Навярно всички сме чували поне веднъж в живота си латинската сентенция “през трудностите към звездите”…
Ревюта
От появата си на големия екран през 2019 г., все още не съм чул и едно дете да извика „Шазам“ и да се преструва на супергерой с божествени сили. Батман, Супермен, Светкавица – за всички тях желаещи има, обаче някой да се припознае с Били Батсън, е рядко срещано явление.
Тод Фийлд жертва търпението на модерния зрител, свикнал на динамични, лесно смилаеми истории, посвещавайки близо две трети от филма на ежедневието на главния герой – Лидия Тар, влиятелна диригентка едно от най-разпознаваемите лица на класическата музика от началото на двайсет и първи век.
Когато заговорим за религиозна общност, в съзнанието ни изниква образът на идиличния ред и хармонията. Е, “Жените разговарят” пресъздава тъмното лице на живота, посветен на Бога. Базирайки се на едноименната новела на Мириам Тоус – “Жените разговарят”, описваща личните преживявания и премеждия в затворена духовна общност, филмът представлява своеобразно изследване на престъпленията, които жените понасят, само защото в този живот те споделят един и същ биологичен пол. Проблемите, които режисьорката Сара Поли изследва, са много по-дълбоки от простото изобличаване на издевателствата, на които са подложени нашите героини, но за това – малко по-късно.
Има определени правила, които трябва да спазвате, за да можете да напишете (умерено) успешно ревю на филм от поредицата “Писък” или поне да не се провалите грандиозно в начинанието!
„Не е важно колко силно удряш, а колко силни удари можеш да понесеш и въпреки това да продължаваш напред.“ Ключовата сентенция на франчайза „Роки“ важи за всеки един от деветте филма в него и „Крийд III“ не е изключение. Подобно на всички свои предшественици, той устоява на всяка цена на всевъзможните удари на времето и се надига победоносно от окървавения боксов ринг, за да научи още едно поколение на значението на думата „воля“.
Прибързано ще е веднага да се сложи определението „провокативен“ или „зловещ“ на сюжет, чиито два основни персонажа, преди да се сблъскат, са изоставени, мълчаливи и затворени, заради нуждата от овладяването на порока си.
Основната причина, поради която филмите от първите три фази на Марвел бяха харесвани се криеше в самочувствието, че знаят какво предлагат – блокбъстър, ангажиращ деца от всички възрасти.
Историята е адаптирана от романа на Пол Трембли “Хижата накрая на света”, в която семейство от двама бащи (Джонатан Гроф и Бен Алдридж) биват поставени пред катаклизмичен избор: техният живот или този на човечеството?
Макар и да не е толкова натрапчиво и да се издава едва в няколко сцени, картината на Дейвид Хокни “A Bigger Splash” е добра подсказка за разбирането на метафоричния смисъл на “Двете страни на острието” – най-новият филм на Клер Дени, едно от важните имена в съвременното френско кино. Въпросното произведение на изкуството е изобразено на калъфа на телефона на Сара, а тя е едно от трите главни действащи лица. Другите две са Жан и Франсоа и основният конфликт лесно може да се предположи – двама мъже, една желана жена.