Всеки иска любов като в роман на Хенри Милър. Любов, съставена от капка мистицизъм, щипка философия и ударна доза еротика. Перфектната рецепта за табу. Забраненото в утвърдените норми на обществото е изкушение за подрастващите му членове, докато нормалното и естественото е придобило сивкав цвят и понамирисва на скука. Затова и всяко ново младо поколение се изгубва във фикцията на копнежите и удоволствията, които прочита в книгите или гледа във филмите; искат те да бъдат главните действащи лица на своята история, да задвижат механизма на любовта и еротиката чрез забраненото и неизследваното. И това понякога води до задънени улици и опасни развои.

Във филма „Момичето на Милър“ любовта към четенето и писането отваря врати към забранени отношения между учител и ученик, фокусирайки се върху тайните им копнежи, общите страсти и откровените и неприкрити симпатии. Стените на семейния дом и училищната политика ограничават полета към необузданите им еротични фантазии и всякакъв жадуван допир до младостта и свежестта. Амбицията на една тийнейджърка отива твърде далеч, отвъд границите на утвърденото и позволеното в отношенията между учител и ученичка, заради размитите граници между реалност и сюжет.

Мракът ѝ подхожда

Не за пръв път виждаме харизматичната Джена Ортега в мистичните нюанси на готическата меланхолия. Вече превърнала се в нейна запазена марка, ролята ѝ на Уенсди Адамс в сериала на Нетфликс “Уенсди”(2022), режисиран от също толкова мистичния и мрачен Тим Бъртън изстреляха младата Джена в холивудската стратосфера. Други роли, които утвърждават нейната готик осанка, са във втория сезон на също толкова хитовия сериал “Ти” (2021), както и едновременно касовите и качествени продължения “Писък V” (2022), “Писък VI” (2023) и изненадващата модерна хорър класика “X” (2022). Залезът на Ковид-19 маркира изгрева на нейната кариера и утвърждава нейното специално мрачно местенце в необятната кино среда.

Поетичната и манипулативна Кайро Суифт е поредната добре изиграна и пасваща изцяло на личността на актрисата роля. Тя се отличава с провокативност, мистерия и необикновен чар – качества, които са стръв за един незадоволен учител на средна възраст. За героинята едно е сигурно още в самото начало – тя е неспособна да бъде жертва, попаднала в нечий капан. Точно обратното – тя е примамката и капанът, който щраква зъбците на страстта и пламеността в закостенялото тяло на един лишен от любовни ласки мъж.

Размитите граници

В ролята на учителя просветител влиза винаги стабилния Мартин Фрийман, познат с ролята си в трилогията „Хобит“, където играе Билбо Бегинс и в сериала „Шерлок“, където заема челна позиция в ролята на Доктор Уотсън. Улегнал, със застинала писателска кариера, Джонатан Милър се задоволява с ежедневието си на учител по литература и на невидима фигура в семейното убежище. Крещящият от сексапил образ на протежето е в тотална противоположност на тишината и сивотата в излъчването на учителя. Те се различават, но същевременно се свързват чрез любовта си към книгите и майсторското боравене с думите.

Във филма отношенията между Кайро и Джонатан достигат своята точка на кипене по естествен, конвенционален и подреден, но не и безинтересен път. По препоръка на приятелката си Уини (Гидеон Адлън), Кайро започва да посещава часовете по литература на мистър Милър, при което искрите между двамата започват да се появяват още в зародиша на техните взаимоотношения. Потопени изцяло в литературната измислица, Кайро и Джонатан размиват границите между реалност и фикция, докато писането ги захвърля в светове, за които те са свободни да отприщят своите скрити копнежи, но и отново то ги връща обратно в реалността, където бленуваните взаимоотношения винаги са и винаги ще бъдат табу.

Прохождането на един сценарист и режисьор

„Момичето на Милър“ е летящ старт на филмовата кариера на режисьорката Джейд Хейли Бартлет. В едно от нейните интервюта, тя споделя, че това е първият ѝ сценарий, и допреди него не е имала голям опит в писането.  Това е сюжет, който може да се срещне както в реалността, така и в други филми, което не го прави особено оригинален, но подходът на прохождащата режисьорка към развиването на класическия мотив за фаталната изкусителка се усеща искрен и достоверен, а не просто бледа имитация.

„Тийнейджърките са пълни с емоционално насилие, докато възрастните все още изпитват „изящните копнежи“ на юношеството, но също така са изправени и пред постоянното бреме на отговорността“, споделя режисьорката. Заедно със своя приятелка Елиса Самсел, която пише музиката за филма, Джейд решава да напише пълнометражен мюзикъл, въз основа на разказ на Едгар Алън По, наречен „Лигея“ (1838), a по-късно, работейки като бар мениджър за представления на Бродуей, тя замисля „Момичето на Милър“ като пиеса, в която приканва всички свои колеги да участват в сцените. Като един верен спътник на сюжета, саундтракът неизменно засилва емоцията на меланхолия, мистика и мрак – той играе една от най-важните и най-ключови роли за въздействието на един филм върху зрителя. И въпреки сравнително колебливия им дебют, който няма да е за всеки предвид тематиката си, все пак можем спокойно да кажем, че очакване само добри неща от тях и в бъдеще.

В заключение…

Ако в студената януарска вечер ви се гледа емоционален трилър за силната и специфична динамика в отношенията между един объркан мъж и една опасна (почти) жена – това е филмът за вас.

Ако сте объркан тийнейджър, който се възхищава на учителя си по литература и иска да бъде негово протеже – това отново е филмът за вас, но моля ви – не черпете вдъхновение от него!

А ако просто сте почитател на силните емоции и интелектуалните разговори – тук ще ги намерите в огромни количества и това със сигурност е филмът за вас.

*

Всички материали на Симона Хальова можете да намерите тук.

Снимки: IMDb, Про Филмс