Кариерата на Гай Ричи е като влакът беглец – нямаме никаква представа накъде отива, постоянно я грози умерено сериозна заплаха да дерайлира, но винаги някакси се завръща обратно на ръждясалите релси и се задържа там достатъчно дълго, за да завие и да премине през следващата уж неочаквана, но в крайна сметка изненадващо логична гара.
Нека започнем тази история от самото начало. От началото на детективския жанр, от началото на психологическия ужас, от началото на края на Романтизма и романтиката като цяло. Пътят ще се извива опасно, ще е измамен и стръмен, ще ви завърта и обърква и крайната точка, до която ще достигне, може да ви ужаси и сломи.
В Мексико винаги е имало необяснима привлекателност, на ръба между приказното и мистериозното. През последните…
Екология (Ивайло Сарандев) “Aватар: Природата на водата” е филм с конкретни и ясни цели. Същите…
Коледа идва с неумолимата и категорична сигурност на валяк. А това означава две неща за всеки един кинолюбител – прехвалени драматични филми, които се борят със зъби и нокти за Оскари, и сладникави коледни филми, които се борят със зъби и нокти за публика
В света на художествената измислица, за да могат героите да надживеят своя автор, трябва да носят универсално послание. Да бъдат лесни за припознаване, както от деца, така и от възрастни. Преживяванията им да са колкото вълнуващи, толкова и поучителни. Точно това е Пинокио! Но с какво ще ни очарова този път?
В новия филм на Макото Шинкай „Судзуме и заключването на вратите“ се разказва за едно приключение из Япония, за едно пътешествие към миналото, за една одисея към един непознат свят.
Модата на готварските предавания не изглежда да отминава и е заразно за човек, докато гледа красивите на външен вид блюда, чиито продукти и имена надали е способен да произнесе. Какво остава да си представи, че и в неговата чиния има същата скъпа, изискана порция, приготвена спокойно и прецизно. Това вече е обичаен метод за отпускане – да се наблюдава как през екрана ни биват сервирани същински произведения на изкуството. Кино преживяването „Менюто“ няма нищо общо с гореописаната хармония.
От ноември в киносалоните можете да гледате биографичния игрален филм “Нейната дума”, който поставя на големия екран откритите карти на проблема със сексуалното насилие на работното място. Във филма участват Зои Казан и двукратно номинираната за награда “Оскар” Кери Мълиган.
„Рибена кост“ на режисьора Драгомир Шолев вече плува из киноморето в България на големите екрани, а историята ни клатушка от едната палуба на сантименталността до другата.