Матей Мичев: В "Чума" много хора ще видят себе си и от едната, и от другата страна в очите на страха

На 19 януари по кината в цялата страна предстои премиерата на „Чума“ – вдъхновен от разказа “През чумавото” на Йордан Йовков с режисьор Иван Владимиров. За първата голяма стъпка в киното, цената на любовта и измяната на човешките ценности пред лицето на смъртта разговаряме с младия актьор Матей Мичев.

Виждаме те в ролята на Йоно, който се завръща в селото, за да се ожени за своето момиче, но вместо това заварва ужаса и страха от смъртта. Смяташ ли, че филмът излиза на екрана в подходящия момент – когато хората все още виждат отпечатъците на COVID-19?

Всичко това сякаш беше предопределено от съдбата, защото сценарият бе завършен преди пандемията. От тази гледна точка мисля, че филмът успява да бъде огледало на това, което всички изживяхме, макар и в друго време. Изненадващото е, че инстинктите на хората са си инстинкти на хората и те не са се променили заради напредването в медицината и технологиите. Според мен много хора ще видят себе си и от едната, и от другата страна в очите на страха.

За теб това е първата голяма роля в пълнометражен филм. Кое беше най-голямото предизвикателство за Йоно?

Най-голямото предизвикателство за Йоно беше това да успее да направи нужната крачка, за да възмъжее и да следва правилния път, по който е тръгнал баща му. Той вижда пътя, но му е трудно да започне пътешествието. Като изключим болестта, ние виждаме един млад мъж на ръба на една сериозна трансформация в живота. Мога да си представя какво е на 20-годишна възраст да се налага да вземеш подобно семейно решение, макар и тогава времето да е било различно и да се е приемал за нормален бракът на такава възраст. Това е един процес, в който вътрешно трябва да си кажеш – оттук нататък вече съм мъж и няма място за оправдания.

Кое беше най-голямото предизвикателство за Матей?

Имаше няколко големи предизвикателства – две технически и едно емоционално. Двете технически бяха свързани с времето, тъй като тогава бях първи курс студент в НАТФИЗ и ми предстоеше сесия с няколко изпита по време на снимките. Не беше много лесна задача да се подготвя, защото мечтата на всеки един актьор е да се снима във филми и да играе на сцена, но не е лошо да завърши и образованието си. Емоционалното предизвикателство е породено от самата идея за любов, отношение и връзка. Бракът е особено важна крачка, трябва да си сигурен в партньора си. Йоно иска само Елица, той няма колебания в това отношение. В него присъства нормалният страх за всеки, който преминава в по-сериозен етап на отношения.

Преминаването през пандемията допринесе ли за по-успешното ти превъплъщение в образа на Йоно?

Йоно е човек, който гледа болестта и страха очи в очи, опитах се да бъда като него. Успях доста успешно да променя този начин на мислене, тъй като не бях така уплашен от пандемията, колкото беше семейството ми и приятелите ми.

Играеш редом до големи имена в киното като Свежен Младенов, Велислав Павлов, Любомир Бъчваров. Какви бяха отношенията на различните поколения артисти по време на снимките?

Интересно е, защото се опитвах да седя до тези познати хора от големия екран. Това, което ми направи впечатление, бе, че след началото на снимачния процес забравих за факта, че са големи имена. Когато седнеш да си говориш – например с Любомир Бъчваров, няма как да не излъчваш респект към него. Ако се обърнех към Свежен Младенов и Велислав Павлов – виждах как се пробуждаше младежкото в тях и сякаш ставахме на една възраст. Това не идваше от мен, а от тях, защото са достатъчно човечни и интелегинтни хора, за да го разберат. Няма как да не бъда щастлив от работата си с такъв екип!

В “През чумавото” четем за непреклонимата любов между Величко и Тиха. В “Чума” виждаме Йоно и Елица (в ролята Евелина Бибова, която е едва в 10-и клас, когато започват снимките). Любовта помежду им също толкова непреклонима ли ще бъде?

Да, надявам се, че с такова впечатление ще останат и зрителите, защото трябва да бъде така. Както вече казах – това са хора, които нямат друг избор. Това е и едно от нещата, които ме запалиха по ролята. Любовта не е безрасъдна, тя е напълно премислена и макар крехката възраст на Йоно и Елица, двамата присъстват абсолютно осъзнато в нея. Според мен точно този принцип на отношенията няма как да останат незабележими. Моето възприятие за любовта и тази, която виждаме на екрана, се припокриват много. Аз имам това желание да намеря Човека, а не да пробвам с различни човеци. Такива чувства, смятам, са единствените, които могат да ни накарат да се почувстваме напълно удовлетворени.

Каква чума ще видим във филма? Достоевски посочва, че нещастието е заразната болест – нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече. Ще видим ли и тази “чума”?

Точно тази чума ще видите във филма – ще видите как още преди да е дошла болестта, тя вече е заразила хората. Страхът, който се носи, започва да взима преимущество над цялото съществуване на общността. Хората се държат като заразени, много преди да има каквато и да било заплаха. Според мен точно това е ролята на страха и във филма, и в живота.

Споделяш, че филмът бяга от комерсиалното, че може да бъде интерпретиран цветно или черно-бяло. Какво ще каже “Чума” на своята публика?

Мисля, че филмът е направен по начин, по който да може да обхване аудитория, която харесва комерсиално кино и такава, която го избягва. Самата основна тема е голяма, успяла е да засегне всички – на човек му предстои да премине през всякакъв вид любов, болест и страх.

Какви бяха отзивите от първите няколко прожекции по фестивалите?

Не съм чул много коментари, не съм и много сигурен дали те ще ми помогнат, или ще ми попречат за правилните бележки, които трябва да си взема от филма. Отзивите бяха положителни – заведох хора, които съм сигурен, че няма да се въздържат в мнението си и те останаха приятно впечатлени от различни фрагменти. Това е достатъчно и показва, че „Чума“ може да обхване публиката с различни средства – музика, сюжет, послание.

От 19 януари можете да гледате „Чума“ по кината в цялата страна.