Най-новият филм на Николай Павлов – „Опасни шматки“ ни подготвя много забава и смях в абсурдни ситуации, които да ни извадят от сивотата на ежедневието. Повече за комедията, абсурда и какво е да си опасна шматка разговаряме с актьорите в двете главни роли – Николай Станоев и Стоян Цветков.

В главните роли на филма са Ники Станоев и Стоян Цветков – двама приятели, скроили пъклен план за забогатяване, но процесът по осъществяването му крие поредица от нелепи и абсурдни ситуации. Какво могат да очакват зрителите от “Опасни шматки”?

Ники Станоев: Когато изгледат „Опасни шматки“, зрителите ще излязат с пресъхнала от смях уста. Ще спомена и блупърите в края на филма, аудиторията винаги се радва на такива препратки към снимачната площадка. Това можем да го видим още от филмите за Джеки Чан, там имат аналогичен забавен ефект. По принцип продукцията е вдъхновена от яките комедии със също толкова яки персонажи, които често са преекспонирани. Ако видим такива хора в ежедневието си, ще си кажем, че не са реални, но тук героите реагират по начин, по който самата среда ги предизвиква. Имам една много забавна каскадьорска сцена, в която слизам по ескалатор с количка от супермаркет. Целият филм е пълен с подобни есктремности.

Стоян Цветков: Има също една подготвена изненада в края на филма, която няма да разкриваме сега, но е много по-интересна от смеха, който е там през цялото време. Каскадите, в които ще ме видите в „Опасни шматки“, се простират от хвърляне на торта до поемане на изстрели.

Как премина кастингът и как се стигна до двете главни роли?

Ники Станоев: С режисьора Николай Павлов отдавна планираме да направим съвместен проект заедно. Сподели с мен идеята за филма и се зачудихме кой би бил подходящ да изиграе другия персонаж в главна роля. В този разговор се появи името Стоян Цветков – в първия момент се зачудих кой точно Стоян Цветков, познавам само един. Видях снимката му и единственото нещо, което казах, бе, че освен състуденти с него сме били и съквартиранти дълги години. В този момент Николай избухна в смях, разбра, че това ще е страхотна идея и започнахме да работим тримата. Избирането ни за двете главни роли протече много бързо, а работата с останалата част от екипа – не само актьори, но и инфлуенсъри, придаде доста по-различен цвят и динамика.

Стоян Цветков: Миналото лято Николай Павлов ми се обади, за да ми каже, че ще прави кастинг за нов филм, различен от „Опасни шматки“. Явих се на пробата, премина чудесно и бях одобрен. След един месец отново получих обаждане и разбрах за „Опасни шматки“, Николай ми разказа повече за образа, а когато сподели кой ще бъде актьорът до мен, искрено се разсмях. С Ники наистина се познаваме от 1998 година, учихме и живяхме заедно доста дълго време. Смятам, че това допринесе за създаването на супер комедия, която се надявам искрено да забавлява публиката в киносалоните.

Как актьорът усеща кога комичното преминава в абсурдно?

Ники Станоев: По-скоро това бива усетено от зрителя. Ние като артисти трябва по такъв начин да влезем с механика, техника и отдаденост в ролите си, че те да изглеждат достоверно в измислената среда, в която са поставени. Отговорът на въпроса е не толкова до актьора, колкото до режисьора, който трябва да има поглед върху целия процес – от идея до реализация, там се забелязват разликите. Продуктът сега изглежда като една комедия, която е абсурдна, а нашите шматки действат крайно експресивно.

Стоян Цветков: Конкретно за филма – разграничението за нас е доста трудно, тъй като ситуациите, в които сме поставени, са абсолютно абсурдни, но това се отнася и за характеристиките на нашите персонажи. Според мен няма човек в България, който дори в малък процент да не е опасна шматка – тук визирам стремежа към бързото заботяване без значение от начина.

Променя ли се нагласата на българския зрител спрямо родните комедии?

Стоян Цветков: Ние като публика не сме гледали много български комедии в последните 20 години. По-скоро наблягаме и търсим драмата, трудното, трагичното. Аз съм безкрайно щастлив, че направихме такава комедия и мисля, че хората ще бъдат доволни от това, което ще видят. Филмът ни е изчистен от цинизми, което го прави годен за цялото семейство.

Ники Станоев: Идеята бе точно такава – да направим филм за зрителите, за мен това е и главната цел на киното като изкуство. Надявам се да сме постигнали ефекта на family friendly комедия. Както казва Стоян – ние сме позитивни хора, но светът се изкривява и всеки търси отдушник за нещо в публичното пространство. Затова – споделете с приятели и отидете да гледате весели неща, които да ви развеселяват – без значение дали ще е нашият филм, или някое представление в театъра.

През какво се наложи да преминат Ники и Стоян преди и по време на процеса на работа, за да се превъплътят в образите на опасните шматки?

Ники Станоев: Да си призная, аз много си почивах по време на процеса по заснемане на филма за разлика от повечето, които участват в него. Имахме кратки срокове за заснемане, дневни, нощни снимки, беше предизвикателство да настроиш организма си на този режим. Моят начин на живот е разпокъсан – един ден имам театрално представление, друг ден имам стенд-ъп комедия или изява по телевизията. По време на снимките на „Опасни шматки“ се бях посветил изцяло на проекта и нямах други ангажименти. Затова ми беше супер спокойно, а самата атмосфера и колегите в процеса на работа бяха зареждащи. Така че мога да кажа, че все си бях на един спа център. (смее се)

Стоян Цветков: Докато той беше на спа център, аз бях на бойното поле. Имаше една каскада, в която ме стрелят, но това не ми се случва за пръв път в продукция. Вече три или четири пъти умирам в киното. (смее се) В сцената трябваше да отскоча и падна назад, а при заснемането неколкократно щях да си разбия главата. Преди да ми се обади Николай Павлов, реших да вляза във форма и да сваля килограми, както и направих. За „Опасни шматки“ и за моя персонаж се наложи отново да ги върна, за да напасна образа.

Споменавате каскади, престрелки. На кои локации протекоха снимките?

Стоян Цветков: Предимно в мола в Люлин. (смее се). Друга локация беше паркът в Студентски град.

Ники Станоев: Снимахме и на няколко игрища. Сцената, в която ме блъска лимузина, също е в Люлин, зад мола. Като цяло не сме напускали София за снимачния ни процес. Това са нашите сладки люлински шматки и те на друго място нямат работа. (смее се)

Кое беше най-голямото предизвикателство през снимачния период?

Ники Станоев: Според мен най-голямото предизвикателство беше да останем концентрирани и сериозни по време на снимки. Предизвикателствата бяха по-скоро за режисьора и продуцентите на филма, защото беше трудно да се менажират графиците на всички замесени в „Опасни шматки“. Работната среда беше организирана, а това всъщност предпази доста от неочаквани предизвикателства.

Стоян Цветков: Във връзка с образа за мен нямаше кой знае колко големи предизвикателства, тъй като се бях потопил изцяло, мисля, че по-скоро излизането от него беше трудно. Всичко, през което минахме, беше изпълнено с огромно удоволствие, което вярвам, че се усеща и отразява във филма.

Ако можехте да изберете една комедия, от която черпите вдъхновение за създаването на своите персонажи, коя щеше да е тя?

Стоян Цветков: Бих се насочил към „Смотаняци“ (1 & 2). Също в съзнанието ми излиза и една страхотна комедия с Брендън Фрейзър и Елизабет Хърли – „Шеметна сделка“.

Ники Станоев: Няма как да отговоря еднозначно – всичко е свързано спрямо времето и спрямо човека, който съм. Първият филм, за който се сещам, е „Кроманьонецът“. Винаги, когато ме питат за най-добра комедия обаче, отговарям с „Маската“. Там, подобно на „Опасни шматки“, има абсурд, комедия и преекспонираност.

Гледайте „Опасни шматки“ с Ники Станоев и Стоян Цветков от 19 април по кината в цялата страна.

Интервюто проведе Емма Пекова

Снимки: Infinity Films