Барби не е просто кукла. Тя е невъзможният образ на съвършената до толкова крайна степен, че даже става съмнителна, женска красота.
„Опенхаймер“ е дванадесетият филм на Кристофър Нолан и първият му сценарий, конструиран от първо лице единствено число, ако не е и първият заснет филм в историята на киното, изцяло написан от гледната точка на своя главен герой. Това е дълбоко интимен и субективен филм, предназначен да се гледа през хлътналите, съкрушени, кристално-лъскави като топчета очи на Робърт Опенхаймер (феноменалния Килиън Мърфи), подобно на други две полубиографични истории в последните години – недостъпния и измамен „Манк“ (2020 г.) на Дейвид Финчър и интровертния и съкрушителен „Първият човек“ (2018 г.) на Деймиън Шазел. Повече от който и да е от тях, обаче, „Опенхаймер“ представлява едно пропадане в дръзкия, арогантен, вълнуващ, понякога фантастичен и омагьосващ, но много по-често кошмарен свят, който се крие в главата на този невъзможен за опознаване, енигматичен и сложен, дори за самия себе си, човек.
Едно е сигурно, обаче – при всички положения Том Круз бяга. И въпреки че неговата огромна сянка заплашва да дерайлира поредицата, която той създаде и поддържа с толкова много любов и ентусиазъм през годините, ние обожаваме да го гледаме, докато бяга. Защото той бяга, за да спаси киноиндустрията и киносалоните, бяга за нашето забавление, бяга от модерните технологии, докато ги използва, за да създава това, което вярва, че е истинско кино и най-вече – бяга от старостта.
Доста е трудно да се пише за любими филми, за любим франчайз, особено такъв, който…
Обичам Уес Андерсън. Обичам начина, по който неговите филми ме карат да се чувствам. Обичам…
Как да пиша за този филм? Може би по следния начин: „Светкавицата“ е филм, който…
„Стихии“ е най-романтичният филм на Пиксар. За първи път фокусът пада върху една по-клиширана тема – забранената любов.
Още от трейлърите си пролича, че „Идолът“ не знае какво е. Иска ли да е задълбочено проследяване на възходите и паденията на съвременната поп звезда? Да не би да е сатира за лицемерността на шоу индустрията?
Насладете се на историята на Майлс, все така докосваща и увлекателна, и майсторски представения анимационен свят – безкомпромисно добре миксираните шест анимационни стила – за всяко едно измерение, в което Майлс Моралез и неговата Спайди компания ще влязат.
„Торбалан“, най-новият филм по негова история е по-скоро спиритуална адаптация на квинтесенцията на автора (която той разгръща изцяло с последвалите класическите романи, новели и разкази), отколкото директна адаптация на оригиналната фабула. Всъщност, историята на филма започва горе-долу там, където тази на разказа приключва…