Ревюта

Отдавна чакам филм като „Създателят“. Да не е крещящ научно-фантастичен блокбъстър, но все пак да съдържа достатъчно милиони в себе си, че да изглежда хем скъпо, хем различно.

Невероятно много обичам детективски романи. Те поставят изключителен фокус на интелектуалното над физическото в борбата…

Всеки киноман знае, че по телевизия Диема се въртят почти винаги и ексклузивно екшъни, чиито…

Първата ми среща със Синия бръмбар беше чрез сериала „Батман: Дръзки и смели“. Тогава този герой ми се стори като симпатична алтернатива на свръхпопулярния от света на Марвел Спайдърмен.

„Gran Turismo“ не е просто очакваното фетишизиране на бързи и екзотични коли, което цели да рекламира както играта, така и конзолата, за която това е ексклузивно заглавие или пък дори Нисан и техния обидно бърз и желан от повечето хора на планетата GT-R.

Когато си дете и си играеш с приятели, изборът коя костенурка нинджа ще си, ще…

Детството е вълшебен момент за всекиго от нас – имаме пълната свобода да създаваме свои…

Барби не е просто кукла. Тя е невъзможният образ на съвършената до толкова крайна степен, че даже става съмнителна, женска красота.

„Опенхаймер“ е дванадесетият филм на Кристофър Нолан и първият му сценарий, конструиран от първо лице единствено число, ако не е и първият заснет филм в историята на киното, изцяло написан от гледната точка на своя главен герой. Това е дълбоко интимен и субективен филм, предназначен да се гледа през хлътналите, съкрушени, кристално-лъскави като топчета очи на Робърт Опенхаймер (феноменалния Килиън Мърфи), подобно на други две полубиографични истории в последните години – недостъпния и измамен „Манк“ (2020 г.) на Дейвид Финчър и интровертния и съкрушителен „Първият човек“ (2018 г.) на Деймиън Шазел. Повече от който и да е от тях, обаче, „Опенхаймер“ представлява едно пропадане в дръзкия, арогантен, вълнуващ, понякога фантастичен и омагьосващ, но много по-често кошмарен свят, който се крие в главата на този невъзможен за опознаване, енигматичен и сложен, дори за самия себе си, човек.