Стоян Бараков: Хорърът ни помага да преработим по-добре страховете в реалния живот, като ги видим изобразени на екрана

It’s Alive Horror Film Festival е само на ден разстояние и нямаме търпение да споделим един интересен разговор със съорганизатора на фестивала Стоян Бараков, в който поговорихме за включените прожекции, събитията около програмата, какво е това чудо хорър и защо толкова силно ни привлича.

Откъде дойде идеята за създаването на хорър фестивала? Атмосферата на миналогодишния октомври ли ви мотивира?

Обсъждахме с приятели как календарът е почти запълнен от началото до края с филмови фестивали и как няма нито един насочен специфично към хоръра. В България има доста фенове на жанра, които биха се интересували, а никой не им го предлагаше до момента. Идеята се зароди в началото на годината, избрахме тематично месеца на Хелоуин. Беше като на шега, но се получи много интересно! Заедно с нашия основен партньор Ана-Мария Сотирова, която организира и друг фестивал, успяхме да реализираме цялата нелека концепция.

Самата програма излезе в пълния си списък. Имаше ли определена насоченост към подбора на темите, когато избирахте заглавията? Това са различни епохи в жанра, които имаме възможност да гледаме.

Целта ни бе да изберем най-добрите заглавия и да ги предложим на големия екран, пък ако можем да ги свържем в обща тема, би било супер. Така и се получи накрая! Лесно мога да определя три основни теми, които ще покрием. Първата е фолк хорърът. Следват старите немски филми, които показваме със съдействието на Гьоте институт. И третата тема се очертава да бъде Екзорсистът сам по себе си, защото имаме двоен повод да го покажем: 50-годишнината от премиерата му, другата причина е смъртта, за съжаление, на Уилям Фридкин през тази година. Това е нашият начин да го почетем.

It’s Alive Horror Film Festival

Споделяш, че има голяма фен база на хорър жанра в България. По мои наблюдения тя е концентрирана основно към по-комерсиалния продукт. Съществува ли идея фестивалът да изпълнява и образователна функция – има по-класически заглавия, които могат да предадат повече за историческото развитие на жанра?

Жанрът не е един от най-популярните, но феновете му са много отдадени. Не се стремим да привлечем конкретен тип публика. Идеята е да предложим някакъв вид антидот на това, което има масово по кината като хоръри – основно римейкове, които си привличат своята публика. Но тази публика може да хареса и това, което ние също сме приготвили. Има класически хоръри, които може и по-възрастната аудитория да оцени, и по-тийнейджърската.

Предлагаме, разбира се, и нови филми от последните две години. Ще завършим с „Хуесера: Жената-кост“, който за нас е най-добрият хорър филм въобще за тази година. Бихме го описали като класически страшен, съдържа необходимото в себе си. Има и българско заглавие, което се радваме да представим! Получихме няколко късометражни български хоръри, от които селектирахме един, който ни впечатли с високото си качество. „Проклятието на Холандеца“ на Ангел Радев, доста компетентно направен, омаж към Калигари и нямото хорър кино. Надяваме се идната година да успеем да селектираме и повече. Като цяло сме се опитали сме се да направим достатъчно разнообразна програма.

Да, аз виждам и „Не ще си сама“, който е изключително специфичен филм, от онези тип тъжни хоръри, които те оставят с една екзистенциална самота. Което ме кара да те питам какво би препоръчал извън рамките на фестивала и заглавията?

През последните години следя основно по кината какво се предлага. Последно ми направи впечатление „Х“ и „Pearl”, предстои и третата част. Интересни елементи, като в същото време представлява пак един омаж към класическия хорър. „Nope“ на Джордан Пийл също беше добро заглавие, което предложи оригинално и любопитно изживяване. Последният филм, който излезе по кината и се оценява високо, е “Talk to me”.

Какво още можем да очакваме в рамките на фестивала?

Извън прожекциите сме подготвили още  допълнителни събития. Имаме гости, които очакваме към „Осем очи“, един от филмите в конкурсната програма. Там ще ни гостува главният актьор Бруно Веляновски, страшно талантлив македонски актьор. Самият филм е американски, но целият сюжет се развива в Сърбия.

Имаме и лекция на тема „Контракултура в хорър киното“, тя ще съпътства „Кървавата Бриджит“ на 03.11.2023 г. Именно „Кървавата Бриджит“ е нашият култов „b movie“ в програмата. За първи път ще опитаме да направим прожекция в полунощ.

It’s Alive Horror Film Festival

Основният фокус на фестивала е октомври, който вярвам и се надявам силно, че ще бъде успешен и ще привлече голяма аудитория. Има ли планове за организиране на идни издания?

Идеята ни е да го продължим като традиция, желанието ни е да се разраства, но всичко зависи от интереса, който създаде сега в зрителите. Искат ни се повече филми, по-богата програма, повече гости. Ще видим. Правим неща, които се реализират за първи път. Самият факт, че откриваме фестивала с арт хаус македонски филм, се надяваме да се оцени.

Последно искам да те попитам нещо по-философско. На мен често ми задават този въпрос и винаги изпадам в дълбоки разсъждения. Какъв е смисълът на хоръра? Много хора не разбират защо искаме да ни е страх. Защо се опитваме да превърнем едни негативни емоци в положителни.

Мисля, че хорърът ни помага да преработим по-добре страховете в реалния живот,  като ги видим изобразени на екрана. В тази насока някой беше казал нещо много интересно, че киното е огледалото, през което можем да погледнем Горгона Медуза, без да се вкаменим. И ако Медузата представлява живота, означава, че можем да го гледаме, без да се притесняваме, че ще пострадаме. Затова е хорърът. Да се страхуваме, докато гледаме, да посрещнем страха заедно без последствия.

Интервюто проведе Ивайло Сарандев

Фестивалът се организира с подкрепата на Гьоте Институт България, SGN – София Гейм Найт и EpayGo и в партньорство с Дом на Киното и Кино „Влайкова“

Повече информация може да намерите на официалния уебсайт, Фейсбук страницата или Инстаграм страницата на It’s Alive Horror Film Festival.

Снимки: Стоян Бараков