Претендентите: За решаващата точка са нужни трима

Съществува една максима, която гласи: „В любовта и войната правила няма.“ Любовта е татуирана със знака на анархията и няма място за морал и следване на алгоритми. Съвремието рисува върху любовното платно всякакви чудни модели на прекрасното чувство под формата на двойки… и тройки. Любовта между двама души доскучава на съвременния човек – жаждата не може да бъде утолена само с една чаша вода, гладът не може да бъде задоволен само с предястие и огънят на силните емоции не може да бъде запален само с една хартийка. В женското сърце един мъж е малко, но двама са достатъчно, просто защото е достатъчно просторно и гостоприемно. Пренесена на игрищата/кортовете, любовта намира подслон в спорта и пуска своите пипала между фаловете, аутовете и решаващите точки, а правилата остават на заден фон. А дали любовта между трима души не наподобява тениса? Имаме двама души, играещи един срещу друг, които си прехвърлят малка топка в полетата, удряйки я с ракета. Топката хвърчи от играч към играч, докато не излезе извън рамките на нечие поле или не се удари в мрежата и не остане там, откъдето е изстреляна. И в двата случая имаме фал, а истинската игра е налице, докато е под контрола на противниците.

Дългоочакваният филм на Лука Гуаданино „Претендентите“ излиза извън моралните норми, спортната дисциплина и споделените взаимоотношения на двама души, като прави място на трети персонаж, който намира своето кътче на съществуване между тях. Филмът впечатлява с оригинална концепция и нетрадиционна романтика, като спортът е украшението на сюжета, което свързва и впуска тримата главни герои в лудешка вълна от драматични и романтични обрати. Във филма протагонистът и антагонистът са любовта и спортът. Любовта и сексуалното привличане са тези, които разрушават едно дългогодишно мъжко приятелство, докато спортът ангелски заздравява раните от разрухата. Това е филм за хора, чиято животоподдържаща система е победата, а най-големият кошмар е загубата в личен и професионален план.

Между тях да си остане

Между двете млади момчета Арт Доналдсън (Майк Файст) и Патрик Цвайг (Джош О’Конър) съществува дългогодишно приятелство, изградено на базата на съвместен живот и любов към тениса. Въпреки че са противници на корта, те са изключително сплотени извън него. Тяхната „семейна идилия“ е нарушена от появата на младата тенис надежда Таши Дънкан (Зендея), в която и двамата се влюбват. Привличането към младата манипулаторка създава ревностна конкуренция между Арт и Патрик, а любителските им игри се превръщат в ожесточени рицарски двубои за сърцето на дамата. Младите тенис надежди се впускат в лудешки любовен триъгълник, изпълнен с ревност, жажда за победа, конкурентни чувства и много, много страст. Годините минават, отношенията между младежите вече не са толкова приятелски, пътищата се разделят на моменти, но спортът отново и отново събира двамата претенденти на корта, а на скамейката, следяща всяко едно движение, седи тя – жената, намерила своето място в двете мъжки сърца, жената, готова да направи от своите „две бели момченца“ истински шампиони с дългогодишна кариера. Кариера, каквато тя самата не успява да направи, поради болезнена контузия на коляното си. Като жена, застанала между двама мъже със собствената си личност и заявка за чувства и привличане, Таши се стреми към успеха в тениса и продължава да бъде свързана със спорта, понеже той е истинската любов на живота ѝ.

Претендентите

Приливите и отливите на нездравословната любов

Колкото и да са различни помежду си със своите страхове и копнежи, и тримата ги свързва едно минало, в което те са горели в младостта и страстта си към ближния и към победата. Като типични мъжки индивиди, и Арт, и Патрик се борят за надмощието си и това, да направят впечатление на Таши. Победата е двойна – спечелиш ли играта, печелиш и нея, загубиш ли играта, губиш и любов, и приятелство. Годините, които отминават, люшкат тримата герои към отдалечаване и внезапно завръщане едни към други. Съдбата е турнир по тенис, която иска отново да сближи тройката и да излекува болните места на нараненото им его. Изморени от семейния си живот, Арт и Таши изразходват до последно шансовете си, да запазят това, което ги поддържа. Арт се стреми да задържи любовта и подкрепата на съпругата си, а Таши, като птица с отрязани криле, иска да запази тези на меланхоличния си спътник здрави и да продължи да го тласка към спортна кариера. Дали решаващата точка зависи само от двамата играчи, или ще имат нужда от помощ? И дали тенисът е просто игра, или отвъд познатите правила се крие незнайна дълбочина от знаци и асоциации?

Зендая

Да се запознаем с играчите

В ролята на двамата съперници влизат познатият ни от „Уестсайдска история“ (2021) Майк Файст (като Арт), на когото му предстои и роля в тазгодишния филм на Джеф Никълс „Моторджии“ и Джош О’Конър (като Патрик), чиито роли разпознаваме в „Химера“ (2023), “Mothering Sunday” (2021), “Only you” (2018) и “God’s own country” (2017).  И за двамата актьори сблъсъкът с тениса е нещо ново и различно. Майк Файст споделя, че има ограничен опит в този тип спорт от времето, когато е бил в гимназия. Но с множество тренировки и професионално усвояване на всяка една тънкост на този спорт в крайна сметка на екрана виждаме едни истински нахъсани спортисти, готови на всичко за купата и победата. Относно всички интимни моменти: през цялото време на снимачната площадка е присъствал интимен координатор, чрез когото актьорите се чувстват по-спокойни и сигурни. Майк Файст казва също, че дори след като са приключили снимките и тримата са си останали много близки.

Нейната игра. Нейната победа

Именно на харизматичната Зендея исках да отделя цял абзац, за да се опитам да се промъкна в психологията на героинята ѝ, поради личния ми интерес към раздвоения женски образ. Къде сме я виждали? Зендея е родена под щастлива звезда и благодарение на своя актьорски талант се издига към все по-успешни и по-успешни продукции, печели вниманието на познати на всички ни режисьори и получава роли, които разкриват блясъка на нейната брилянтна актьорска игра. От танцуващата малка кралица в „Shake it up“ (2010) през проблематичната Ру в „Еуфория“ (2019), любимата на Спайдър-Мен MJ, фременката-бунтар Чани в двете части на „Дюн“ (2021-2023) до амбицираната тенисистка Таши Дънкан. В продължение на три месеца, 27-годишната актриса тренира при професионалния тенисист Брад Гилбърт. В нейните детски спомени, тенисът е фигурирал като страст на нейната баба, която я е водела на корта и я е запознавала с тънкостите на спорта. Това, което свързва Зендея с всичките ѝ героини, е отдадеността, пламенността и жаждата им за живот, и търсенето на тяхното място в него и на бойното поле на любовта.

Майк Файст

Нека се фокусираме върху образа на Таши обаче. Виждаме успеха на младата тенисистка още в изгрева на нейната спортна кариера. В зората на младостта си, младата тенис надежда показва завидни успехи, снимайки се като рекламно лице на „Адидас“ и събирайки огромна фен база сред връстниците си. Загубите определено са непознати за младата звезда и на корта тя показва своите професионални приоритети пред тези в личен план. Непознала същността на любовните отношения, Таши застава между двама приятели с отворена душа, жадна за ласки и внимание. От една страна имаме един меланхоличен и мълчалив Арт, от друга имаме един буен и шумен, амбициран спортист на име Патрик. Какво по-хубаво от две пълни противоположности, влюбени до уши в теб?! Но класните и уважаващи себе си дами излизат само с победители. Така е и в дивата природа – в двубоя между два мъжки екземпляра, женската винаги избира по-силния. Таши изгражда стена от конкуренция между двамата претенденти за нейното сърце и се впуска във връзка, непозната за много момичета на нейната възраст. Тя преживява падение, което е пагубно за кариерата ѝ, но въпреки това не се отказва от своята страст. Тя не е човек, който иска да го съжаляват. Тя е родена да засенчва и да бъде шампион, независимо от обстоятелствата.

Претендентите

Опитомявайки летаргичния Арт, вече порасналата Таши чувства умора от това да има второ дете в дома си, вместо съпруг. Тя копнее за силните чувства, които получава от бохема Патрик и съдбата отвръща на нейната неприязън към сегашния ѝ живот, като я среща с бившия си приятел на турнира, в който играе и мъжът ѝ. Колкото повече опити прави да затъпи поривите си, толкова повече показва каква носталгия всъщност изпитва по миналото, към което тя се опитва да се върне. В нейната душа се борят все още жаждата за победа и жаждата по недоизпитаните емоции. Но вече е късно – след години виждаме една успяла жена и майка, една дама със самочувствие – амбициозен човек, оставил зад себе си собствената си кариера, но хванал здраво тази на съпруга си. Но дали меланхоличното ежедневие по луксозните хотели задушава гордостта на Таши и в един момент тя бленува за човек до себе си, който не ѝ е просто фен или ученик, а сродна душа? Полето за лични интерпретации е широко отворено за зрителя.

Тенисът не е просто игра

От кинематографична гледна точка виждаме едно оригинално разгръщане на историята със сменящи се кадри от настояще към минало – множество ретроспекции, които да предизвикат и провокират зрителя. Изборът на режисьора е на първо място да покаже разделените пътища в настоящето между двамата претенденти и неприязънта на гордата съпруга към своето бивше гадже. Ретроспективно сюжетът ни разкрива взаимоотношенията на тримата влюбени и как се е стигнало до жестоката конкуренция, която ги разединява; разкрива и характери, благодарение на които се стига до драматичните обрати. Заснемането е изпипано до последната капчица пот на играчите. Камерата, приближена към лицата и телата на тенисистите, показва напрежението, страха от загуба, но същевременно и умора и желание всичко това да приключи бързо и безболезнено. Фокусът върху естетиката на красивите тела показва слабостта на Гуаданино към техния допир и движения – от изопнати жили, през болезнената телесна контузия, до нежните допири на близост и привързаност.

Коментирах по-нагоре, че актьорската игра и завидните спортни умения са изключително професионални и убедителни; пред зрителя не застават просто актьори, които всички познаваме отнякъде, а истински нахъсани спортисти, които горят за това, което правят. Лука Гуаданино допуска зрителя на тенис корта, като предоставя още един брилянтен кадър, който показва движенията на топката между противниците. Неслучайно този филм, с невероятните си кадри, ще бъде пуснат в IMAX залите в чужбина, но за съжаление, това няма да се случи в нашите кина. В този момент ние, зрителите, се озоваваме на скамейките, близо до Таши, и с напрегнат интерес прехвърляме погледите си ту към Арт, ту към Патрик, очакващи нашият постоянно сменящ се фаворит да спечели. Но какво да спечели? Игра, приятелство или одобрителния поглед през очилата на своята избраница?

Лука Гуаданино

„Претендентите“ позволява съвсем бегло надничане в психологията и копнежите на тримата ни любимци, не задължава вниманието с дълбоки психологически анализи, сълзливи моменти и сладникави действия и думи. Това е филм за възрастни с малко по-дълбок смисъл, разграничен от типичната ни представа за порнографско съдържание. Сюжетът размива границите между тениса като просто спорт и тенисът като начин на живот, създаващ и разрушаващ приятелства, връзки и брачни отношения. Тенис кортът е микрокосмос на живота, в който двама конкуренти са всъщност неразделни приятели, между които седи една горда жена с принципи и мания за победа и власт. Тенисът не е просто игра. Той е нейната игра, с нейните правила и нейните играчи. Както във филма, който излезе преди две години и донесе на режисьора награда Сребърен лъв за режисура, а именно “Bones and Аll” (2022), така и в най-новия му проект, Лука обладава героите си в първични животински инстинкти, подтикнати не от канибализъм, а от спортна злоба и сексуално привличане. За пореден път, италианският режисьор представя един добре завършен, богато напластен проект с майсторски усет към естетиката, красотата на детайлите и дълбинно изследване на емоции и състояния.

Много често, избягали от натовареното ежедневие, изтощени от непрекъснатия водовъртеж на сивотата и еднообразието, душевните пориви ни тласкат към бягство от реалността, към животинското, забраненото и неизследваното, което ни кара да се чувстваме живи. Адреналинът към физическото и психическото удовлетворение ни действа като терапия; хората, с които ни е приятно да си взаимодействаме, са нашите терапевти, нашите фенове, нашите последователи и дори любовници. Но колко далеч можем да стигнем, следвайки собствените си блянове – дали сме готови да стъпчем нормалността, морала и установения ред и да бъдем едни необуздани и непокорни природни стихии? Можем да стигнем толкова далеч, колкото тенис топката изхвърча от полето на играча и по този начин бележи аут.

Претендентите

Заключение

„Претендентите“ е кутия от силни емоции и стихийни чувства. Това не е поредният изтощен франчайз, който отвращава киноманите и критиците. Това е филм, отличаващ се с оригиналност, динамика и младежки дух. Филм за раздвоеността – раздвоеност между спорта и любовта, приятелството и спортната конкуренция, спокойствието и бохемския начин на живот, улегналостта и детските нестихващи амбиции. Филмът нагледно показва капаните, които са заложени в човешките взаимоотношения, колко опасни и влудяващи могат да бъдат амбициозните и независими жени, до каква степен човек може да оглупее от наивност и любов и до каква степен е важна решаващата точка на корта и в живота. Пожелаваме много успехи и пълни зали за новия проект на господин Гуаданино и очакваме с нетърпение предстоящата му историческа драма с участието на неповторимия Даниел КрейгQueer”.

Всички материали на Симона Хальова можете да намерите тук.

Снимки: Александра Филмс, IMDb