И Оскари 2024 се връчват наа… почти сигурно не на тези, които го заслужават. В днешно време вече не стотици, а хиляди филми се борят за внимание. И за да има обективен победител, трябва да са изгледани всичките. Затова пък има достатъчно отсяващи фактори – имената на актьорите, режисьорите, сценаристите, продуцентите или пък студиото.

Колкото и да се преструваме, обаче, наградите Оскар са мечтата на всеки, занимаващ се с кино. Независимо спадът на интереса към церемонията, не бива да има съмнение, че водеща новина навсякъде ще е кой филм какво е спечелил. Но преди победата, първо се определят номинациите. Ето тук се намества редакцията на Кинобокс, за да ви подскаже какво да очаквате на 23 януари 2024г.

Оригинален сценарий

Добрата основа за добрия филм е сценарият. Най-важната отправна точка в разказването на една история е нейното съдържание, структура, диалог, монолог или пък използването на свободата, която киното има, за да се изрази идеята на целия екип пред и зад камера. А щом става въпрос и за идея, дошла от собственото въображение, макар и навярно заимстваща от други места, то потенциалът за успех е налице. През изминалата година се появиха достатъчно кандидати, струващи си внимание, заради своята неподправена изобретателност. Уви, в този списък на прогнози отпадат някои достойни заглавия – „Бо се страхува“ е смел филм с абсолютно никакви шансове да бъде оценен от Академията. „Астероид Сити“ също очаквам да бъде пропуснат, независимо колко силно ще пискат най-вманиачените привърженици на симетрията и стила на Уес Андерсън.

 „Въздушният“ няма да е изненада, ако успее да се намести някъде измежду в пъти по-добрите филми, но все пак се доверявам на The Holdovers („Остатъците“), че ще го „надвие“ по отношение на симпатичното, непретенциозно заглавие, добрало се до номинация. Надали Академията ще избере и двата за сметка на „Маестро“. „Минали животи“ също ще бъде оценен, защото е обещаващ дебют, а Академията през последните години харесва това – „Момиче с потенциал“, „Роди се звезда“. „Май, Декември“ със сигурност ще намери място сред номинираните, като е и моят личен фаворит. Но истината е, че Оскар ще получи „Анатомия на едно падане“ – големият победител от фестивала в Кан, който не е френското предложение за наградата „Най-добър чуждоезичен филм“, именно за да се вдъхне по-голяма увереност, че това ще е от водещите заглавия в списъка на тазгодишните номинирани и победители.

• „Май, Декември“ – сц. Сами Бърч (заслужаващ победител) 
• „Анатомия на едно падане“ – сц. Жюстин Трие, Артур Харари (вероятен победител)
• „The Holdovers“ („Остатъците“) – сц. Дейвид Хемингсън
• „Минали животи“ – сц. Селин Сонг
• „Маестро“ – сц. Джош Сингъл, Брадли Купър

Извън играта, но споменати: „Въздушният“, „Астероид Сити“, „Бо се страхува“, 

Адаптиран сценарий

Не само оригиналната идея е ценна част от превръщането на филм в събитие. Често интерпретацията на вече готов материал успява да спечели сърцата на зрителите. Някои ще са се подготвили предварително и ще имат база за сравнение. Други ще предпочетат да се доверят на първоизточника след прожекцията. През тази година адаптациите наистина бяха успешни. Сред вероятно пренебрегнатите филми ще се откроят „Пресила“ – интимен и честен в противовес на шумния, ексцентричен „Елвис“ от миналата година, един по-реалистичен поглед към красива любовна история, изпълнена с напрежение и слава. „Зоната на интереса“ или „Страсти в кухнята“ също ще отпаднат, заради намесата на „Барби“, макар и двата филма да заслужават повече от розовия блокбъстър. Грета Гъруиг и Ноа Баумбах бяха първоначално заблудени, че филмът им ще се състезава в категорията за оригинален сценарий, но тази промяна в последния момент няма да бъде фатална. Да, сега наградата ще им се изплъзне, но са достатъчно любима двойка на Холивуд, че да чуят имената си сред номинираните.

Безспорните номинирани ще са „Убийците на цветната луна“, „Клети създания“ и „Опенхаймер“. Победителят се крие измежду тях, като който и да избере, Академията няма да сбърка. Всяко от трите заслужава Оскар и би могъл съвсем достойно да претендира за звание „модерна класика“. Прогнозата ми е, че „Опенхаймер“ ще бъде оставен настрани, защото Нолан ще получи наградата за режисьор; „Убийците на цветната луна“ ще спази традицията да е поредното заглавие от филмографията на Скорсезе, което ще бъде номинирано почти във всяка категория, но накрая ще си тръгне с празни ръце, така че най-логичен избор ще е „Клети създания“. „American Fiction” също ще бъде споменат – носител е на наградата на публиката на фестивала в Торонто, а това е почти сигурна номинация за най-добър филм и гарантирана за сценарий. Пък и отново, какъвто е и случаят с „Минали животи“, има сценарист/режисьор дебютант, тъй че това е приказка, която Академията няма да подмине.

• „Убийците на цветната луна“ – сц. Ерик Рот, Мартин Скорсезе
• „Клети създания“ – сц. Тони Макмара (вероятен победител)
• „Опенхаймер“ – сц. Кристофър Нолан (заслужаващ победител)
• „Барби“ – сц. Грета Гъруиг, Ноа Баумбах
• „American Fiction“ – сц. Корд Джеферсън

Извън играта, но споменати: „Зоната на интереса“, „Страсти в кухнята“, „Пресила“

Операторско майсторство 

И най-лошият филм на света няма да бъде разпознат като такъв, ако има красив външен вид. От множество фактори зависи тази красота, но най-същественият е операторът и това как той ще улови случващата се кино магия. Затова тази категория винаги е и с една идея по-нестандартни избори, като множество филми получават единствената си номинация именно тук – „Империя на светлината“, „Бардо, фалшива хроника от шепа истини“, „Фарът“ и т.н. Най-реалистично е към този тип филми да присъединим „Имението Солтбърн“ – провокативен и противоречив, какъвто Академията не харесва, но независимо разнопосочните мнения, няма съмнение, че става въпрос за филм, който изглежда неустоимо и следователно би намерил място сред последните пет. За „Ферари“ сцените, изпълнени с високи скорости, надали ще са достатъчни, за да бъдат „оскарови“, като подозирам, че филмът на Майкъл Ман изобщо не е толкова добре приет, колкото да получи внимание дори там, където иначе е излишен. 

В операторско майсторство „Барби“ ще отпадне и то просто защото Родриго Прието ще бъде номиниран, но за друг филм – „Убийците на цветната луна“. Това празно място може би ще е запълнено от „Клети създания“, но не бива да се подценява нито „Зоната на интерес“, нито „Общество на снега”. „Опенхаймер“, съвсем предвидимо, отново ще е сред избраните заглавия, като го обявявам не само за заслужил, но и за най-вероятен победител. Имайки предвид целия шум за автентичното представяне на избухването на атомната бомба и комбинацията от цветно и черно-бяло, това са все плюсове за филма на Нолан. Черно-бялото е любимо на Академията, така че и „Маестро“ ще бъде възнаграден за своята първа третина, пък и след това отново представлява една наистина очарователна гледка. Кадърът с Кери Мълиган в гръб, облечена в разкошна тюркоазена рокля, пушеща цигара, сам по себе си е достатъчен за номинация.

• „Опенхаймер“ – оп. Хойте ван Хойтема (заслужаващ и вероятен победител)
• „Маестро“ – оп. Матю Либатик
• „Имението Солтбърн“ – оп. Линус Сандгрен
• „Клети създания“ – оп. Роби Райън
• „Убийците на цветната луна“ – оп. Родриго Прието

Споменати, но извън играта: „Барби“, „Ферари“, „Зоната на интерес“, „Общество на снега“

Музика

Съвсем сериозно – едни от най-сложните за избор номинации са тези за музика. Причината е много лесна за откриване – критерият на всеки в тази категория е различен. За едни най-добрата част на един саундтрак е той да бъде незабележим, да се слива с действието, да е похват, с който да се създава успешно търсените атмосфера и настроение. За други обаче музиката е съвсем отделен персонаж, чието присъствие трябва да е осезаемо, за да бъде признато за добро. Затова и крайните номинации ще са някъде по средата. Например, моят фаворит, „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“, работата на Даниел Пембертън звучи през цялото време и е изключително богата – почти всеки от главните герои има своя конкретна мелодия, която бива вместена в един от най-технологически напредналите анимации. Освен „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ според мен ще се намери място за още една анимация в лицето на „Стихии“ или „Момчето и чаплата“. Засега бих заложил на втория, защото това ще е първа номинация за виртуозния Джо Хисаиши.

„Опенхаймер“ обаче ще триумфира и тук. Лудвиг Гьорансон ще прибере за втори път статуетката, защото музиката, която написа, успя да придобие голяма популярност покрай филма. „Убийците на цветната луна“ и „Клети създания“ също ще бъдат част от селекцията на Академията за тази година, като номинациите тук ще са по-скоро по инерция, отколкото съвсем заслужени. Големите отпадащи ще са Антъни Уилис и Майкъл Джакино за съответно изтръпналия „Солтбърн“ и чуждоезичния „Общество на снега“. И двата филма биха могли да намерят място в списък за добра филмова музика, но този списък няма да е от тазгодишните номинации за Оскар.

• „Опенхаймер“ – комп. Лудвиг Гьорнасон (вероятен победител)
• „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ – комп. Даниел Пембертън (заслужаващ победител)
• „Клети създания“ – комп. Джерскин Фендрикс
• „Убийците на цветната луна“ – комп. Роби Робърсън
• „Момчето и чаплата“ – комп. Джо Хисаиши

Извън играта, но споменати: „Стихии“ , „Солтбърн“ , „Общество на снега“

Още Оскарни прогнози очаквайте тук.

_______

Снимки: iMDB