„Защото обичам лошото време“ е история за пътеката, в която трябва да се отбием по пътя на живота, за да намерим истинското си аз, история за любов, омраза, минало и бъдеще, коята се носи по приливите и отливите на българското Черноморие.

За пълнометражния си дебют, уроците по режисура и корейския оттенък в „Защото обичам лошото време“ разговаряме с режисьора на филма Яна Лекарска.

„Защото обичам лошото време“ е твоят дебютен пълнометражен филм. Как и къде се роди идеята за него?

Идеята беше с мен още когато реших да се върна в университета и да уча кино режисура. След като дълги години работих като журналист, изведнъж направих рязък завой към нова специалност, за която мечтаех от дете – записах „Режисура“ в Нов български университет. Взех, че след това заминах и за Корея, за да продължа да уча, и изведнъж се оказа, че около мен има страшно много хора, които ми споделяха своите мечти и желания, които ги беше страх да осъществят: това да направят нещо, дори нещо абсолютно прозаично, да се научат да готвят азиатска кухня, да научат чужд език, желания от всякакъв мащаб. И някак усетих, че когато човек влезе в едно русло, е много трудно да излезе от него. Още повече когато околните му казват колко хубав живот живее и как нищо повече не му липсва.

Tака започнах да размишлявам над тези дилеми в живота и как се справяме с този социален натиск. Роди се „Пробуждане“, който е първият ми късометражен филм, още от майсторския клас на проф. Дюлгеров в НБУ. След това продължих да разглеждам тази тема под различни ъгли в късометражните филми, които заснех в Южна Корея. Когато се върнах през 2018 година, вече се познавах с продуцента ми Калин Калинов и му споделих, че искам да надградя тези мои проекти. Накара ме да напиша три трийтмънта, за да видим какво ще остане като есенция от тях и дали наистина това е темата, която ме вълнуваше тогава. Във всеки от тези три трийтмънта се повтаряха едни и същи мотиви. Избрах този, който ми беше най-близо на сърцето, и той се превърна в „Защото обичам лошото време“. 

Заглавието дойде на базата на послания във филма, на пътя, който извървяват и двамата герои. Знам, че неминуемо някои хора ще търсят паралел с романа на Богомил Райнов „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ – обаче няма общо с този прекрасен криминален роман и с екранизацията му.  Това е най-точното заглавие за моя филм и за мен беше важно то да отговаря на душевността му. 

Кой е най-яркият мотив, който поставяш на първо място?

Може би този, че във всеки един момент от живота можеш да се спреш, да се огледаш и да направиш крачка встрани.

Къде бяха локализирани самите снимки? 

Част от тях бяха на Южното Черноморие, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Приморско. Това са места, които са свързани с практиките, които имахме по време на следването ми в Нов български университет. Там е и мястото, на което за първи път с оператора ми Младен Минев снимахме заедно. Така че за нас беше като едно връщане в миналото.

Друга част от снимките бяха в село Горна Василица, което се намира между Рила и Средна гора. Релефът на планините, който заобикаля селото, много прилича, колкото и невероятно да звучи, на релефа, който се вижда от централния плаж на Ахтопол. Така сътворихме магията на киното. 

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на снимките?

Актьорите всеки път отговарят на този въпрос с това, че най-трудно е било да се напасне техният натоварен график с нашите снимки. Аз не бих го посочила, защото това е нещо, за което трябва да си подготвен, когато работиш с актьори като Неда Спасова и Владимир Михайлов. Най-сложното, мисля, че не беше по време на снимките, а преди това, когато бяхме в неизвестното, когато чакахме да започнем на снимачната площадка. В мига, в който вече бяхме там, някак си събитията ни грабнаха и нямаше шанс да усетим паника.

Спомена Неда Спасова и Владо Михайлов. Как успяха да създадат тази симбиоза с твоите персонажи?

Беше удивително, когато изпратих сценария на Владо, а той след това ми звънна и попита „Ама ти знаеш ли, че и моите родители са зъболекари? Знаеш ли, че и аз говоря френски? Знаеш ли, че и аз мога да рисувам?“ А аз нямах абсолютно никаква представа. (смее се)  Така че всеки от тях намери по нещо в тези образи, като Ирина и Борис са една съвкупност от много неща, от много хора около мен. Затова и след първата ни прожекция на 16 март зрителите точно това споделяха: „Ох, и аз съм имала подобно изживяване! И аз съм се чувствала по този начин! Яна, знаеш ли, че и аз съм изпадала в такава ситуация!“. Неда и Владо също откриха по някакво зрънце и се припознаха с борбата да бъдеш щастлив, да  използваш миналото като трамплин, да не му позволяваш да бъде тежък воденичен камък. 

В първия ни разговор спомена, че „Защото обичам лошото време“ е много по̀ корейски. Има ли някакъв рефлект във филма от това, което научи в Южна Корея?

В Южна Корея, докато следвах, мой преподавател беше режисьорът И Хьон-сънг, който е режисьор на корейския филм „Siworae“ (известен и като „Il Mare“), по който е направен римейкът „The Lake House“ със Сандра Бълок и Киану Рийвс. Мисля, че това е най-известният ми преподавател, който почитателите на корейското кино могат да разпознаят. Имах и щастието да съм на стаж в продуцентската компания на И Чанг-донг („Поезия“, „Оазис“). Бях на стаж там, точно по времето, когато те разработваха трийтмънта на последния му филм „Burning“. Така че имах удоволствието в един момент той да стигне до мен и аз да се изправя пред И Чанг-донг и да му кажа какво ми харесва и какво не. Беше голямо предизвикателство.

Корейското неминуемо го има по някакъв начин в „Защото обичам лошото време“. Трудно ми е да кажа – ето, да, това е взето директно! Няма нищо директно и преднамерено взето. По-скоро всичките впечатления, които съм натрупала от четирите години в Корея, по време на които се стараех при всяка възможност да гледам корейско кино, като в случая включвам както филмите по кината – блокбъстъри, романтични комедии, то също така и филми от независимото кино. По време на фестивалите в Чонджу и в Пусан съм прекарвала по цял ден, буквално от сутрин до вечер, с четири филма един след друг, които са били от панорамата на новото корейско кино, за да видя какво ги вълнува авторите, които са горе-долу на същия етап от развитието си като мен. На първата ни прожекция имахме щастието да присъства корейският посланник, който каза, че е останал впечатлен и че наистина е усетил корейското.

Колегите ти режисьори в Корея успяха ли да прочетат сценария, или дори да гледат предварително епизоди от филма?

Не, все още никой друг не е гледал. Но се надяваме да имаме възможност да представим филма там на фестивал, така че със сигурност ще имат възможността. 

Ако направим паралел между корейското и българското кино, забелязваш ли мотиви, които да сближават по някакъв начин двете кинематографии?

Много сложен въпрос. Трудно мога да отговоря. Бих казала, че това, което отличава корейското от българското кино, е мащабът, защото в Корея има много по-голям пазар. Има и истинска индустрия с корейски филми – цялата палитра от блокбъстъри, които са сравними като мащаб с филми от ранга на „Марвел“, до абсолютно low budget експериментално независимо кино. Цялата система е много по-различна в Корея, голяма намеса имат и различните бизнеси – зад CJ Entertainment, една от най-големите компании в сферата, стои Samsung. 

Но въпреки че корейците получават повече подкрепа за филмите си от бизнеса, трябва все пак да бъдем реалисти, защото икономиката на Корея е много по-различно структурирана и с много по-различен мащаб от България. Няма да бъде реалистично да кажем „взимаме техния модел и го поставяме тук“. По-скоро можем да се опитаме да вземем някои добри практики и да ги адаптираме към нашата реалност. Корейското кино е различно по много параграфи, ще видим каква е реакцията на широката публика, когато някой опита да вмъкне такива елементи в български филм. Интересни са ми техните реакции, обратната връзка, какво ги е стоплило, какво ги е разплакало, какво ги е разсмяло.

С какви впечатления останаха зрителите още след първата прожекция? 

След края на филма ми казаха, че добре сме направили, като сме оставили лампите изгасени до края на надписите. Ако сме били пуснали осветлението веднага при започването на финалните надписи, сме щели да видим много хора, които се усмихват през сълзи от емоция. Мисля, че това е най-голямата награда за целия ни екип. Тук е хубаво да кажа, че има една допълнителна сцена след началото на надписите, така че стойте, изчакайте, не скачайте веднага. (смее се)

Интервюто проведе Симеон Александър

Снимки: Facebook страницата на „Защото обичам лошото време“, личен архив на Яна Лекарска