„Блондинка“ на австралийския режисьор Андрю Доминик стана част от най-дискутираните заглавия в киното тази година. Обвързвайки новата продукция на Netflix с едно от най-известните имена в Холивудската история, лентата заинтригува както с избраните актьори, така и с дебата покрай истината за съдбата на Мерилин Монро.

Филмът е базиран на едноименния роман на Джойс Каръл Оутс, обхващащ живота на актрисата не през призмата на професионалния ѝ път в киното, а през емоционалните възходи и падения, които тя преживява. Въпреки това в книгата е уточнено още на първата страница, че по-голямата част от сюжета е фикция. Мерилин Монро наистина е водила нещо като дневник, но от него са взети едва няколко детайла. „Блондинка“ се представя като художествена биография на Мерилин Монро. Ако тръгнете с тази нагласа, няма да бъдете разочаровани, но ще получите много повече.“ – за филма бих сложил същия цитат в началото!

Главната роля е безапелационно поверена на Ана де Армас („The Gray Man“, „Deep Water“, „Knives Out“), която не само успява да пресъздаде образа на най-известната жена в Америка по един достоверен начин, но чрез лицевата прилика, идентичната физика и актьорските възможности зрителят сякаш гледа най-новото заглавие с участието на самата Монро.

„Блондинка“ е кинематографична бомба със закъснител. Камерата играе семпло в началото, но развива своя капацитет, както самата героиня го прави. Уловени са перфектно стиловете на миналия век, като се редуват черно-бели и цветни кадри. Със своята причина, разбира се. Там, където динамиката застива и кадърът губи своя цвят, се прави връзка с реалната биография на актрисата, базирана на истински фотографии.

Акцент в двучасовата художествена биография е голотата и емоционалността. Това предизвика и най-голям скандал покрай премиерата. Въпреки наличието на множество сексуални сцени, по никакъв начин не се нарушава стойността на филма. Показана по такъв неприкрит визуален маниер, смятам, че допринася за оформянето на представата за двете жени в съзнанието на Монро. Първата – Норма Джийн (истинското ѝ име), която преминава през всички етапи на разочарование, любов, депресия. И втората – Мерилин Монро, която се създава благодарение на всичко, през което Норма преминава, за да застане пред обектива на камерата и пред своите почитатели.

Силното присъствие на Ейдриън Броуди, Сара Пакстън, Боби Канавале, Ксавиер Самюел, Каспар Филлипсон допринася също за богатото пресъздаване на света на актрисата. По-голямата част от образите също са базирани на реални лица, чиято прилика успява почти напълно да се покрие във филма.

С безскрупулност, надежда, саможертви и блянове по нещо все още неродено, „Блондинка“ е едно от големите попадения в киното през последните месеци. Неочаквани режисьорски решения, забележителна актьорска игра, музика, пресъздаваща емоционалното разклащане и рушене на Монро. Всичко е балансирано така неуловимо, че 2 часа и 40 минути зрителите могат да застанат до една измислено-реална знаменитост и да надникнат отвъд общественото и медийното отразяване на Мерилин Монро.