„Не е важно колко силно удряш, а колко силни удари можеш да понесеш и въпреки това да продължаваш напред.“ Ключовата сентенция на франчайза „Роки“ важи за всеки един от деветте филма в него и „Крийд III“ не е изключение. Подобно на всички свои предшественици, той устоява на всяка цена на всевъзможните удари на времето и се надига победоносно от окървавения боксов ринг, за да научи още едно поколение на значението на думата „воля“.
Прибързано ще е веднага да се сложи определението „провокативен“ или „зловещ“ на сюжет, чиито два основни персонажа, преди да се сблъскат, са изоставени, мълчаливи и затворени, заради нуждата от овладяването на порока си.
Основната причина, поради която филмите от първите три фази на Марвел бяха харесвани се криеше в самочувствието, че знаят какво предлагат – блокбъстър, ангажиращ деца от всички възрасти.
Историята е адаптирана от романа на Пол Трембли “Хижата накрая на света”, в която семейство от двама бащи (Джонатан Гроф и Бен Алдридж) биват поставени пред катаклизмичен избор: техният живот или този на човечеството?
Макар и да не е толкова натрапчиво и да се издава едва в няколко сцени, картината на Дейвид Хокни “A Bigger Splash” е добра подсказка за разбирането на метафоричния смисъл на “Двете страни на острието” – най-новият филм на Клер Дени, едно от важните имена в съвременното френско кино. Въпросното произведение на изкуството е изобразено на калъфа на телефона на Сара, а тя е едно от трите главни действащи лица. Другите две са Жан и Франсоа и основният конфликт лесно може да се предположи – двама мъже, една желана жена.
„Баншите от Инишерин“ е дълбоко алегорично произведение, наситено с множество метафори и символика и умело замаскирано като простичката история на разпадането на едно дългогодишно мъжко приятелство. Тонът му е неуловим, лавиращ между семпла битова драма, черна комедия и екзистенциална трагедия, и резултатът от това сложно, но естествено преливане от жанр в жанр, понякога в рамките на една-единствена сцена, го прави невероятно богат.
През 2022 г. той се нарича “Васил”, намира се във Валенсия и е под емоционалното въздействие на режисурата на Авелина Прат.
Холивуд. Средата на 20-те. Време на разват, поквара, лудост и кино. Време като никое преди и никое след това. Време, което много скоро ще приключи, но все още се усеща като вечно.
Кариерата на Гай Ричи е като влакът беглец – нямаме никаква представа накъде отива, постоянно я грози умерено сериозна заплаха да дерайлира, но винаги някакси се завръща обратно на ръждясалите релси и се задържа там достатъчно дълго, за да завие и да премине през следващата уж неочаквана, но в крайна сметка изненадващо логична гара.
Нека започнем тази история от самото начало. От началото на детективския жанр, от началото на психологическия ужас, от началото на края на Романтизма и романтиката като цяло. Пътят ще се извива опасно, ще е измамен и стръмен, ще ви завърта и обърква и крайната точка, до която ще достигне, може да ви ужаси и сломи.