Мнозинството от момчетата изпитват влечение по високите скорости. При някои това се изразява в любовта им към бързи коли, при други – към бързи мотори, а при трети – към бързи самолети. Тук ще си говорим за първите, за които автомобилите са страст, кракът е тежък, думи като интеркулер, турбо пътища, права генерация, вентилирани дискове и други подобни не са непонятни, а имат адски голям смисъл, подплътен със знания, страст и една особена линия, която се появява преди влизане в завой и която само те виждат.

Какво е „Gran Turismo“?

Както и филмът ще ви обясни, с нескрита рекламна цел, това е най-добрият автомобилен симулатор. Това не е просто компютърна игра, това е начин да превърнеш геймър в автомобилен състезател. Най-добрата възможност да усетиш Aston Martin DBR9 GT1 ’10, Mercedes-Benz SLS AMG Gr.4 или Lamborghini Veneno ’14, без да потрошиш един самосвал пари, които най-вероятно нямаш така или иначе. Всички култови писти от Силвърстоун до Нюрбургринг, та чак до 24-те титанични часа на Льо Ман са на твое разположение. От теб се иска да имаш Playstation, рейсинг кит – волан, скорости, педали и да се пробваш. Да караш, докато не те заболят очите, да инсталираш нови части по колата си, за да постигнеш най-бързото време.

Това прави и Ян Марденборо, изигран от Арчи Мадекве („Мидсомар“ и сериалът „Виж“). Противно на очакванията „Gran Turismo“ не е просто филм по игра, това е филмовата адаптация на една изключително интересна биография, но представлява едновременно и брилянтна маркетингова стратегия. И докато за истинските фенове на играта сюжетът на филма не е изненада, то за повечето от нас е. Понеже това не е просто очакваното фетишизиране на бързи и екзотични коли, което цели да рекламира както играта, така и конзолата, за която това е ексклузивно заглавие или пък дори Нисан и техния обидно бърз и желан от повечето хора на планетата GT-R. Не ме разбирайте погрешно, всичко това е тук, но в процеса успях и да разбера как едно чернокожо момче от Дарлингтън успява да победи и да стигне до подиумa на най-култовото автомобилно състезание – Льо Ман.

Семпло, но ефективно

Няма да лъжа, когато видях първия трейлър на лентата на Нийл Бломкамп, когото познаваме основно от научнофантастичните и целенасочено социални „Сектор 9“, „Чапи“ и „Елизиум“, аз бях изключително скептичен. Основната ми мисъл беше – какво точно може да предложи състезателен симулатор, което да заслужава да бъде показано на големия екран? Дори си спомням как се заклевах, че това ще е изключителна тъпотия и продължавах да се самоубеждавам в същото и по време на първите няколко минути на филма. Очевидно съм грешал, понеже това, което „Gran Turismo“ разказва, може да не е апотеоз на сценарното изкуство, но въпреки това е изненадващо интересно и поддържа едно доста стабилно темпо, точно както приляга на филм за автомобилни състезания.

Започваме с една кратка, загряваща сюжетна обиколка, в която ни се представят второстепенните, но доста важни действащи лица – Дейвид Харбър, който е най-познат от ТВ-феноменът „Странни неща“, придружен от одъртелия Леголас – Орландо Блум. Отделно от тези „ветерани“, се запознаваме и със семейството на Ян – Джимон Хонсу в ролята на баща му Стийв Марденборо и майка му – небезизвестната Джери Халиуел или Джинджър Спайс от Спайс Гърлс. След тези скромни представяния на бърза ръка започва същинското състезание и „Gran Turismo“ доказва, че е точно като колите, които ни показва – бърз, красив, с много приятни и плавни CGI ефекти. Вероятно усещането за адреналин, което създава филмът, идва от факта, че каскадите (около 75% от времето) са абсолютно практични и уловени от камерата в целия им опасен блясък, а зад волана на тези адски бързи и красиви коли е самият Ян Марденборо.

Затишието и бурята

Точно когато сетивата на зрителя се уморят от безкрайното ръмжене на двигатели и жужене на скорострелни машини, и той вече не може възприема случващото се на екрана, филмът мъдро решава да влизе в т.нар. пит¹*, като забавя своето темпо, но без да изключва от скорост. Досущ като в истинското състезание пилотът (главният ни герой) отстъпва мястото си на своя екип от поддържащи актьори. Всеки от тях има своята задача, която трябва да свърши максимално бързо и максимално професионално. И понеже цялостният каст на филма е на достатъчно високо ниво, всички те се справят с това да запълнят времето между две ключови за сюжета състезания, преди филмът да запали с мръсна газ и пилене на гуми към своята кулминация.

Всъщност „Gran Turismo“ е адски интересен, защото и той, подобно на филми като „Форд срещу Ферари“ и „С пълна газ“, представя изключително достоверно всичко, което става на, около и извън пистата по време на едно състезание. Характерният бърз монтаж, акцентиращ върху усещането на студената пот по ръцете, на ускорения пулс, върху присвиването на очите, и целящ пълното отдаване на момента – всичко това е на показ и успява да го изведе над посредствената боза, която спокойно можеше да представлява. Това, заедно с визуалните красоти, звукът от умопомрачително мощните двигатели, пукащи от температура ауспуси и, разбира се – металическият звук на Black Sabbath, носят „Gran Turismo“ през финалната му, триуфмална обиколка.

За автомобилите и хората

Заглавието „Gran Turismo – филм, в който няма какво да се обърка“ можеше да е иронично, но в случая се оказва абсолютно буквално и искрено. Филмът умно залага за най-базовите неща за подобен сюжет и използва всяко от тях както трябва – бързи коли, компютърни джаджи, адреналин и една история, която е достатъчно невероятна, за да няма нужда да я разкрасяваш, преди да я предложиш на зрителя. В тази простота и непретенциозност се крие чарът на филма. Точно както Ян Марденборо и тази лента носи духа на вечния аутсайдер, който всъщност ще се представи доста прилично, няма да е връх, но със сигурност няма и да е на дъното в тази непривична за него среда.

Сега ще кажа нещо, което е от мен за вас. След прожекцията лично исках да избия буталата на колата, с която бях дошъл до киното. Исках да карам като обладан от демони. Сигурен съм, че адски много от вас ще са така, но недейте. Филмът ще ви покаже какво се изисква, за да си пилот и то не е скъп (или не толкова), мощен (или не толкова) автомобил, и категорично не изисква да се заменят професионалните писти с нашите улици, пътища и магистрали.

Искам да завърша с нещо позитивно – „Gran Turismo“ ме надъха да играя играта, вдъхнови ме да отида на писта и да покарам (отговорно!) нещо, което не е два тона и не вози още един тон къмпинг оборудване и багаж за четирима. Накара ме да покопнея малко за чистото удоволствие от връзката между шофьор, машина и пътя, който са избрали заедно. И ако този филм успее да вдъхнови и мотивира и други хора да направят това, което Ян Марденборо незнайно как успява, значи аз го считам за успех, независимо от боксофиса, мнението на критиката и каквито и да били други критерии.

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Можете гледате „Гран Туризмо“ на 2D IMAX, най-якия възможен формат за кино, като натиснете тук.

Снимки: IMDB

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. питстоп – мястото, в което се извършва смяна на гуми, зареждане с гориво и даване на инструкции на пилота от главния инженер.
   ↩︎