„Стихии“ е най-романтичният филм на Пиксар. Допреди него не малко двойки са се раждали от най-успешното студио за анимация – Уди и Бо („Играта на играчките“), Маккуин и Сали („Колите“), Уол-и и Ива („Уол-и“)… В списъка има и още, но като изключим последния пример, никоя от другите връзки не е била поставена на толкова централно място, колкото тази на Лумна и Лей. За първи път студиото прозрачно се фокусира върху клишето за забранената любов. Доколко обаче визуалното пиршество и пъстротата на екрана заслепяват зрителя, така че той да си затвори очите за познатия сюжет, но да отвори сърцето си за новата интерпретация? Нека не избързвам веднага с отговора, за да не се опаря, губейки почва под краката си. Вместо това ще се потопя в „Стихии“, за да разбера накъде духа вятърът.

Добре дошли в Стихиопол! 

Преди да опознаем героите, режисьорът и сценарист Питър Сон („Добрият динозавър“) ни въвежда в света, който обитават. Същинска утопия, сама по себе си, изпълнена с истории. За обширния размах на въображението, към който Стихиопол предразполага, се загатва непрестанно чрез поредица от комични ситуации. Надявам се в бъдеще да видим някоя друга история, поместена в света на елементите, ако ще дори като късомегражен филм. Какъвто впрочем има преди всяка прожекция на „Стихии“, но няма да издаваме! Иначе е малко разочароващо, предвид потенциала си, изграденият свят да служи само за фон на главните ни герои.

Накратко за сюжета: Лумна е част от огнените елементи, които не са особено желани в мегаполисния град. Те не си съвпадат почти с никого, нито с въздуха, със земята, най-малко с водата. Именно поради непрекъснатите ограничения, налагани отвън (наречете го сегрегация), огнените се научават да живеят независими от останалите елементи. Съдбата на Лумна се обръща така, че пред девойката се открива възможност за различен начин на живот, непознат за другите от елемента ѝ. Предстои ѝ сериозен житейски избор – да продължи да работи в магазина на родителите си, място с огромно значение за цялото семейство, или пък да открие своето истинско призвание, развивайки таланта си, в компанията на Лей. А Лей е непознатият, интересният, забраненият… воден елемент.

Противоположностите се привличат

Романтиката между Лумна и Лей успява да изтласка „Стихии“ отвъд вероятността да бъде твърде сантиментален филм. Няма я любовта от пръв поглед, нито пък изпадането в другата крайност – и двамата да се залъгват, че не се харесват, а впоследствие – о, изненада – да осъзнаят колко се допълват и обичат. Напротив, преди химията между тях да протече успешно, съществува първосигналният предразсъдък, наложен от обществото, че два противоположни елемента не могат да бъдат заедно. Същевременно се намесват любопитство, предизвикателство, опит за разбиране на другия, трепет преди всяка среща и постепенно се стига до колебанията как ще бъде приета (вече) половинката им в семейния кръг.

След като прочетохте за какво става въпрос, нищо чудно две асоциации да са изникнали веднага в ума ви! „Ромео и Жулиета“ и „Зоотрополис“. Първото е по-скоро импулсивно, не е с чак такова значение. Само дето второто далеч не е неоснователно. Критиките към Дисни за липса на каквито и да е било оригинални идеи напоследък се засилват. Още по-шумни стават, щом видим и конкурентите какви ги вършат.

Пиксар, от друга страна, е доказано име, дарило киното с поне десет шедьовъра. И когато там също започват да се забелязват пробойни, то неминуемо става модерно да се говори за нови големи играчи в анимацията – дали Сони, Дриймуъркс, ако сте обръщали поглед на изток, ще сте чували и за Гибли. Неусетно за днешното поколение няма такава доминация от едно-единствено студио, което да се асоциира с гарантирано качество. Не ме разбирайте погрешно – това е чудесна новина. Именно поради тази причина сега наблюдавам как година след година излизат все по-иновативни анимации.

Всеки елемент на мястото си

Питър Сон обяснява, че вдъхновение за „Стихии“ е собственото му детство, когато се е преместил със семейството си в Америка. Не непременно труден период от живота му, но вероятно е усетил хладно отношение от околните, възприеман първо като имигрант, после като човек. Пък и той самият признава, че не е оценил подобаващо колко жертви са направили родителите му, затова приема още по-лично вътрешния конфликт на Лумна. Филмът е богат и на множество други метафори, лесно забележими за всеки възрастен.

За малките деца „Стихии“ може да се стори една идея по-трудно ангажиращ тяхното внимание. Не е достатъчно динамичен, за да им угоди на желанието „постоянно нещо да се случва“ на екрана. Все пак, ако някой родител се колебае – това не е лош избор за първо ходене на кино. Точно какъвто бе случаят с „Лятното приключение на Лука“ или с „Напред“. Няма да е нещо изключително или разтърсващо, а по-скоро приятно изживяване на фона на цветен и емоционален филм със симпатично послание. 

Филмът се озвучава от артистите Paдa Xpиcтoвa, Bиĸтop Ивaнoв, Здpaвĸo Димитpoв, Цвeтocлaвa Cимeoнoвa, Cвeтлaнa Cмoлeвa и др.

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: Форум Филм, IMDB, Pixar Post