Кристиян Захариев е сред един от интересните нови гласове в българската анимация – едновременно с чувство за жанр, хумор и културна ирония. С дипломния си филм „Чеснова супа“ – черна комедия за гладен вампир и грижовна балканска баба – той прави своето обяснение в любов към хорър клишетата и едновременно ги обръща с главата надолу.

Повлиян от експресионизма, старите филми на Universal и българския бит, Кристиян създава свят, в който „Носферату“ и селския чесън съществуват в едно и също кадро. Зад визуалната закачка обаче стои усещане за самота, за грижа, която прелива в обсебване, и за смешно-тъжното, което дебне на ръба на всяка жанрова рамка.

Филма може да гледате безплатно на първото издание на фестивала за европейско студентско кино Film EU от 3-и до 6-и юни.

Ще бъде достъпен и на Sofia Short Fest седмица по-късно – от 13-и до 15-и юни.

#KINOИНТЕРВЮ С КРИСТИАН ЗАХАРИЕВ

„Чеснова супа“ е дипломният ти проект за завършване на магистърска специалност „Анимационна режисура“ в НАТФИЗ – имаше ли конкретен образ или ситуация, която те вдъхнови в процеса на неговото създаване?

Конкретна ситуация… може би цялото ми тинейджърство. Да бъдеш мрънкащо, мрачно същество, което странно много наподобява на готическо чудовище. Също така грижата, която бабите ни полагат за нас, дори когато не я търсим. Първоначалната ми теза беше базирана на “Прекалената грижа може да бъде пагубна за младия човек”. Другото, което много очевидно ме вдъхнови за филма, беше любовта ми към филмите на ужасите, а и хорър медията като цяло. Филмът е „обяснение в любов“ към хорър клишетата.

Умело съчетаваш фолклорни и жанрови елементи – хорър, комедия, вампири, как подхождаш към изграждането на атмосфера в подобна стилистика? Какъв е балансът между страха и хумора?

Не крия огромната си любов към хорър жанра. Както и огромната си любов към хумора. Реших, че ще бъде интересно да смеся тези две свои любими неща, което резултира в “черна комедия”. Баланс между страх и хумор със сигурност има, защото много често се присмиваме в лицето на нещата, от които се страхуваме. Атмосферата на филма е любопитен случай, защото едновременно стъпва върху хорър клишетата, немския експресионизъм, “Носферату – Симфония на ужаса” на Фридрих Мурнау, хорър филмите от 30-те на Universal, дори и Хичкок, а в същото време и на балканския бит на малко село, намигвайки и на двете.

Бих казал, че по интересен начин запознавам западната поп култура с балканския бит, защото моят вампир е готическият западен тип вампир (като Дракула на Брам Стокър), носещ със себе си всички жанрови клишета, върху които градя и комедията си, а не вампирът от българския фолклор, който по-скоро е мъртвец, надигнал се от гроба.

Работата по дипломен проект предполага ограничени ресурси, но и известна творческа свобода с менторска подкрепа. Как влияе това съотношение на един млад артист?

Както се вижда и във визуалното решение на филма, гоня естетиката на евтин B Movie, което в случая беше лесно, защото наистина не разполагах с кой знае какви средства. (смее се) Това ме накара да съм креативен и да измисля начин хем да улесня работата си, хем да постигна подходящ ефект. Тогава ми дойде идеята да включа натурно заснетите елементи, които едновременно ми спестиха време и направиха филма по-интересен визуално. Огромна част анимирах сам, но в един момент се наложи колежките ми аниматори, Денислава Георгиева и Мария Христова, да се включат с малко помощ при обработката. Всеки човек в екипа беше отдаден на сто процента за направата на филма, което беше най-силната подкрепа, оказана в този период.

Проф. д-р Радостина Нейкова ми помагаше постоянно с менторска подкрепа и съвети, които бяха безценни. Благодаря на Георги Момчилов, който не само ме изтърпя с монтажа на звук до 4ч. сутринта, ами и озвучи попа от началото на филма. Благодаря и на монтажиста на филма, Миглена Маринова, която успя да намери най-подходящите ефекти за постигането на ретро визия. И на композитора Добромир Кисьов, с когото успяхме успешно да изградим музикалната тема на Вампира, която да звучи хем зловещо, хем комедийно. Благодаря на всички! Нямаше да се справя без вас!

В какво търсене попада един млад аниматор, когато излезе от академичната среда и попадне в професионалната?

Бих казал, “в търсене на себе си”, колкото и клиширано да прозвучи. Лично го намирам за правилния етап за експериментиране. Търсене на типа истории, които искаш да разкажеш, експериментиране с различни анимационни техники, намиране на хората, с които искаш да работиш и най-вече доразвиване на уменията, натрупани до тук, вече чрез практика.

Късметлия съм, защото успях веднага да започна работа по няколко професионални късометражни анимации, които бяха коренно различни една от друга, и това ми позволи да се докосна до различни техники.

Има ли общност от млади аниматори у нас, която си подава ръка, обменя идеи и съвместно работи по проекти?

Има такава общност в България, да! Малко хора се занимаваме с анимация и съответно се познаваме. Студентите от специалност  “Анимация” от НАТФИЗ и НБУ са в доста добри отношения и си помагат, и с колаборации по общи проекти, и с обмен на идеи, виждаме се по прожекции, фестивали и т.н.

В България сякаш продължава да съществува онова статично мнение, че анимацията е предназначена за деца. Дали е така, или приемането на анимацията като жанр се променя?

Много ми се иска да се е променило, но не съм сигурен… масовият зрител със сигурност възприема анимацията като нещо детско, което може би идва от пълнометражните анимационни продукции, които са бокс офис хитове в кината.. които са насочени основно към деца. Анимацията за възрастни рядко стига до големите кино салони в България. Но надявам се това скоро да се промени, особено след успеха на Гинтс Зибалодис и прекрасния Flow, който взе Оскар тази година.

„Чеснова Супа“ се харесва и възприема еднакво добре и от възрастни, и от деца. Имам тези наблюдения, тъй като водя детско анимационно ателие към “Как Така?” от миналата година и децата, с които работя там, са най-големите фенове на “Чеснова супа” (смее се)! Никога не съм предполагал, че филм, в който става дума за убиване на вампир, ще се хареса толкова много на деца, но..

Може би защото всеки открива своята баба във филма! Интересно ми е също – киното във всичките му форми е силен инструмент за акцентиране на съвременни теми, ангажиращи обществото. В международен и национален план в анимационното кино забелязваме имената и присъствието на Ари Фолман, Емили Пижар и Уршка Дюкич, Теодор Ушев, Компот Колектив, които връзват в своите филми нишките на посттравматичния синдром, на военната вина, равноправието,  толерантността, историческите травми и т.н. Кои са твоите сюжети и теми? Какви истории искаш да разкажеш през гъвкавостта на анимирането?

В момента работя по втория си късометражен анимационен филм, който е почти готов, неговото заглавие е “Нефила” и там се занимавам с теми като депресията, социалната тревожност, хиперфиксацията и др. Вълнуват ме теми, които са на границата между смешно и трагично, интересно ми е как се получава симбиоза между две неща, които са в двата края на спектъра. В “Чеснова супа”, въпреки че е комедия, отново има загатнат трагичен елемент. Бабата е толкова самотна, че би объркала внука си, който толкова жадува да види, с кръвопиец.. но пак.. както казах, само е загатната тази тема. През перспективата на Вампира е много по-очевидно трагична ситуацията.

Какво предстои на тези твои симпатични баби и вампири, освен че ще се появят още няколко пъти на екрана на Film EU в Sofia Short Fest?

На Бабата и на Вампира, които вече от година и няколко месеца обикалят по света (понякога и аз ги придружавам) им предстои още една прожекция на първото издание на Sofia Short Fest през юни, в програмата им “Студентска анимация”, както и на първото издание на международния студентски фестивал Film EU след няколко дни. Нямам търпение да разбера и аз какво още ги очаква, защото фестивалния живот на филма продължава и се надявам да имат още посетени страни и прекрасни фестивали. Прилепът все още кръжи..

Интервюто проведе Симеон Александър

Снимки: личен архив на Кристиан Захариев