Невероятно много обичам детективски романи. Те поставят изключителен фокус на интелектуалното над физическото в борбата с престъпността. В тях злодеите са подмолни, интелигентни, забъркали невероятни машинации, с които главният герой се преборва, ползвайки почти свръхестествените си интелектуални познания и възможности. В литературния и във филмовия свят двама детективи стоят на върховете на този жанр. Безспорно най-високо се пъчи Шерлок Холмс, но буквално на една ръка по-долу от него, гордо засукал мустак е Еркюл Поаро. И двамата са обречени да са завинаги ангажирани от безкрайния си джентълмески двубой за приза „Най-добър детектив на литературния свят“.

Три пъти, за късмет!

Качественият литературен материал е едно от почти задължителните условия, за да имаме и качествена екранизация. „Призраци във Венеция“ е точно това – една интересна литературна творба, която има в себе си всичко необходимо – мистерия, свръхестествено, щипка ужас, много добри персонажи. Оригиналният роман на Агата Кристи носи заглавието „Празникът на Вси светии“, което тук е променено, за да се върже с тематично назованите предишни два филма във франчайза („Убийство в Ориент Експрес“ и „Смърт край Нил“), а историята за пореден път се намира във вещите ръце на талантливия режисьор, който се справя много добре и с главната роля във филма – Сър Кенет Брана. Спокойно мога да кажа, че венецианският случай на Еркюл Поаро е най-добрата му от трите екранизации до този момент. И много държа да отбележа, че съм изключително приятно изненадан от факта, че получихме цели три успешни филма за белгийския детектив. Силно се надявам да получим още.

Историята на лентата ни изпраща във Венеция едва две години след края на Втората световна война. Еркюл Поаро е пенсиониран, живеещ в доброволно изгнание, огорчен от факта, че в своя живот е участвал и станал свидетел на две кървави световни войни и множество други проявления на човешката злина. Детективът неохотно приема покана да присъства на спиритичен сеанс, по време на който той се оказва въвлечен в мистерия, която да го изкара от летаргията, в която е изпаднал.

Поаро е по-добър от всякога…

Имам чувството, че Еркюл Поаро е една от ролите, за които Кенет Брана е роден и той го знае. Ако можех, бих написал всички суперлативи за неговото изпълнение. Това му превъплъщение в образа на именития детектив е едновременно най-циничното, най-обезвереното, най-арогантното, но и най-истинското. Ролята е като един своеобразен метроном, който отмерва такта на филма, люшкайки се между вярата във фактите, човешката манипулативност, водеща до престъпления на едната крайност и усещането, че някъде там има нещо, което е отвъд логиката – нещо смразяващо и необяснимо. Ще ми се да вярвам, че Кенет Брана, заемайки се с тази роля още през 2017 година, когато излезе „Убийство в Ориент Експрес“, вече е имал една доста амбициозна идея за цялостното развитие на персонажа.

Ако в гореспоменатия филм видяхме Еркюл Поаро като студен и пресметлив детектив, а в „Смърт край Нил“ той загатна за емоционалността си и как прагматичността му е скеле, поддържащо един емоционално съсипан човек, то в „Призраци във Венеция“ по-скоро виждаме Поаро, воден от силни емоции, търсещ баланса в живота си и едновременно с това – и възможността да продължи да прави онова, което обича, докато рискува да потъне в мрака на себеотрицанието и аскетизма. Може би фенът в мен говори, но аз наистина харесвам адски много този персонаж, пресъздаден от този актьор и ще съм там – в киносалона за всяко следващо негово приключение.

… както и всички останали!

Другото истински голямо име, може би вече дори повече от това на главния актьор, е Мишел Йео, която наскоро спечели своя първи Оскар. Нейната роля, макар и кратка, е двигателят, който задвижва колелата както на филма, така и в брилянтния ум на Еркюл Поаро. Бих казал, че дори съжалявам, че Госпожа Рейнолдс, името на персонажа на Йео, нямаше повече екранно присъствие.

Тина Фей, в ролята на Ариадне Оливър, писателка и приятелка на Поаро, също се справя с това да намери своето място в камерния свят на „Призраци във Венеция“ и като една от по-големите звезди в него да даде своята дан за успеха на филма. Към Фей можем да добавим и Рикардо Скамарцио, чиято роля на бивш карабинер е много на място и става неразделна част от цялостния сюжет, че дори и от образа на Поаро. Кели Райли заслужава да бъде спомената, защото нейния персонаж Роуина Дрейк е ключов за сюжета, а актьорската ѝ игра за пореден път е на много високо ниво. Което не изненадва никого, тъй като тя системно е все по-прекрасна във всеки следващ сезон на нашумелия телвизионен рекордьор „Йелоустоун“.

Но най-вече бих искал да отделя един кратичък абзац на Джъд Хил, който играе Леополд Фериер. Всяка една сцена с него е страхотна. Младежът успява да изиграе невероятно ролята на преждевременно пораснало дете, което намира утеха в книгите на Едгар Алън По. Удоволствие беше да го гледам как играе и се надявам да го виждам в повече филми, както и да съумее да запази и доразвие таланта си.

Атмосферата е ключова, но бъдещето е несигурно…

Малко по-нагоре споменах, че настоящата лента за Еркюл Поаро е в пъти по-камерна от предишните. Няма ги панорамните кадри на бреговете на Нил или планините, през които преминава Ориент Експрес. Операторът Харис Замбарлукос използва предимно близките кадри, за да пресъздаде атмосферата на мистика и ужас, която цари по време на спиритичния сеанс. Всичко е много по-компактно, много по-лично, за да подхожда и доизгражда света на героите. Майкъл Грийн заслужава да бъде похвален за усилията си по адаптирането на романа на Агата Кристи, защото се е справил изключително умело.

Всичко това само ме стимулира, искам да гледам още и още екранизации по Агата Кристи с Кенет Брана в главната роля и на режисьорския стол. Уви, усещам, че това няма да се случи поради една много проста причина – боксофис. Бюджетът на филма е 60 милиона, а до момента е направил скромните 72 (за да се счита за успешен, един филм трябва поне да удвои бюджета си). Силно се надявам да не съм прав и хората да го оценят и да видят същите достойнства, които видях и аз, защото ако зависи от мен и Сър Кенет, подозирам, че щяхме да получаваме по един филм на година.

И за финал с оглед на всичко, което написах по-горе, ще кажа, че ако и вас като мен ви е страх от хоръри, но пък обичате качествената детективска история „Призраци във Венеция“ ще ви поднесе точните количества ужаси, за да ви държи в напрежение и да ви отвлече вниманието от важни за фабулата детайли, и ще ви се отблагодари, че сте дали своите пари и своите 103 минути време, за да видите една качествена история, разказана адски увлекателно.

*

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Можете гледате „Призраци във Венеция“ на кино, като натиснете тук, тук и тук.

Снимки: IMDB, Форум Филм България