Преди три дни падна първият сериозен сняг (който мигновено се превърна в сива киша) и вече от около половин месец Марая Кери, Майкъл Бубле и Джордж Майкъл звучат за поредна година из софийските молове, извисили агресивно весели гласове във вековната си, почти митологична борба за надмощие над коледните празници. Междувременно цветарските магазини са се запасили с пършиви, окаяни, видимо окастрени ранни борчета и центърът на София колебливо се окичва със светлини и гирлянди. Коледа идва с неумолимата и категорична сигурност на валяк. А това означава две неща за всеки един кинолюбител – прехвалени драматични филми, които се борят със зъби и нокти за Оскари, и сладникави коледни филми, които се борят със зъби и нокти за публика. В цялата тази преувеличена празнична радост едно заглавие смее да ни покаже грозната страна на Коледа и днес ще поговоря именно за него. Преди това обаче малко предистория.

През 2014 г. по кината излезе „Джон Уик“ (John Wick). Комбинацията от доведената до крайност стилизация, изпипаните практични ефекти, страхотната бойна хореография и сухият, често произлизащ от нелепостта на насилието хумор, направи от филма мигновена класика и в процеса отвори вратите за нов поджанр в екшън киното. Последваха го две продължения (John Wick: Chapter 2 и John Wick: Chapter 3 – Parabellum), както и два сравнително успешни и добре приети филма, които възприемам за първите братовчеди на Джон Уик – „Атомна блондинка“ (Atomic Blonde) и „Никой“ (Nobody). И така в тази толкова благоприятна атмосфера за класическия „мълчалив-самотен-вълк-който-прегазва-цяла-орда-лоши“ архетип, изниква и „Брутална нощ“ (Violent Night). Това е, с две думи, филм за един много ядосан Дядо Коледа, който избива професионални крадци и убийци с ковашки чук. Какво повече може да иска човек от коледните празници?

„Брутална нощ“ започва като всяка истински добра и класическа история – в бар. В Бристол. По средата на нощта на Бъдни вечер. В този бар засичаме за миг един доста пиян, доста обезверен и откровено нихилистичен Дядо Коледа, който все пак има работа да върши – това е единствената му нощна смяна за годината и той с неохота се отправя обратно към шейната, за да приключи със задълженията си. Паралелно с това, едно младо, но вече разбито семейство пристига в имението, в което е израснал бащата, за да прекара няколко кошмарно напрегнати и изпълнени с родова ненавист празнични дни. И тук е моментът да споделя, че единственият истински положителен персонаж в целия филм е дъщерята Труди (Лея Брейди), отгледана далеч от повърхностността, отровата и себеомразата, които често съпътстват гнусно богатите и тяхното потомство. Филмът е изпълнен с отвратителни персонажи, характеризирани от своята алчност, малодушие, глупост, лицемерие, завист и жестокост. Или иначе казано – квинтесенцията на Коледа със семейния клан! Ситуацията рязко става още по-напрегната, когато банда главорези с автоматични оръжия се натрисат неканени на жалкото празненство, твърдо решени да заграбят милионите, скрити в трезора. Как се стига до окървавен Дядо Коледа, гореспоменатия ковашки чук и множество разбити глави и летящи вътрешности, ще ви оставя да разкриете сами.

Въпреки че се чудех известно време, все пак ще дам на „Брутална нощ“ един колеблив палец нагоре и една уклончива препоръка, ако не заради безумната и чисто първично забавна идея на сеещ смърт Дядо Коледа, то поне заради искреното удоволствие да гледаме Дейвид Харбър (Stranger Things, неуспешният по всякакъв начин Hellboy от 2019 г.) в роля, която му отива изключително много и с която, очевидно, актьорът се забавлява страхотно. Дебелият, усмихнат старец никога не е бил толкова класически и толкова постмодернистичен едновременно. Външният му вид е страхотен – от брадата, през очилата и до рядко появяващия се, но искрено топъл и мек поглед; същевременно с това, когато съблече горнището си и нарами чука, беловласият старец се превръща в тотален антипод на всичко, което можем да наречем коледно, а именно – в безмилостна машина за убиване. Което, колкото и пъти и от колкото и страни да го погледнем, все е смешно.

Режисурата на Томи Уиркола, който има опит с кървави, снежни фарсове (той е един от създателите на поредицата Dead Snow, която на практика представлява „нацистки зомбита ядат хора през зимата“) е сравнително компетентна, но невпечатляваща. Той върши работата, която трябва да се свърши, но изпуска същинската причина, поради която филми като трите „Джон Уик“ се усещат толкова специални – практично заснет екшън, който е почти балетен в своята усложненост и майсторство и резултатът там винаги е нищо по-малко от внушителен. „Брутална нощ“ е твърде тъмен и на моменти твърде хаотичен, за да постигне такава грандиозност, и не особено интуитивният и ритмичен монтаж създава усещането, че това, което гледаме, не е толкова яко, колкото можеше да бъде. Но има много удоволствие, което да се почерпи от подобен филм, независимо от неговите недостатъци. Актьорските изпълнения до една са точно това, което трябва да са – всички знаят в какъв филм се намират и изстрелват безумните си реплики с отдадените изражения на хора, които осъзнават, че хуморът произлиза именно от дисонанса между тяхната сериозност и фундаментално безумната концепция. Ефектът е силен и дори когато шегите не са особено успешни, актьорската игра успява да износи конкретните сцени на гърба си.

Най-забавният елемент от цялото кърваво фиаско всъщност е изненадващ и ще бъде по-скоро оценен от свободно англоговорящите зрители. Диалогът на „Брутална нощ“ е пълен със смехотворни каламбури, игри на думи и препратки към класически коледни филми и фрази, които неведнъж предизвикаха искрено и шумно изсмиване от моя страна, което е рядко срещано явление, поне за мен. Освен това допълнителната удължена препратка към „Сам вкъщи“ (Home Alone) и демонстрирането на какво всъщност би се случило с едно човешко същество, ако премине през подобни самобитни капани, каквито Маколи Кълкин подготви за злополучните крадци през далечната 1990 г., беше наистина оценено – всички сме си го мислили, но този филм дръзна да ни го покаже.

В заключение ще ви пожелая следното – тази зима вземете семейството си (ако всички негови членове са над 16 години), купете си пуканки и Кока Кола и през някой мързелив четвъртък (примерно) отидете да разтоварите за два бързи часа с „Брутална нощ“, за да се посмеете на безсмислената, но забавна касапница, която той предлага. След това се върнете доволни вкъщи и се подгответе за една Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

Снимки: ign, CNN, LATimes