Удоволствието от покварата и перверзията на най-извратените ни, неизказани желания е нещо, в което човечеството открай време обожава да се потапя от разстояние. През вековете (привидно) все по-малко и по-малко от нас се отдават директно на мрака, в който Маркиз дьо Сад, Калигула, Елезабет Батори и множество други меко казано противоречиви исторически личности са тънали и са се давели. В днешно време предпочитаме да прочетем, дивейки се, за моралната и в крайна сметка физическа деградация на Дориан Грей; да се бием в главата си с Тайлър Дърдън, докато гледаме изпиленото, потно, оплискано с кръв тяло на Брад Пит; да се опияняваме от невероятното красноречие на Хумберт Хумберт, чрез което той оправдава забранения си копнеж по неговата скъпа Ло-ли-та, докато сме отвратени и ужасени от наглостта и болестта му. Някои от нас дори съпреживяват кръвожадното вилнеене на Патрик Бейтмън и арсенала му от оръжия за разчленяване през изпълнения с кокаин, секс и липса на смисъл Уолстрийт на 80-те.
Това са нашите умове и души, притеглени към мрака, мислещи мисли, пишещи книги, създаващи филми и консумиращи ги с жадната страст на удавен в мнимо целомъдрие пуритански окаяник, който цял живот е потушавал тъмния животински огън в главата и слабините си… до този момент. До момента, в който нашето насила пречистено с белината на изкуствено създадения ни морал съзнание, не достигне своята критична маса… и не се пречупи. В този миг то се потапя в бездънното корито на безкрайния катраненочерен басейн на безсмислието. И там ни чака Брандън Кронънбърг и неговият хипнотичен и ужасяващ Infinity Pool.
Кафка на плажа (или абсурдността на държавата)
Много е трудно да говорим за Брандън Кронънбърг без да споменем неговия баща, Дейвид, и следата, която той е оставил в света на киното, както и пътя, който е проправил по един или друг начин за сина си. Създателят на цял един поджанр в хорър киното – „телесен хорър“ – Кронънбърг старши е един от най-великите творци в историята на киното и категорично най-любимият ми режисьор, раждал се някога. Неговите дълбоко психологически и философски наситени, трагични, едновременно противни и адски красиви филми са ангажирани с трансформациите на човешкото тяло, които водят до неминуемите трансформации на човешкото съзнание и душа. За Кронънбърг тялото е реалността ни – то представлява най-истинският начин, по който преживяваме и издържаме на света около нас. Нашето тяло определя нашето съзнание, което определя всичко друго.
Израснал в семейството на толкова специфична и уникална философия, не е изненада, че Брандън следва плътно стъпките на впечатляващия си родител и се превръща в режисьор на хорър филми, изпълнени с подобни теми, мотиви и идеи, които са вълнували и съзнанието на баща му в хода на 50-годишната му кариера. За разлика от Дейвид обаче, филмите на Брандън имат доста по-горчиво, цинично чувство за хумор, а около тях витае една атмосфера на празна обреченост, провокирана от безумията, които съвременният ни свят намира за нормални. Чрез всеки един от своите три научнофантастични хорър филма, от гнусния му дебют Antiviral (2012), през психеделичния Possessor (2020), до перверзния Infinity Pool, Кронънбърг взима на прицел повърхностния и подивял модерен свят, обсесията на нашата култура с богатите и известните, както и тяхното вманиачаване по самите себе си.
Infinity Pool разказва историята на Джеймс – бездарен и комплексиран писател, който е имал далновидността да се ожени за дъщерята на влиятелен и изключително богат издател. Неговата съпруга Ем на практика издържа своя мъж и, подпомогнати от парите на баща ѝ, двамата заминават на безумно скъп курорт в изключително бедна (и напълно измислена) държава, където Джеймс да намери своето вдъхновение. След ужасен инцидент обаче Джеймс на бърза ръка е осъден на смърт в съответствие със суровите закони на тази свръхрелигиозна и нетолерантна държава. Присъдата не може да бъде отменена, но може да бъде изпълнена върху идентичния във всеки един аспект (дори спомени и мисли) клонинг на провинилия се, и лежерния кафкиански маниер, по който представителите на държавния апарат се държат пред видимо потресения от този факт Джеймс, допринася едновременно и за хумора, и за ужаса на ситуацията. По този начин Джеймс научава, че срещу определна сума всичко е възможно и всичко е позволено. Когато наказанието е смърт, но смъртта не може да те застигне, а е понесена от друг твой аспект, от който тотално си дисоциирал, първите неща, които си заминават, са съвестта и моралът. Абсурдността на държавата и нейната корупция неминуемо водят до унищожаването на супер-егото.
Господари и господарки (или абсурдността на морала)
Какво остава след заличаването на авторитети, правила, възпитание и социален срам? Остава чисто желание, но все още държано под контрол и навигирано в определени посоки от рационалното ни. Остават конят, но и ездачът, и той казва – препускай напред, докъдето ни видят очите! Точно това прави и Джеймс под влиянието на група презадоволени и вече преживели същото откъсване от съвестта си богаташи, водени от харизматичната и опасна Габи. Това е моментът да отделим нужното време на може би най-добрата модерна хорър актриса Миа Гот, чието изпълнение тук прескача от съблазнително до отблъскващо, от доминиращо до покорно, от демонстриращо абсолютен контрол до изпадане в тоталнo, налудничаво умопобъркване в рамките на едно мигване. Устните ѝ те приканват с най-чувствената и влажна усмивка на света, очите ѝ те притеглят, забили лъскави кукички в твоите, а гласът ѝ шепти в ухото ти окуражителни, овластяващи слова, които всеки мъж би искал да чуе от красива жена… и в следващия момент лицето ѝ се изкривява и смачква в лунатична гримаса, гласът ѝ се раздробява в креслив, подигравчийски кикот, а зениците ѝ се свиват, обладани от чисти, нажежени до бяло злоба и омраза. Дори само заради нея Infinity Pool си заслужава гледането – точно толкова впечатляваща за наблюдаване е.
В процеса на унищожаване на съвестта и естествените регулатори и норми на поведение в обществото Джеймс и неговата неговата портокалово-часовниково-механична шайка достигат до логичния завършек на своето антисоциално поведение. Техният манталитет започва да се намъква в Ницшевия „морал господар-роб“ – госпoдарите в нашето общество не са подвластни на ценностите на робите (добрина, емпатия, милосърдие), а на ценностите, асоциирани с богатството – пари, власт, слава и гордост. И в хода на изграждане на тези нови „морални“ устои те преминават през секс, алкохол, наркотици, кражби и убийства, които не значат нищо за тях и носят само мимолетно удовлетворение. Това, което прави забраненото наистина примамливо, е заплахата от наказание. Фактът, че е забранено, му придава цялата му сочност. Без него, подобно на гореспоменатия Дориан Грей, всяка перверзия е просто скучно ежедневие и така желанието за още и още стимули довежда до втора смърт – тази на ездача или господаря, който държи под контрол истински първичното и животинското в нас. Покваряването на морала води до неговия осъзнат абсурд, който довежда до унищожаването на егото.
Силата на кучето (или абсурдността на съзнанието)
Какво остава след смъртта на егото, което в случая на Джеймс поначало е твърде уязвено и перманентно премазано под реалността на неговата посредственост и вследствие на небрежната „кастрация“, която презадоволената му и въпреки това недоволна съпруга Ем упражнява върху му ежедневно? Остава животното. Остават инстинктът, нуждата, телесните импулси и желания на нещо първобитно и първосигнално, нещо агресивно и сексуално, което най-накрая е отвързано от каишката си. Конят, останал без ездач, се превръща в побесняло куче без господар. Като заличим и последния останал контрол се превръщаме в животни, водени от няколко прости инстинкта – храни се, размножавай се, оцелявай и убивай. Вече почти напълно свободен, Джеймс осъзнава анималистичното си начало и паралелно с него разбира и абсурдността, и крехкостта на съзнанието си, което е претендирало за нещо повече от чистото животинско. Отчаян да съхрани остатъците от половинчатия човек, който Джеймс е бил преди, и подтикван от извисяващото/принизяващо влияние на Габи, той взима несъзнателно решението да убие и последното си останало ‘Аз’ – животното. То или неговия ид.
В хода на филма мотивациите и целите на Габи така и не стават напълно ясни за зрителя. Противоречието на нейните действия дефинира персонажа ѝ – дали иска да унищожи жалкото мъжко начало в Джеймс, или иска да го окрили и да му позволи да се разгърне в целия си кръвожаден блясък? Дали иска да си играе с него, за да разсее скуката на привилегията си, или подготвя старателно своя перфектен партньор, своя ‘свръхчовек’ – ултимативния мъжкар, необременен от морал, комплекси и инстинкт? Нито ние, нито Джеймс ще намерим отговорите на тези въпроси, но едно нещо е ясно – връщане назад от тази тройна его смърт няма. Защото, когато убива животното, кучето в себе си – диво и послушно едновременно – той изчезва напълно. Остава му само да се превърне в неговата инверсия. Неслучайно думата dog (куче) на английски е анаграма на god (бог). Един бог няма супер-его, его или ид – той просто е.
Невидимият човек (или абсурдността на съществуването)
В края на всички неща и ние, и Джеймс оставаме сами. Дали сме достигнали до божественото, или сме пропаднали дори още по-надолу под хуманното, финалът на Infinity Pool не ни предоставя нито това знание, нито каквато и да била сигурност. Но което и от двете да е, извървяният път и стремежът да превъзмогнеш по всякакъв начин слабостите и недостатъците на човека, водят до едно-единствено нещо – празнота. Излизането от рамките на този свят и счупването на ограниченията, които трите стабилни заварки на съзнанието ни представляват, довежда до абсолютна свобода и абсолютна самота.
Дори да постигнем тези абсолютни стойности ние никога няма да станем свръхчовеци, никога няма да достигнем божественото. Затова, когато Джеймс убие и животното в себе си, той убива и последния останал смисъл на своето съществуване. Без своите три части той остава празен, кух и безсмислен – просто обвивка, обливана безкрайно от дъжда, докато не изгние, не се съсухри и най-сетне не изчезне завинаги в първичната тиня на басейна на безкрайността.
Всички материали на Ивайло Сарандев можете да намерите тук.
Снимки: IMDB
