Необходимо е да започна с уточнение – аз съм от онези киномани, които тайно се надяваха в невъзможното, след като изгледаха „Отмъстителите: Краят“ на премиерата му в претъпкан салон, когато заглавието подсказваше, че това наистина ще бъде краят на киновселената на Марвел. Беше направено нещо забележително – внушителен брой герои бяха обединени в епична кулминация, безспорно основната цел бе постигната – качеството отговори на високите очаквания. Това кино събитие подейства емоционално на феновете, но също и на не чак толкова запознатия зрител – всички се вълнуваха дали Танос ще бъде победен! Това логично се отрази и във финансово отношение – в историята на боксофиса, макар и за кратко, бе достигнат нов връх. И след като достойният завършек бе получен, последва въпросът – „А сега накъде?“
Дойде пандемията, стрийминг платформите се развиха, а Кевин Файги, човекът, отговорен за развитието на Марвел, както и хората около него, взеха решението, че следващата фаза ще има амбициозната цел да продължи да разширява границите на вселената. Имаше опасност от провал най-вече заради творческите избори – откъм финансов аспект продукциите са си изградили репутация за сигурен успех. Вероятно точно тази свобода парадоксално ограничи компанията от въображение и тя продължи да залага на добре познатата формула, надявайки се, че на публиката няма да ѝ омръзне. Засили се влиянието на сериалите – „УандаВижън“ (“WandaVision”), „Локи“ (“Loki”), „Ястребово око“ (“Hawkeye”), “Ши-Хълк: Адвокат” („She-Hulk: Attorney at Law“), списъкът продължава, но мисля, че изредените заглавия сами подсказват за качеството, както и за значимостта си като цяло. В киното, като изключим разчитащия най-вече на носталгия „Спайдърмен: Няма път към дома“ и непретенциозния „Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена“, никоя друга продукция не успя да се превърне в толкова сериозен поп-културен феномен. Дори „Черната пантера: Уаканда Завинаги“ не успя да се приближи до предшественика си, какво остава да го задмине, а пък опитите за „нещо различно“ („Доктор Стрейндж и Мултивселената на лудостта“, „Вечните“ и „Тор: Любов и Гръмотевици“) бяха поляризиращи. Даже последният бе откровено лош и абсолютна пародия на онова, заради което Марвел някога бяха харесвани– приятни, забавни, изпълнени със специални ефекти филми за цялото семейство.
Тази криза на “количество вместо качество” става все по-осезаема. И не, „Ант-мен и Осата: Квантомания“ няма намерението да прави рестарт на вселената, но пък е първият филм от фаза пет, очертаваща се като сбогуване с оживелите след „Отмъстителите: Краят“ и опознаване на нови герои или пък познати, но с нови лица („Блейд“). Преди да премина към същината на най-новия филм на Марвел, е редно да отговоря на два въпроса: Какво е домашното, което трябва да си напиша, преди да го гледам? Припомнете си (или гледайте за първи път) двете части за Ант-мен и е препоръчително да сте запознати със сериала „Локи“. Колко са сцените след надписите? Две. И за двете си заслужава да останете.
„Ант-мен и Осата: Кваномания“ очаквано разчита на много специални ефекти и макар през по-голяма част от времето да изглежда добре, то има сцени, когато зеленият екран е в повече. Без да навлизам в спойлери, един от второстепенните, но важни герои изглежда фалшиво, заради евтиния си (в художествен смисъл) външния вид. Съвсем заслужено може би ще се превърне в посмешището на Интернет скоро. Персонажът сам по себе си не е зле замислен, обаче дори най-несполучливите образи от „Тор: Любов и гръмотевици“ са в пъти по-добре. Освен това екшънът определено натоварва. Шумен и динамичен е, но не така, че да е зрелищен, а по-скоро – отегчава и няма никакво напрежение, защото се знае, че предвещава просто кулминация на конфликт, която ще е в полза на „добрите“. Характерният марвелски хумор този път не е толкова натрапчив, макар и отново да има моменти, когато е напълно излишен, но пък понякога шегите наистина са сполучливи и успяват да разсмеят. Пол Ръд продължава да е симпатичен като Ант-мен, макар и химията му с Еванджелин Лили, в ролята на Осата, да не е особено осезаема. Връзката на Ант-мен с дъщеря му е водещо за героя, като този път вече виждаме момичето пораснало и готово да се бие редом с баща си. Въпреки това отношенията им не са чак толкова специални, че да докоснат зрителя. Основният проблем на филма е именно отсъствието на каквото и да е било грабващо съдържание. Личи си вдъхновение от „Междузвездни войни“, има препратки към други супергерои на Марвел, амбицията Ант-мен да получи голям филм до известна степен се оправдава и все пак – какво би накарало човек да отиде в киносалона?
Да си наследник на Танос, е тежка задача. Става въпрос за злодей, който всъщност успява да победи Отмъстителите и да постигне целта си. Дори когато в крайна сметка губи, той взима сериозни жертви със себе си. Неговото присъствие бе умело изграждано с кратки появи, преди окончателно да бъде показан във върха на силите си, за да се превърне в истинска заплаха. От друга страна, в „Ант-мен и Осата: Квантомания“ бива представен Канг, новото страшилище за всички Марвел герои. И независимо драматичната музика и отдаденост на ръба на преиграването от Джонатан Мейджърс („Страната на Лъвкрафт“, „Крийд 3“), Канг не успява да е толкова убедителен в мотивите си за господство. Естествено, трябва да се има предвид, че тепърва ще се издига и ще бъде опознаван, но колко страшен може да е един злодей, щом не е способен да се справи с Ант-Мен и компания?
Същевременно, най-положителното качество на филма е абсурдността му и как е наясно с нея, затова я издига до възможно най-високо ниво в последния половин час. Вина затова има харизматичният Майкъл Дъглас, който учудващо бе най-интересен, като очакванията бяха Мишел Пфайфер, поради малкото си екранно време в предходната част, сега да ѝ се даде по-централна роля. Получи я, но не се възползва от нея. Служеше повече като екскурзовод из Квантовия свят, отколкото пълнокръвен персонаж. Бил Мъри с второстепенното си участие не показа особен ентусиазъм, че е част от киновселената на Марвел, тъй че неговият герой вероятно ще бъде забравен скоро след финалните надписи.
Основната причина, поради която филмите от първите три фази на Марвел бяха харесвани се криеше в самочувствието, че знаят какво предлагат – блокбъстър, ангажиращ деца от всички възрасти. Имаше и изключения, издигнали модерния жанр “комиксово кино” до нови висини. Появи се „Черната Пантера“, преобрази съвременната поп-култура и оформи ново съзнание за това как изглежда героят и откъде е възможно да бъде. Споменах в началото за „Отмъстителите: Краят“. Това се отнася за цялата поредица с тяхно участие. Те са това, към което настоящото състояние на Марвел вселената се стреми, но се очертава да не бъде в скоро време. Този франчайз постепенно изгуби своята идентичност. „Ант-мен и Осата: Квантомания“ може и да се хареса на част от феновете, но за обикновения зрител, очакващ два часа, прекарани във вълнуващо приключение, ще е поредното разочарование и филм, който да гледа по задължение, вместо от любов към тези герои.
Снимки: IMDB
