Когато си дете и си играеш с приятели, изборът коя костенурка нинджа ще си, ще определи както характера ти, така и мястото ти в йерархията. Не ми вярваш? Леонардо – лидерът; човекът, който ще определя тактиката за предстоящата мисията. Донатело – компютърджията; мозъкът на цялата операция. Рафаело – мускулите; бойният дух в групата (откраднат ли ти тази роля, винаги може да си Кейси Джоунс). Микеланджело – шегаджията; и в най-свирепата битка едно разсмиване ще помогне. Естествено, поддържащи герои също има, ако не откриваш себе си в нито една от костенурките. Шрьодер, в случай, че искаш да си лош и да набиеш и четиримата си приятели. Учителят Сплинтър – ако ти се командва, но и ти се седи отстрани. Имаш ли нещастието да си момичето в тази компания от все опасни воини, готови да спасят света – честито, Ейприл! В света на костенурките нинджа има място за всеки.

След негледаемите опити на Майкъл Бей в игрални адаптации, след предишните анимации отново залагащи повече на екшън, отнемайки хуморa от първите появи на четиримата братя през края на двайсети век, то съвсем отговорно заявявам – „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ е най-доброто, което ни е било предлагано от тези герои досега. Изумителна анимация! Стилни и напрегнати бойни сцени. Изобилие от доста сполучливи смешки. Едно истинско удоволствие за всеки фен на поредицата, било то тепърва прохождащ, или пък вече пораснал. Както може и да се предполага, има неизбежни сюжетни ограничения, които четирите костенурки с имена на художници от Ренесанса поставят пред всеки, дръзнал да си има работа с тях. Отвъд този недостатък обаче филмът има огромно сърце и любов към първоизточника си, невъзможна да не се забележи.

ТЕ СА КОСТЕНУРКИ НИНДЖА! ЕТО, ЕТО ГИ! ЕДНО, ДВЕ, ТРИ, ЧЕТИРИ! 

Така звучи песента от най-дълго задържалия се сериал за костенурките от 2003 г. до 2009 г. Все още можеш да намериш епизоди, озвучени на български, ако детето ти го хване манията след най-новия филм или пък ти самият искаш да си го припомниш. В случая обаче това изброяване от едно до четири се отнася и към хората, които стоят зад „Пълен хаос“: 1) Джеф Роу – за първи път главен режисьор в своята кариера, сценарист е на „Гравити Фолс“ и на „Моето семейство срещу машините“. 2) Брендън О’Брайън – неговата филмография включва „Да разлаем съседите“. 3) Евън Голдбърг – продуцент с нюх към пиперливи комедии като „Момчета за пример“, „Супер яки“ и „Саламена фиеста“. 4) Сет Роугън – има ли смисъл да се изброява? Голяма част от гореспоменатите заглавия са с негово участие – било като продуцент, като актьор, или като сценарист. Към този екип добави сценаристите на „Покемон: Детектив Пикачу“ Бенджи Самит и Дан Ернандес, и вече историята придобива форма. 

Макар трейлърите да оставят впечатление, че „Пълен хаос“ е близък по стилистика до „Спайдър-Мен: През Спайди вселената“, всъщност по-скоро е изгубеният брат на „Моето семейство срещу машините“. Филмът не изглежда като имитация на новата мода в съвременната анимация – комбинация между 2D и 3D, а е свежа наслада за очите. На няколко пъти кадрите „замръзват“ и са досущ като излезли от тетрадките на някой второкласник, с прости и лесни за копиране форми, към което са се стремили аниматорите и споделят това в свои интервюта. За хлапетата, които ще искат да пресъздадат доста от екшъна вкъщи на белия лист, този филм е точно за тях.

Из канализацията

Редно е да се отговори и на няколко въпроса: Дали „Пълен хаос“ е забавен? Определено. Закачки има и за малки, и за големи. Дали „Пълен хаос“ е и емоционален? Със сигурност. Музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос, в комбинация с цветната, красива анимация говори достатъчно силно особено в сцените, когато костенурките мълчаливо се оглеждат около себе си и откриват как за пореден път външният свят е недостъпен за тях. Дали „Пълен хаос“ е твърде абсурден на моменти? Този франчайз се нуждае от това. Все пак злодеят се изправя срещу четири добре обучени нинджи, няма как да не бъде и той извънредно силен поне физически. В последната третина на филма този конфликт значително ескалира. Вероятно всеки зрител под дванайсет години (или чувстващ се на толкова) ще го погъделичка коремът и ще полудее от кеф, а за възрастните ще дойде в повече, но хей – това получаваш, задето гледаш филм с такова заглавие. 

Нещо, което заслужава да се отличи, е как Сплинтър е представен като повече от учител. Макар и в началото да е в по-заден план, впоследствие е представен като самотен родител, който трябва да се примири, че няма как да опази децата си от опасностите на външния свят. Още повече, че тези деца в неговите очи са вече любопитни тийнейджъри. Химията между всеки от героите е от изключително значение за „Пълен хаос“. Най-вече между братята-костенурки. И това е поредният удар право в целта за Сет Роугън и компания. Лео, Дон, Раф и Майки разполагат с необходимото време и реплики, че да се отличат от останалите. Е, от друга страна, за Ейприл… надали това е най-добрият ѝ външен вид. Има ли още приятни/ неприятни изненади? Възможно, но ще трябва да се види междинната сцена по време на надписите. За останалото, отиди в киносалона и сам ще разбереш. 

Под светлините на прожекторите в Ню Йорк

Още преди премиерата на „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ от Парамаунт и Никалаудиън обявиха, че ще има продължение и телевизионен сериал. Амбициозно решение предвид неяснотата колко голям ще бъде успехът на филма. И все пак, това показва мисъл отвъд цифрите на боксофиса. Щом пък качеството е налице, началото е обещаващо. Филмът не е изцяло фокусиран върху угаждането на женанията на феновете, какъвто бе случаят със „Супер Марио: Филмът“. „Пълен хаос“ акцентира върху теми за копнежа да намериш приятели и да бъдеш приет такъв, какъвто си, без да пренебрегва експлозиите и битките. Успява да върне на героите си оригиналното им заглавие – „Teenage Mutant Ninja Turtles”. Да, те са костенурки-нинджи-мутанти, но също са и тийнейджъри. И те слушат Дрейк, гледат филмите на Марвел и искат да са независими от родителите си. Следователно няма какво повече да се добави, освен – вземи приятел (или детето си), купи си пуканки и отиди да разпуснеш на кино. Накрая ще си тръгнеш с широка усмивка. Почти е сигурно.

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: Форум Филм