Филмите са като храната – има за всеки вкус, идват от всяка култура и държава, носят традициите и спецификите на времето и мястото, от което произлизат. Новият филм на Робърт Родригес, наречен „Хипнотик“, е едно доста интересно блюдо, което типично по нашенски бихме нарекли „манджа с грозде“ и което вероятно няма да е за всеки, но тези от нас, които разбират точно какво представлява, ще го харесат от първата до последната хапка.
![Хипнотик](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/05/Untitled.png?resize=1170%2C679&ssl=1)
Слагаме тигана на котлона
На пръв поглед са налице основните съставки за едно истински вкусно и питателно ястие – главният готвач Родригес през годините ни е нагостил с жестоки филми като „Sin City: Град на греха“, „Бибрутално: Планета страх“, „От здрач до зори“, всеки от които представлява специфичен вид B-movie, като тази негова тенденция достигна своя абсурден апотеоз с двата филма за Мачете – „Мачете“ и „Мачете убива“. В микса е забъркан и Бен Афлек, който се явява основата на това блюдо – хубавото парче месо, което режисьорът ще сготви. Разполагаме със страхотна гарнитура – Алис Брага („Аз съм легенда“, „Хищници“), както и със супер подправки – Джей Ди Пардо (главния герой в спинофа на „Синове на анархията“, наречен „Маите, Южна Калифорния“, редовно подвизаващия се във филмите на Родригес Джеф Фейхи („Мачете“, „Бибрутално: Планета страх“ и „Алита: Боен ангел“). И най-накрая, за да може продуктите на тази манджа да са наистина овкусени на ниво, винаги под ръка трябва да е и солта, а именно – феноменалният Уилям Фиктнър („Армагедон“, „Костенурките нинджа“, „Елизиум“, „Блек Хоук“ и много други). Екранното присъствие на актьора е винаги добре дошло и той всеки път извисява често посредственото ниво на продукциите с негово участие до абсолютния възможен за материала максимум и никога не те оставя безразличен. Ако солта е в повече, се мръщиш, а ако е по-малко – гозбата става блудкава и поради тази причина Уилям винаги е точно премерен.
След като съставките са на масата, е време да видим какво ни е приготвил Родригез. „Хипнотик“ започва по класическия деветдесетарски начин – изтормозеното и травмирано ченге, изиграно от Бен Афлек, бива оценено дали е годно да се върне на работа от служебния си психолог, след като дъщеря му е отвлечена – на пръв поглед огромно клише. Нещата не стават по-добре, когато в полицията е подаден анонимен сигнал за обир, на който Дани Рурк (Афлек) и партньорът му Никс (Пардо) се отзовават. Точно тук добавяме и гореспоменатата сол към ястието – появява се мълчаливият и студен Лев Делрейн (Фиктнър), когото спокойно можем да наречем главния злодей. След тази класическа завръзка, „Хипнотик“ ще се опита да излезе от клишетата и Родригес започва да бърка енергично същината на своя гювеч.
![Хипнотик](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/05/image-4.png?resize=1170%2C681&ssl=1)
Вдигаме рязко температурата
Към трите ни основни съставки е време да добавим и щипка „Мементо“, изразяваща се в целта на банковия обир – полароидна снимка, която служи за напомняне на отдавна забравени неща. След това мятаме вътре и малко „Джесика Джоунс“ заради свръхестествените способности на главния злодей, който манипулира съзнания, за да изпълняват волята му (тази съставка може спокойно да се замени и с недооценения „Fallen”, от 1998 г., с Дензел Уошингтън, в който главният герой отново е изтерзано ченге). В този момент зрителят вече разбира, че това няма да е поредният обирджийски филм, а в сърцевината му ще има нещо доста по-заплетено. Към вече къкрещия екшън с елементи на свръхестествен трилър и малко драма за цвят е добавена и Даяна Круз (Алис Брага) – романтичният елемент на филма. Действието ни отвежда до дома на Круз, в който тя извършва спиритични сеанси, гадае на карти таро и създава цялостното впечатление за класическо шарлатанство. След поредица от свръхестествени събития, силно напомнящи на деветдесетарски боклучав психотрилър с тънки елементи на хорър Рурк разбира, че героинята на Брага и Делрейн са хипнотици – могъщи „телепати“, чиято свърхсила е да манипулират хора да изпълняват всичко, което им се каже и които са част от тайна правителствена агенция наречена „Дивизията“.
Усещате ли как манджата започва да загаря? Да, и аз бях така в киносалона, докато повдигах невярващо вежди. Към заформящия се миш-маш от вкусове в „Хипнотик“ е редно да споменем тежкия аромат на Филип К. Дик и една от най-успешните адаптации по негова история, наречена „Специален доклад“, режисирана от Стивън Спилбърг през 2002 година. Както тук, така и там главният герой е детектив, който търси изчезналото си дете, подпомаган от жена със свръхестествени способности, като под повърхността на сюжета бавно къкри и някаква грандиозна конспирация. Но историята продължава, отвеждайки главните ни герои в някаква забутана закусвалня в Тексас, на път за Мексико. И в тази въпросна закусвалня виждаме нещо като апотеоз на треторазредното кино – героите на Афлек и Брага седят с черни очила и шапки с козирки в сумрака на крайпътното заведение, мислейки си, че са олицетворение на незабележимостта. Все ми се ще да вярвам, че Родригес е тихичко гениален или поне много хитроумен и нарочно е режисирал своите актьори, за да играят по един преднамерено лош начин; че това е целенасочено безумна сцена, за да покаже, че дори в най-новите си и модерни опити, той не бяга от корените си и от това, което го прави толкова обичан от своите феновете през всичките тези години – любовта към гледането и създаването на парадоксално първокачествени треторазредни филми.
![Хипнотик](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/05/image-3.png?resize=1170%2C618&ssl=1)
Пренасищането на вкусовите ни рецептори
След известни перипетии Рурк и Круз достигат до Мексико, където се свързват с хакера-беглец на Дивизията – Ривър (Дайо Окений), който допълнително заплита сюжетната нишка, разкривайки ни поредната оплетена конспирация, в която са намесени жената на Рурк, отвлечената му дъщеря, Дивизията, както и (разбира се) някакво супер оръжие, служещо за световна доминация, което всички искат да имат. Родригес всъщност се справя доста добре с изграждането на ефектни обрати, което ще стане видно на зрителя от последващите събития, които няма да разкривам тук. Но понеже правим паралели между готвенето и филмите, тук е времето да кажа, че основното гастрономично влияние върху „Хипнотик“ е параноичният привкус на Филип К. Дик, не само заради гореспоменатия „Специален доклад“, но и заради култовата класика „Зов за завръщане“ с един харизматично нелеп Арнолд Шварценегер в пика на своята кариера.
Мисля да спря с пресъздаването на сюжета, защото ако продължа, неминуемо ще се стигне до развалянето на спорното удоволствие от този филм. Вместо това ще кажа, че в най-новото кинематографично-кулинарно произведение на Родригес има адски много влияния, адски много биещи се, но и комплементиращи се аромати и вкусове. За капак на всичко в лентата усещаме и присъствието на Алфред Хичкок заради неговата класическа игра на котка и мишка между опасен мъж и невинна жена. Наследилият похватите на Хичкок „Злокобен остров“ (един от за съжаление най-малко уважаваните шедьоври на Мартин Скорсезе) също се явява като силно влияние върху „Хипнотик“, заради сценарий, обрати и параноична атмосфера. Усещането е сякаш Родригес целенасочено създава букет от други филми в кратките 90 минути, в които разгръща своя собствен психотрилър/екшън със свръхестествени елементи, и в процеса успява да щипне дори и от Кристофър Нолан и неговият „Inception”.
![Хипнотик](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/05/Untitled-1.png?resize=1170%2C680&ssl=1)
Какъв е послевкусът?
Всичко изброено досега е причината да се зачудя, още докато бях в киносалона, дали всъщност харесвам „Хипнотик“ или не. И в крайна сметка, след известна доза размисъл, осъзнах – това, което мислех за лоша актьорска игра, е всъщност целен ефект. Родригес е използвал Бен Афлек и компания, за да завърти един не особено оригинален сценарий, в който диалогът на моменти е много труден за преглъщане, и да ни представи един своеобразен филм във филма, в който лошата игра е напълно адекватна, очаквана и вписваща се в неговата цялостна концепция. Актьори играят роля, а персонажите им играят друга. И след като се замислих, осъзнах, че това е една глътка свеж въздух в цялата супа от влияния, която Родригес ни е сипал.
За финал бих казал, че това е един умерено добър филм, който обаче наистина не е за всеки – някои ще се оближат след него, други ще го преглътнат мъчно, а трети директно ще го изплюят. Независимо от всичко, у мен остана усещането, че „Хипнотик“ спокойно можеше да отиде директно към някоя стрийминг платформа, а ако все още живеехме през 90-те, той щеше неминуемо и мигновено да се озове на VHS касета или DVD диск, в дъното на кварталната видеотека. Или иначе казано – можете да си поръчате тази храна от удобството на дивана, не е нужно да отидете на ресторант, за да ѝ се насладите. Ако ви е вкусно, ще ви е вкусно навсякъде, нали така?
Снимки: IMDB, The Spokesman-Review, Howard for Film, The Nerds of Color