Детството е вълшебен момент за всекиго от нас – имаме пълната свобода да създаваме свои светове извън реалността. В тези невинни години и аз смело разказвах, че съм чувала странни звуци и съм виждала бледи сенки, когато луната е пълна, а екранизациите на Дисни бяха плътно до мен, покрай техните опити да съчетават приключенията с магията на ужасите.
Това начинание в работата на компанията крие и своята слабост – предсказуемостта. Често можем да забележим сходен модел в сюжетите – един на вид обикновен герой или семейство случайно попадат в странен замък или призрачна къща, обитавани от духове. Когато съдържанието включва малко страшни моменти, то често се изчерпва преждевременно, предлагайки само ограничен ефект на ужас. За тези от вас, интересуващи се от по- мрачни истории, тези изглеждат като твърде повърхностна версия на призрачната тематика. Най-пресният случай е американската свръхестествена комедия на ужасите – „Привидения в къщата“ (реж. Джъстин Симиън), затова нека заедно поемем дълбоко въздух и се впуснем по пътя към призрачното имение, както и да разберем къде бърка.
Нови или стари привидения?
Въпреки визуалната атрактивност на едноименната атракция на Дисни и малкото истински забавни моменти, предшественикът на „Привидения в къщата“ – „Привидения в замъка“ (реж. Роб Минкоф) се опита да представи страшен и мистериозен сюжет, но вместо това зрителите получават по-скоро предсказуема и шаблонна история за призраци и паранормални събития. Филмът не успява да изгради достатъчно напрежение и съспенс, за да задържи зрителите на тръни до самия край. Джъстин Симиън прави опит за неуместна сюжетна връзка със своя предшественик. Подобно на него, режисьорът не използва напълно своя потенциал за успешна комбинация от комедия и ужас. Голямата част от елементите, от които се очаква да разсмиват, всъщност са принудени, неоригинални и звучат изкарани насила. Често шеги прекъсват напрежението, което отслабва ефекта на паранормалната атмосфера, която филмът се стреми да изгради.
В центъра на историята е поставен квантовият физик Бен Матиас (Лакит Станфийлд), който след смъртта на съпругата си Алиса (Чарити Джордан) изоставя професията и се отдава на алкохол, скептицизъм и скръб. Много скоро той ще се отрече от тези мисли и думи. Същевременно самотната майка Габи (Росарио Доусън) и 9-годишният ѝ син Травис (Чейс Дилън) се местят в огромно имение. Зрителите бързо могат да се досетят, че те не са единствените обитатели в него, тъй като семейството започва да се сблъсква със свръхестествени сили. След неуспешния опит да избягат от кошмара, те наемат съмнителен екип от „експерти“, сред които е и Бен, за да прогонят злите създания. Какво по-вълнуващо от борбата с видими и невидими сили, които се крият в сенките?
Бен представлява типичния твърд и арогантен човек, убеден в своите възгледи и способности. Тази нагласа е негативна към Габи и нейните усилия да се бори с привиденията. Виждаме как този образ се променя и разпада, когато се сблъсква с емоциите, които не може да контролира. Женските персонажи са представени като смели, умни и креативни личности, които обединяват своите сили, за да се справят със загадъчните събития. В комбинация с мъжката рационалност и на моменти разсеяност се постига баланс в това приключение. С всеки изминал ден тайните, които къщата крие, се умножават. Битката е с цената на магия, упорство и екипна работа, които дават желания резултат. Героите в „Привидения в къщата“ често демонстрират нелогични реакции в страховитите ситуации, което създава усещането за изкуствено поведение. Специалните ефекти изглеждат неестествено, затова реализмът на сцените намалява, както и способността на филма да предизвика страх у зрителите.
Буу, готови ли сте за изненада?
С комедийния си синхрон отец Кент (Оуен Уилсън) и професорът по история Брус (Дани Де Вито) олекотяват всяка сцена, която се нуждае от това, като същевременно внасят доста искреност. Декорите и костюмите на героите са едно от малкото изпипани неща на продукцията. Покритите с паяжини предмети в имението подсилват неговата мрачна история, а капителите в античен стил на входа подсказват високото ниво в обществото на предходните обитатели.
Въпреки основния фокус върху познатата ни до болка борба със злото, „Привидения в къщата“ има и някои полусполучливи сюжетни попадения, свързани с психологическите състояния на героите и тяхната борба със скръбта и тъгата след смъртта. Въпреки че тя не е показана по никакъв начин в сюжетното развитие, ние добиваме представа за нея през спомените и насълзените очи на самотните души. Макар Бен и Габи да са представени като харизматични и забавни, те се борят със собствени вътрешни липси и конфликти. Тези емоционални моменти докосват, защото показват травма, с която всеки един от нас може да се сблъска в ежедневието си. През целия филм зрителите могат да забележат как двамата герои се справят със своите проблеми, достигайки до очакваната щастлива развръзка на историята – две счупени сърца се лекуват помежду си.
Разочароващата и лесно забравима призрачна екскурзия
Още след като видях трейлъра на филма, в съзнанието ми „Привидения в къщата“ се представи като неуспешен опит да се съчетае комедия и ужаси в една продукция. Очакванията, които имах, след като прекрачих киносалона, не бяха високи и нямаше нито един опит да бъда убедена в обратното. Сюжетът на филма, както споменах неколкократно по-горе, е предсказуем, като се опитва да използва обичайната формула за привидения в стара къща. Плоските шеги не предизвикаха смях у мен, а по-скоро съжаление. Недостатъчното обяснение на мистерията допълнително подкопа убедителността на филма. „Привидения в къщата“ е разочароващ визуален опит, който не ме накара да се ангажирам или да се забавлявам. Това определено не е филм за дългите вечери в сезона на Хелоуин. Ако пожелаете да прекрачите прага на старото имение, можете да го направите от 28 юли по кината в цялата страна.
Снимки: Variety, IMDb, WDW News Today, Форум Филм България
