Да отидеш на премиерата на „Момчето и чаплата“ в Япония, е като да се върнеш в своето детство. Екранът се смалява и се превръща в „Отнесени от духовете“ по „Супер 7“. За първи път виждаш такива герои, такива сюжетни линии, различни от останалите анимации. И дори петнадесет години по-късно детето, което гледаше Гибли вкъщи, сега гледа последния предполагаем проект на един от невероятните майстори на четката, иновацията и запазването на японската култура.
Плакатът със сивата чапла
Никъде по света Студио Гибли не обяви рекламната кампания на филма, дори и в Япония. Зрителят отива в залата и се потапя в преживяването, без да знае нищо за сюжета. На разположение има само един плакат, на който е изобразена сива чапла. Целта на това е да гледа филма непредубедено. Миядзаки може да си позволи тази странност, особено ако това е последният негов пълнометражен проект.
Изненада за феновете на Гибли
„Момчето и чаплата“ се отдалечава само с един основен елемент от досегашните продукции на Студио Гибли. В „Принцеса Мононоке“, „Подвижният замък на Хоул“, “Доставките на Кики“ и др. протагонистът е младото и безстрашно момиче (антипод на стереотипа за съвременната японка), което ще стане част от поредица странни и магически събития. Хаяо Миядзаки представя своя нов герой в “Как живеете?” – Махито (真人, “истински човек”), с нищо отличаващ се, мълчалив, но готов за предизвикателствата, които се изпречват на пътя му. Миядзаки базира героя си на самия себе си като подрастващ. Майка му е включена като основен прототип във филма, както и баща му във времето, в което е инженер във военновъздушните сили.
Историята в две изречения
Махито губи майка си в пожар. Цялото семейство се мести в имение извън Токио, а с тях заживява и бременната мащеха. Скоро непознатата за Махито жена ще изчезне в гората и ще се нуждае от спасяване в поредицата от магически светове.
Картини, които ще се помнят дълго!
Има моменти от филма, в които човек ще поеме дъх и ще се натъжи, че Миядзаки обмисля да остави цял един свят от персонажи, които населяват въображението му, но няма да излязат наяве на големия екран. Тогава картините на японския художник стават още по-силни и въздействащи. Сцената от филма, която остана в съзнанието ми дълго след излизането от киносалона, беше тази с пожара в началото. В нея пламъците на огъня изкривяват времето и пространството, показвайки ни един адски свят, който размазва лицата на непознатите и превръща всичко в пепел. Така и се чувства Махито след този инцидент – неговият вътрешен свят е изпепелен и няма нищо останало, което да го интересува.
Атмосферата в първата част от филма
Светът около Махито представлява Япония в периода Шьо:ва (1926 – 1989 г.) – по-конкретно времето на Втората световна война. Това обаче не е основна тема във филма – само фабриката и маршируващите из града подражатели на оръжието, издигнали знамена, са белези на войната, която Япония води тогава. Тази атмосфера най-вероятно е част от първите съзнателни спомени на Миядзаки, роден през 1941 г.
Шьо:ва се характеризира и като време на смесица на източното и западното. Мъжете, като бащата на Махито например, носят костюми, а не кимона, както е възприето няколко десетилетия преди това. Луксозното имение, където семейството се мести в началото на продукцията, също е картина от периода Шьо:ва – в него присъстват характерни японски елементи като параваните, но външно то е изобразено в западен стил. За това имение се грижат половин дузина баби в стила на Миядзаки – дребни, сбръчкани, с брадавици по лицето, но изключително добродушни и любопитни. Те са в ролята на пазителки, както на дома, така и на малкия Махито.
Къде присъства романът “Как живеете”?
Филмът препраща към романа на Гензабуро Йошино, написан през 1937 г. – но не се обвързва с него, с изключение на една-единствена сцена. В нея Махито намира романа като завещание от своята починала майка – вероятно това е книга, повлияла сериозно на юношеските години на Миядзаки. Това е и моментът на катализатора за малкия герой – той вече се е освободил от своя изпепелен вътрешен свят и заплаква в съзвучие с новооткритите си чувства.
Космос от магически светове
Втората част от филма поставя Махито в центъра на магическа одисея. Момчето навлиза в нея, преследвайки сивата чапла, подобно на Алиса от романа на Луис Карол. Един от тези вълшебно нарисувани от Миядзаки светове е Подземното царство, което представлява безширно море, а различни по големина лодки и кораби се носят по него. Там съществуват и типичните за филмите на Миядзаки малки пухчета, чиято роля във филма е да се издигат, избягвайки чаплите, за да се превърнат в новородени бебета в Горния свят. В някои от следващите светове Махито се изправя срещу папагали – дали Миядзаки не е имал травма от някое пернато животно, няма как да знаем…
“Как живеете?” ще ви попита Хаяо Миядзаки
Последният филм на Гибли ще ви покаже Живота – кръговрат от събития, в който се повтарят раждането и смъртта. Преплитат се светове и времена. Калейдоскоп от чувства, теми за живота и нещо повече. В последния си предполагаем филм Хаяо Миядзаки ще ви попита как живеете. Магично, сюреалистично или крайно рационално? Може би малкият Махито ще отговори по различен начин.
