Мария Ерволтер: Никога не съм съдила и няма да съдя свой персонаж

“1899” почти мигновено покори челните позиции на Netflix за последните няколко седмици. Увлекателно разказан, сериалът печели от умелата режисура на Баран бо Одар (“DARK”) и комплексната драматургия на седем други професионалисти, начело с Янтье Фризе. Заплетената му история ни отвежда навътре в океана, през неочаквани обрати и мистериозни тайни. Време, език, объркване – това е наративният бермудски триъгълник на „1899“, който поглъща нас, зрителите.

В ексклузивно интервю за KinoBox актрисата Мария Ерволтер, която се превъплъщава в Ибен – религиозна датчанка, пътуваща със семейството си на кораба – разказва за процеса на заснемане, трудните моменти и изграждането на сложния й образ в “1899”.

Каква беше атмосферата на снимките по време на пандемия и всички наложени ограничения?

Снимките бяха трудни. Спомням си как пристигнах в Берлин за пре-продукцията и всичко беше затворено. Целият град беше затворен, сериозен шок за мен. Германия беше под карантина, както и Дания. Всички трябваше да носим маски на снимачната площадка и ни правеха тестове всяка сутрин. Отговорността да не се разболеем от COVID беше огромна, защото дори един случай на заразен означаваше, че цялата продукция ще бъде спряна. Екипът направи всичко възможно да поддържа дистанция един от друг и да уважава ограниченията, но и междувременно да прекарва време заедно. Чак на самата премиера видях екипа без маски. Това беше много странно преживяване – да свикнеш само с половината лице на човека до теб.

Екипът на бо Одар рискува с използването на различни и иновативни технологии на снимачната площадка. По какъв начин Volume въздейства в процеса: направи работата на актьора по-лесна или по-трудна?

Снимките с технология Volume бяха огромно удоволствие за мен. Обикновено при работата със зелени екрани се налага да си представяш обкръжението, а тук всичко беше точно така, както го виждате в завършения сериал. Всеки път, когато снимахме на палубата, ми прилошаваше от образа на вълните, които прожектираха на екраните. Беше толкова истинско! Беше също така огромно облекчение за мен като актриса да отида на снимки и да видя как целият хоризонт разказва историята, докато аз просто я следвам.

В едночасовия „Making of 1899“ в Netflix споменавате, че частта с проявената жестокост към момчето е „най-лошият епизод от сериала“. Как един актьор излиза извън кожата си, докато играе персонаж, толкова далечен от тяхната личност?

За мен, като актриса, винаги е било много важно да разбирам поведението на героинята си: защо прави нещата, които прави, и казва нещата, които казва. По този начин имам по-дълбоко разбиране за нейния характер и е по-лесно да се свържа с нея. Да се боря за нея. Никога не съм съдила и няма да съдя своя персонаж. Ибен беше сложна роля. Тя има толкова демони, заключени вътре в себе си, и нейният гняв и тъгата ѝ също бяха огромна движеща сила. Да откликна на Ибен и нейните избори и да се опитам да накарам публиката да я разбере, беше моята задача като актриса. Не се налага да харесвам нещата, които прави, но трябва да разбирам защо избира да ги прави. И за да мога да се освободя от цялата тази негативна енергия в нея, в почивките често си пеех тези кратки, странни песнички. Баран често идваше и се шегуваше с мен, за да ме разведри и да ме освободи от болката.

Ибен е лицето на жестокостта, но и лицето на дълбоката вяра. Това ли е причината, която надделява и довежда до развоя на събитията на кораба, или е по-скоро инстинктът за оцеляване на майка, която се опитва да защити децата си?

Смесица от две неща е. Ибен е абсолютна мистерия. Нейното поведение е резултат от два различни стремежа – тя иска да защити децата си, но също така усеща, че Господ я води в една конкретна посока. Ибен чува гласове и се моли на Бог да я освободи от тях. Осъзнава, че те са само в главата ѝ и че Анкер е основната сила, на която разчита, за да запази разсъдъка си. Също така се опитва да запази реда на кораба и мира в себе си, но обстоятелствата на борда не улесняват нейните опити. Тя искрено вярва, че момчето е олицетворение на дявола.

От предаването разбираме кой е бил най-непоносимият момент на снимачната площадка, но разкажете ни за любимия си кадър по време на шоуто?

За мен сцената с удавянето ѝ беше невероятно красива както за заснемане, така и впоследствие да я видя на екрана. Ибен решава, че няма да се бори повече, но за нея да отнеме своя живот не е слабост, а начин да възвърне силата си. Тази сцена демонстрира и дълбочината на връзката между Анкер и Ибен. Той решава да я последва, защото я обича безкомпромисно. Беше много красиво. Никога не съм изигравала удавяне, така че бях едновременно развълнувана, но и притеснена. Бяха построили коридора в голяма кутия, която впоследствие да потопят във водата. Беше изумително. Всички, които работеха по сериала, превърнаха цялото преживяване в нещо магическо – да бъда обкръжена от толкова много талант, беше истински вдъхновение.

“1899” е още по-завладяващ заради комбинацията от множество езици и националности. Мислите ли, че публиката би имала проблеми да свърже всички езици в такова кръстосване на диалози и сцени?

Това, което най-много обичам в този сериал, е разнородният екип и начинът, по който те изиграха своите различия. В процеса на пре-продукция, по време на репетиция, прочетохме заедно епизод 1 и епизод 2 на английски, за да видим как ще се усети само на един език. И след това направихме същото с епизод 3, но на нашите собствени езици. И този път всички бяхме зашеметени, защото звучеше толкова красиво. Комбинацията от езици и културни различия внесоха нещо много искрено в тази история. Заедно научихме толкова много един от друг.

Няма как да не попитам: ще видим ли Ибен отново във втория сезон?

Много се надявам, че Ибен ще се завърне! Би било огромна чест отново да се превъплътя в нея и да надградя персонажа ѝ.

Интервюто проведе Симеон Александър

Снимки: Instagram