Започвам това ревю по единствения начин, по който всеки себеуважаващ се киноман и кинокритик е задължен да го направи – с повърня:
Добре, отметнахме това, а сега нека да се фокусираме върху същината, а именно – няколко въпроса за милиони, на които тази студена, безразлична вселена никога няма да отговори:
Кой проклет демон ме облада…
… да прекъсна есенния си домашен хорър маратон, да се вдигна от дивана и да ходя цели 10 минути до киносалона, за да стана свидетел на монотонното, убийствено скучно и смехотворно, почти двучасово, мъчително мудно пристигане на кинематографичния Антихрист, коeто представлява „Екзорсистът: Вярващият“?!? И сега АЗ имам нужда от екзорсизъм, за да изкарам циничната му, слузеста консистенция от системата си!
Подобно на деликатната, чувствителна палитра на Гордън Рамзи, който плюе храна, която го обижда на морално и екзистенциално ниво, докато псува в лицата на пишман-готвачи като разлютен шотландски говедар, така и вкусовите рецептори на кинолюбителя в мен са възпалени и пулсиращи, синапсите ми са прогорени и единственото, което ми остава, е да избърша пяната от устните си и да преглътна попържнята, която напира да разцъфне на нейно място, защото това е порядъчен семеен кино сайт, който можеш да покажеш и на баба си, и на внучето ѝ. Или поне така се надяваме…
Какво, за Бога, гледах току-що…
… и как въобще се очаква да пиша за него?!? Отне ми между три и пет дни, както и един добър осемчасов хорър сериал, за да изкарам отвратителния вкус от устата си и да мога да бъда умерено обективен. Така че нека да пробваме – обективно „Екзорсистът: Вярващият“ е зле. Много зле. В контекста на своя предшественик от 1973 година е катастрофално обиден, циничен, противен и долнопробен.
Извън този контекст обаче картинката не е особено по-добра – треторазредното, бездушно, изкопирано изчадие на Дейвид Гордън Грийн има консистенцията и питателността на отпадъчната вода на някой от истински добрите, смислени и оригинални хорър филми през тази година, като например дълбоко потискащия и смразяващ „Говори с мен“. Всяка лоша идея, която изключително талантливите режисьори на онзи филм (Дани и Майкъл Филипу) са захвърлили в процеса на писането на своята алегорична история за пристрастяване, скръб и ужасната самота на смъртта, Грийн и компания са изблизали от земята като послушни кученца и са си казали – „това е достатъчно добро за нас“. После са изповръщали тези остатъци върху вече отдавна храносмляната и системно предъвквана от 50 години студена грахова супа на жанра на обладаването от и екзорсирането на демони. Жанр, който се ражда и умира с един филм, който е съвършен.
Защо в името на всичко свято, продължаваме да правим тези филми…
… когато всичко, което имаше нужда да бъде казано чрез подобна история, по класическите теми за вярата, злото, невинността и нейното покваряване, силата на човешкия дух и устойчивостта на надеждата в лицето на невъобразим ужас, беше толкова лаконично и елегантно изразено от оригиналния „Екзорсистът“ ?!? Отговорът винаги е – за пари. Това е и причината този нов, пародийно лош шести филм във „франчайза“ (никога не е било франчайз това, но от мен да мине) въобще да съществува, както и причината да са обявени цели две негови продължения преди светът дори да разбере колко потресаващ е всъщност той. Тези умопомрачителни 400 милиона долара, които Universal Studios са платили за правата към „Екзорсистът“, трябва някак си да се избият, нали така?
Няма да обиждам своите читатели с анализ или дори с преразказ на помията, която се изля върху нищо неподозиращите ми, невинни очни ябълки, подобно на Никелодеонова слуз върху злочест участник в някоя от телевизионните им игри, просто надяващ се да спечели нещо от преживяването. Не спечелих нищо, но загубих два часа и много самоуважение. Би трябвало да съм по-наясно с нещата. Би трябвало да съм подготвен. И би трябвало да не припарвам на 100 метра от киното, докато прожектират това подобие на филм, възпиран от собствената си ограничителна заповед що се отнася до калпави ребуути на класически франчайзи. Уви – високомерие, твоето име е Ивайло. Но няма значение, поех очеизбождащия куршум, за да може вие да го избегнете (и още малко високомерие, но поне идва от добро място)! Чуйте думите на един мъченик – стойте далеч от тази бегло наподобяваща филм ерес!
Как да повярваме пак в магията на киното…
… когато кината ни системно биват заливани от целулоидната утайка, която представляват филмите през октомври – „Екзорсистът: Вярващият“, „Монахинята 2“, „Моята голяма луда гръцка сватба 3“, „Непобедимите 4“ и „Убийствен пъзел X“ (Боже, Господи…)?!? Отговорът се съдържа във въпроса – вяра. Сляпа, нелогична, плаха, наивна и граничеща с глупост. Същото нещо, което ме примами да бъда изгорен жестоко този път, но което ще ме подхрани и вдъхнови следващия, когато стъпя пак в сумрака на киносалона. Колко прекрасно за мен тогава, че следващото нещо, което ме чака там, е филм на Мартин Скорсезе, настощият папа на седмото изкуство. Вярвайте и ще бъдете възнаградени. Това е, стига толкова, приключих.
*
Всички материали на Ивайло Сарандев можете да намерите тук.
Можете да гледате „Екзорсистът: Вярващият“ на голям екран където искате, въпросът е – защо бихте искали?
Снимки: IMDB
