1. The Banshees of Inisherin
Ако има един филм тази година, за който всички са сигурни, че ще присъства най-отгоре в списъка на номинираните, то това е „Баншитата от Инишърин“ на сценариста и режисьор Мартин Макдона, който през 2017 г. разбуни американските духове с противоречивия „Три билборда извън Ебинг, Мисури“ (Three Billboards Outside Ebbing, Missouri) и беше номиниран за цели 7 Оскара. Поредният трагикомичен, катранено-черен фарс на талантливия ирландец разказва за грубото и рязко разпадане на дългогодишно приятелство между двама души в малко, островно ирландско градче, и отчаяните мерки, които единият е готов да предприеме, за да запази приятеля си, надминати само от още по-крайните опити на другия да избяга от него.
2. The Fabelmans
Да кажем, че Стивън Спилбърг е абониран за Оскарите, би било повече от адекватно, но заявката му за Най-добър филм тази година със сигурност е една от по-силните в цялата му, повече от 50-годишна, кариера. „Семейство Фейбълман“ е свръхличен, дългогодишно подготвян биографичен проект, който задълбава в някои от най-интимните и деликатни периоди от детството на бележития режисьор. Академията обича Спилбърг и обожава биографични драми, а това, че самият филм е адски добър, също не пречи на вече високите му шансове за награда.
3. Tár
Тод Фийлд се появи на киносцената с гръм и трясък през 2001 г. с унищожителната и свръхинтелигентна семейна драма „В Спалнята“ (In the Bedroom), която с лекота си набра номинации за Оскар в 5 от най-престижните категории (най-добър филм, главна женска и главна мъжка роля, поддържаща женска роля и най-добър адаптиран сценарий). През 2006 г. дойде също толкова невероятният, но далеч по-малко оценен и разбран „Малки деца“ (Little Children), който спечели 3 номинации. След това Тод Фийлд изчезна от светлините на прожектора за цели 17 години и никой не знаеше къде е. Сега се завръща с навярно най-големия си триумф – „Тар“, филм за постепенното разпадане на една изключителна сложна, противоречива и артистична личност, изиграна брилянтно от Кейт Бланшет (която навярно ще грабне третата си награда Оскар за това изпълнение). Шансовете му са големи, макар и прекалената интелектуалност и психологическа сложност на проекта навярно да отчуждава голяма част от масовата публика.
4. Women Talking
Адаптация по успешна и актуална за политическия и социален климат в момента книга, „Жените разговарят“, прелива от изключителен женски талант пред и зад камерата, за който сме (почти) сигурни, че ще бъде отразен подобаващо от Академията. Историята е семпла, но изпълнена с огромен потенциал – 8 жени в затворено менонитско общество постепенно разкриват зверствата, които мъжете в колонията са извършвали системно и дългогодишно спрямо тях и други жени, и решават най-накрая да направят нещо по въпроса. Холивудското съсловие от години се бори с черната сянка на Харви Уайнстийн и много други като него, които безнаказано са се възползвали от позицията и силата си години наред, така че тази очевидна алегория се появява тъкмо навреме, за да погледне един сложен проблем с нюанс и чувствителност, и по пътя да спечели заветната награда.
5. Everything Everywhere All at Once
Безспорен популярен фаворит на почти всички, които са гледали каквито и да е филми през изминалата година, „Всичко, навсякъде, наведнъж“ е озадачаващ, претенциозен и по нашето скромно, но категорично мнение, не особено успешен филм, който въпреки недостатъците си успя да спечели невероятно много сърца по целия свят. Това неминуемо го поставя с едни гърди пред почти всички популярни филми за 2022 г., но това не означава, че други, по-заслужили признание боксофис феномени, ще бъдат пропуснати от Академията, като например…
6. Top Gun: Maverick
Кой би очаквал, че летен екшън-блокбъстър с Том Круз за самолети, неочаквано продължение на свръхпопулярен, но не особено добре критически приет филм отпреди 36 години, ще бъде един от обективно най-добре направените, майсторски и чисто и просто яки филми на 2022 г.? „Топ Гън: Маверик“ не просто надгради над иконичността на оригинала от 1986 г., той успя да излезе от култовата сянка на предшественика си и да демонстрира свой собствен, безспорен класически стил. Продължението на изпълнената с тестостерон и самолетно гориво младежка продукция представлява един по-мъдър, закален и отлежал като хубаво вино бомбастичен екшън, с изненадваща нежност, мисъл и топлина, загнездени в сърцевината си. Заради всички тези качества, той заслужава да се бори гордо и без срам за тази награда, въпреки че със сигурност е обречен на загуба. Но, както казват – чест е дори да си номиниран.
7. Elvis
„Елвис“ не беше за всички вкусове, но поне за едно конкретно нещо публиката е единодушна – Остин Бътлър, противно на всички негативисти и подигравчии беше един страхотен Елвис Пресли. За разлика от Рами Малек в „Бохемска Рапсодия“ и почти колкото Тарън Егъртън в „Рокетмен“, Бътлър изпя и изигра цялото си сърце за тази роля… и това си личи от километри. Тъй като за момента той е най-отгоре в предсказанията на всички сериозни медии за Оскар в категория „Най-добра главна мъжка роля“, тази тежест няма как да не се отрази и на шансовете на филма да бъде номиниран сред по-достойни, но и често много по-безхарактерни заглавия от него.
8. Babylon
Най-новият (четвърти) филм на детето-чудо Деймиън Шазел, който пък е най-младият човек, печелил Оскар за режисура (едва на 32, „Ла Ла Ленд“), е очакван от всички с нетърпение, което само творец с три поредни хоумръна може да предизвика. „Камшичен удар“ (Whiplash) беше наелектризиращо и почти непоносимо напрегнат; „Ла Ла Ленд“ (La La Land) спечели млади и стари, циници и романтици, творци и любовници… и в крайна сметка ги раздели, предизвиквайки дългогодишни оспорвани дебати за смисъла на филма; „Първият човек“ (First Man) е невъзпят, недооценен, интимен шедьовър, изпреварил времето си с години, който тепърва ще става все по-значим. Така че очакваме „Вавилон“ да последва в техните стъпки и за момента всички трейлъри индикират същата огромна амбиция, която можем да намерим и в предишните проекти на Деймиън, наред с много хаос, разврат, опасност, комедия, абсурдизъм и огромна доза Холивудски блясък. А кой в Холивуд не обича да му напомнят за собствената му бляскавост и величие?
9. She Said
Подобно на „Жените разговарят“, „Нейната дума“ е свръхсоциален и тясно обвързан с проблемите в Холивуд в последно време (и както всъщност се оказа – от много време). Проблемите между хищници и жертви, жени и мъже, хора с власт и хора с глас, проблемите, които навярно никога няма напълно да си отидат от нашето общество. Захвърлил напълно алегорията на своя филм-сестра от малко по-горе, „Нейната дума“ се занимава директно с историята на изобличаването на системните злоупотреби (меко казано) на Харви Уайнстийн и многото животи, които е съсипал през годините. Филмът е адаптация по книга, базиран е на истинска история, и е ангажиран с безкрайно наболели социални теми не само за Холивуд, но и за целия свят. Разказва за триумфа на морално извисени журналисти над системно, институционно зло – все неща, които спечелиха на „Спотлайт“ (Spotlight) Оскара за Най-добър филм през 2015 г.
10. Avatar: The Way of Water
Никога не трябва да изключваме Джеймс Камерън от която и да е картинка и от което и да е кино-състезание. Повелителят на големия екран, майсторът на блокбъстър киното, чийто равен е може би само Стивън Спилбърг и то преди няколко десетилетия. Камерън доказва отново и отново, че е безспорен талант, неуморим бачкатор, готов да запретне ръкави и да се изцапа заедно с целия си екип, за да стане филма му възможно най-добър, роден-разказвач и като цяло човек, който просто знае как да създаде наистина добър филм. И заедно с това да задоволи масовата (и не само) публика, както и да направи цяла купчина пари просто така, между другото. Вторият “Аватар” с нищо няма да е по-различен от първия, както и от предишните бокс-офис бегемоти на режисьора. През далечната 2009 г. Оскарът му беше отмъкнат от бившата му съпруга Катрин Бигълоу за “Войната е опиат” (The Hurt Locker), така че сега, цели 13 години по-късно, Джеймс със сигурност все още чувства сякаш има какво да доказва и с още по-голяма сигурност ще се опита отново да си проправи път до подиума на Dolby Theater и титлата “Крал на света”.
1 Comments
Д.к
Сърцето ми е за Топ Гън, защото е топ филм и може да те вдъхнови да станеш нещо повече от тулуп, ядящ пуканки в киното. Може да поискаш да си пилот, а може да поискаш и да си изшит и нацепен като Том Круз на 60. Но вероятно Баншитата ще спечелят.
Comments are closed.