Първата ми среща със Синия бръмбар беше чрез сериала „Батман: Дръзки и смели“. Тогава този герой ми се стори като симпатична алтернатива на свръхпопулярния от света на Марвел Спайдърмен.
„Gran Turismo“ не е просто очакваното фетишизиране на бързи и екзотични коли, което цели да рекламира както играта, така и конзолата, за която това е ексклузивно заглавие или пък дори Нисан и техния обидно бърз и желан от повечето хора на планетата GT-R.
Когато си дете и си играеш с приятели, изборът коя костенурка нинджа ще си, ще…
Сигурен съм, че всяко едно ревю на „Сису“ започва с обяснение какво точно се крие…
Детството е вълшебен момент за всекиго от нас – имаме пълната свобода да създаваме свои…
Барби не е просто кукла. Тя е невъзможният образ на съвършената до толкова крайна степен, че даже става съмнителна, женска красота.
„Опенхаймер“ е дванадесетият филм на Кристофър Нолан и първият му сценарий, конструиран от първо лице единствено число, ако не е и първият заснет филм в историята на киното, изцяло написан от гледната точка на своя главен герой. Това е дълбоко интимен и субективен филм, предназначен да се гледа през хлътналите, съкрушени, кристално-лъскави като топчета очи на Робърт Опенхаймер (феноменалния Килиън Мърфи), подобно на други две полубиографични истории в последните години – недостъпния и измамен „Манк“ (2020 г.) на Дейвид Финчър и интровертния и съкрушителен „Първият човек“ (2018 г.) на Деймиън Шазел. Повече от който и да е от тях, обаче, „Опенхаймер“ представлява едно пропадане в дръзкия, арогантен, вълнуващ, понякога фантастичен и омагьосващ, но много по-често кошмарен свят, който се крие в главата на този невъзможен за опознаване, енигматичен и сложен, дори за самия себе си, човек.
Едно е сигурно, обаче – при всички положения Том Круз бяга. И въпреки че неговата огромна сянка заплашва да дерайлира поредицата, която той създаде и поддържа с толкова много любов и ентусиазъм през годините, ние обожаваме да го гледаме, докато бяга. Защото той бяга, за да спаси киноиндустрията и киносалоните, бяга за нашето забавление, бяга от модерните технологии, докато ги използва, за да създава това, което вярва, че е истинско кино и най-вече – бяга от старостта.
Доста е трудно да се пише за любими филми, за любим франчайз, особено такъв, който…
Обичам Уес Андерсън. Обичам начина, по който неговите филми ме карат да се чувствам. Обичам…