Надеждата за любовта умира последна. Дори да се намира на красив черноморски залив, заобиколена от мистериозни обаждания, красиви пещери и дълбоки води. „След сезона“ ще накара зрителите да се вгледат в познатото, но скрито лице на любовта, предателството, и илюзията, която като неотменен спътник застава до тях. За своя първи пълнометражен филм, с участието на Йоана Буковска – Давидова, Пенко Господинов, Калин Врачански и др., разговаряме с режисьора Иван Панев.
Завършвате Актьорско майсторство в първия клас на Стефан Данаилов, след това допълвате образованието си в специалност Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Кога се ражда това усещане в актьора, което го кара да вземе режисьорската функция?
Имаше едни пет години, в които имах чувстото, че стоя на едно и също стъпало. Усетих, че е време да направя стъпка напред, да погледна професията си от по-различен ъгъл. Заниманието с режисура означава и смяна на начина на мислене. Актьорското мислене е свързано с конкретика, с детайли, с малки неща, които психофизиката на професията изисква, за да накара тялото да работи в тази посока. Докато режисьорът гледа всичко, следи целия разказ. Именно този друг аспект от нашата професия търсех.
Интересно и допълващо е това професионално преливане – от актьорската позиция до тази на режисьора. Смяна на местата.
Аз го наричам усложняване на задачата. Представям си го като ребус. Постепенно минаваш на следващото ниво, задачата става по-сложна. Предизвикателство е, но разширява мирогледа. Накрая, като се премине през всичките трудности, остава само удовлетворението.
Сценаристите Дочо Боджаков и Марин Дамянов от много време пазят идеята за “След сезона”. Какво обаче ви привлече в нея, за да си кажете, че това ще бъде първата пълнометражна история под ваша режисура?
Запали ме истинността зад филма. Сценарии има много, но точно този знаех, че ще бъде близък до зрителите. Основното нещо, което ме пали в киното, е да покажа вътрешните преживявания на човека. Не социални проблеми и мотиви, те са част от пейзажа, но не са основата. Целя да не са основата. Съвременното кино върви в такава посока – да се показват теми за тежки социални кризи, криминални истории – те водят на пазара. Аз се интересувам от вътрешния свят – любовта, предателството, успеха, падението. Затова и сценарият ме спечели. Усетих, че има истина, зрителите също ще я усетят.
Може би това си остава ключът към добрия филм, добрата и искрена история, която не се изхабява. Зрителят да се види на екрана и да почувства близък образа, който гледа.
Конюнктурата се променя, но това са вечните теми. Годините могат да донесат различни социални и политически обстоятелства, но те не са константа. Вътрешното състояние на човека се запазва – любов е имало, винаги ще има, емоцията е същата и ни води към решения. Персонажите не са героизирани. Те са обикновени хора, имат много слабости, взимат грешни решения.
Ще видим как духовното се докосва до темата за любовта, а пък двете са преплетени с криминалното престъпление. Казвате, че “След сезона” е филм, в който зрителите няма да се сблъскат с трудноразбираема символика и провокации. С какво обаче ще се сблъскат?
Ще се сблъскат с трудния отговор на няколко въпроса: “Какво да направя в името на любовта?”, “Какво да направя в името на страха и в името на илюзията, в която живеем?”
Заради главния герой – спелеолога – сте избрали много различни локации, с помощта на астронома доц. д-р Алексей Стоев. Кои бяха местата, на които снимахте?
Снимахме в Синеморец, Силистар и пещерите около Карлуково – това бяха основните локации. Имахме терен и около Ахтопол. Там снимахме входа на пещерата, колкото и невероятно да звучи. Успяхме да свържем по този начин пещерите с морето, имат непосредствена връзка в сценария и мисля, че успяхме да създадем тази красива илюзия. Зрителите ще преценят.
Героят на Пенко Господинов е авантюрист, който се спуска в мрака на пещерите. Как преминаха снимките по време на тези интересни сцени? Доколкото знам, той се е научил на място на скално катерене.
Беше голямо предизвикателство и си беше опасно. Взехме предохранителни мерки, бяхме подсигурили самото влизане в пещерите, но Пенко се катереше по един 10. метров отвес в пещерата. Изключително професионално, напълно негова е заслугата за тези кадри. До самите снимки не се беше занимавал с този спорт.
Трябва да кажа, че преди имахме повече време за подготовка и това страшно много ми липсва. Съществуваше терминът “усвояване на терен” – предварително проучване на мястото, оставане там с екипа, с оператора. Вече сме принудени в движение да взимаме тежките решения. Но времето е такова. Води до повече адаптация.
“След сезона” се е срещал вече със своя публика – на фестивала Златна роза, на София Филм Фест и в Световна панорама на фестивала в Гоа, Индия. Какви бяха реакциите на зрителите в България и в Индия?
Първият сблъсък с непредубедена публика беше в Индия. “Златна роза” е събитие, на което отиват хора, изкушени от киното, от българския филм. В Индия имаха интерес, защото ние бяхме нещо екзотично, нямаха предразсъдъци за картината и историята. Приеха я такава, каквато си беше. Публиката реагира много положително. Останаха хора, които задаваха въпроси по сюжета и по финала. Във филма има доза изненада накрая, която предизвиква въпроси. Първите зрители разбраха моето послание, разказът изтече пред очите им успешно. За мен е важно историите да са достъпни, за да се следят с интерес и внимание. Иначе не бих казал, че имаше разлика в двете публики – нашата и индийската – когато видят една драматична любовна история, хората реагират по идентичен начин.
Какъв ще бъде вторият пълнометражен проект, който ще започнете да подготвяте? Ще се насочите ли към комедийния жанр?
Би ми се искало, но не знам. Напоследък като реша да направя нещо забавно, накрая се оказва някаква психологическа драма. Но искам да направя комедия – това е нещо, което ми е присъщо и близко. Следващото стъпало. Следващото предизвикателство.
Трейлър на филма можете да видите тук:
Интервюто проведе Симеон Александър
