинска съпротива. Създателят ѝ е способен да ѝ попречи, но не го прави, защото той самият иска тази нейна еманципация. Радва се на нейните съобщения, независимо от тяхното съдържание, защото Бела е живата плът на истинските му, съкровени копнежи. Смелостта ѝ да се показва безразсъдно пред външния свят, да издирва приемственост, да се чуди каква форма има удоволствието от съществуването… Точно тези тревоги и цели, д-р Бакстър преследва, но по друг начин. Затова и проявява разбиране към своето дете, дори и да я е възпитал да го нарича Бог, а не татко. Но коя е кралицата в „Клети създания“? Няма да издам. Ще ви оставя сами да се досетите, след като изгледате филма.

Принцът

Всяка принцеса иска да има принц. Напълно нормално и логично следствие е да има на кого да се споделят всички изминали вълнуващи преживявания и онези, които предстоят. Най-силната страна на „Клети създания“ е точно в отношенията между Бела и кандидатите ѝ. Много отдавна не е имало филм, в който женският персонаж да има превъзходство над мъжкия и то да се изразява не напористо като в съвременните комерсиални филми, а е достойно и достоверно. Превъзходството на Бела е в нейната неопитност и неопитоменост. Написа е по начин, който кара зрителят да вярва, че тя е непредсказуема за останалите хора, но съвсем последователна за себе си. Точно този сблъсък на противоречия ѝ дава предпоставки за чести раздели, но и нови пълноценни срещи. 

Що се отнася до принца ѝ, то той не е един единствен. Първият е помощник на д-р Бакстър и се намира в дома, от който решава да избяга. Рами Юсеф изпълнява тази роля на грижовния, невинен, потенциален съпруг умело, без да разполага всъщност с много време на екран, за да увери зрителя в почтеността на намеренията си. Вторият (и най-съществен) е Дънкан Уедърбърн – ухажорът, символ на забраненото, на изкусителното, но сякаш само наужким. Марк Ръфало, подобно на Уилям Дефо, е открояващо се различен. За разлика от Дефо, Ръфало участва рядко в по-различни от страна на естетика филми, затова представянето му е толкова забележително. Уедърбърн е персонажът, на когото Бела най-значително повлиява и зрителят през цялото време, когато тази двойка е на екран, изпитва наслада от динамиката не техните хищнически взаимоотношения.

Епилог

Препоръчвам „Клети създания“ да се гледа на кино, защото ако го пуснете на компютъра или телевизора вкъщи, ще имате наглостта да го спрете след първите десет-петнайсет минути. Такъв тип филми изискват внимание и пълна емоционална отдаденост. Дава ви свобода да се чувствате в прожекционната зала така, както никога преди не сте подозирали, че можете.

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: Форум Филм