Навярно всички сме чували поне веднъж в живота си латинската сентенция “през трудностите към звездите” (per aspera ad astra). “65” ни пренася в света на дълбоките трудности, тежките избори и случаите на безизходица – такива, каквито са непознати за педантично изчислената подредба на космическото пространство. Една непредвидена катастрофа и последствията от нея ни превеждат през загадки и мистерии, за да разберем, че никога не сме сами. Режисьорите и сценаристи на филма Скот Бек и Брайън Уудс прецизно представят експедицията на Милс (в ролята Адам Драйвър) през бушуващите моменти на пътешествието му и редица емоционални катаклизми. Те се опират на дисекция, обърната към множество теми като цената и смисъла на родителската институция, трудностите в професионалното призвание и личните житейски катарзиси.
Началото, което ни пренася в идиличната хармония, царяща в семейството на Милс, ясно комплементира космическия ред. Тази хармония рязко се разпада, когато семейството е изправено пред тежка болест и битката за нейното овладяване. Бащата прави опасен избор да замине на далечна мисия в опознаване на непознати планети. В един момент този добре обмислен план претърпява обрат – корабът е ударен от приближаващ опасен астероид. Всичко изглежда разрушено и безвъзвратно изгубено – както човешките животи, така и целта на научното пътуване. Единственият оцелял (пилотът Милс) е нагърбен с тежка задача – да намери пътя обратно към дома и да спаси здравето на болната си дъщеря или да извърши самоубийството, на което показва, че е способен. Той избира първата опция и в хода на изследване на новата земя, в която попада, разбира, че не мястото е различно, а времето – намираме се в последния период на мезозойската ера на планетата Земя. Съвсем скоро той намира оцеляло малко момиче на борда на кораба – добър повод да видим главния ни герой, обзет от силно бащинско чувство и грижа. Общуването между него и Коа (в ролята Ариана Грийнблат) е практически невъзможно, тъй като малкото момиче говори непознат език, което прави пъзела още по-усложнен.
Непознатата земя е белязана от най-типичните черти и класически образи от праисторическата ера – застрашителни животни, чести природни катастрофи и много голямо поле за прогрес. Друг емоционален аспект, който е засегнат във филма, е използването на благородна лъжа от страна на Милс с цел благоприятното прибиране на малката Коа обратно вкъщи. Приключението за достигането до спасителната ракета е трудно, добре осмислено от героите и изпълнено с опасности, които бележат не само физическото, но и психическото състояние на главните ни персонажи.
Посредством ретроспективни сцени разбираме за нещастията, които са сполетели семействата и на двамата ни главни герои – един път чрез фокус върху смъртта на дъщерята на Милс, друг път – върху смъртта на родителите на Коа. Съчетанието от дива и напрегната история за оцеляване и трогателната житейска драма изглежда малко прибързано, а нарастващият брой екшън сцени започват твърде бързо да се повтарят и да изтощават окото на зрителя заради голямата им честота. Но едно е сигурно – “65” има конкретна и ясна концепция, от която не се отклонява дори за секунда – като се почне от камерния актьорски състав, който изнася по-голямата част от филма върху гърба си, и се стигне до изследваните човешки и космически теми, в комбинация с основни и добре развити конструкции във филма.
Режисьорското дуо Скот Бек и Брайън Уудс прилагат интересни и умели операторски решения в проекта си, което се усеща от рационалните, примесени с доза емоционалност начини на действие по време на експедицията на двамата ни главни герои. На няколко места се забелязва и хаотичен, забързан монтаж – рязко прекъсване на кадри и оставяне на отворени финали между сцените. Големите хищници, готови да осуетят прибирането на Коа и Милс напомнят за някои стари филмови любимци, а придружаващата ги музика не се натрапва и ни помага изцяло да се потопим в атмосферата на едно отминало време. Твърде очаквано, но и безкрайно приятно беше включването на заемки от една от вечните филмови поредици “Джурасик парк”, а именно – застрашителният жълтеникав и страховит поглед на динозавъра пред лицата на героите ни или намирането на гигантските му стъпки в калта.
Наближавайки кулминационната си точка, “65” ни внушава чувството за обреченост не само спрямо самите себе си, но и за цялата планета. Така филмът представя недружелюбната и опасна същност на Земята отпреди 65 милиона години. Въпреки това волята за живот и спасение не напуска Милс от своята прегръдка и той, заедно с неговата малка помощница, продължават пътешествието си към спасителната ракета. Сюжетното развитие във филма ни оставя с усещането, че всичко се случва точно навреме – и изригналият катастрофален гейзер, и опасният, но очакван в края на историята астероиден дъжд. Страхът от динозаврите преминава и “65” ни връща сладкото усещане да видим очите отново на тези врагове.
Подобно на класически холивудски блокбъстъри, двамата ни герои са натоварени предимно с позитивни личностни качества. Успехът на спасението е съпроводен от много болка и емоция, показани чрез отлично изградената връзка между Милс и Коа, които макар и да не говорят на един и същи език, се превръщат в огледални образи на загубите, които понасят в животите си. Отвореният финал на филма създава чувство за незавършеност, макар и поставената задача пред героите ни да е привидно изпълнена. Така зрителите остават дълго време с въпроси в главата си от всякакво естество, още от гледането на трейлъра, но дори и с края на филми липсват много отговори.
“65” не е просто филм за тръпката от борбата с времето и природата – той е още една причина да се замислим за нещата, които възприемаме за даденост – технологичния ни прогрес и сигурността ни – и да благодарим за целостта ни като индивидуални хора, единно общество и биологичен вид едновременно. Хубаво е да ни се напомня това, преди колективно да успеем като цивилизация да унищожим най-скъпото и ценно нещо, което притежаваме в живота си – нашата планета, нашият единствен дом.
Снимки: IMDB, Variety, Looper
