Лоши момчета: Всичко или нищо – Чички или не?

Малко са франчайзите в киното, които носят на повече от три филма. „Мисията невъзможна“, дори с последния си филм, е пример за успешен филмов „сериал“. „Бързи и яростни“ е в другия край на спектъра – тази поредица трябваше да спре с трагичната кончина на Пол Уокър, но вместо това получихме Понтиак Фиеро в Космоса и още семейни драми. И двете обаче ги гледаме, независимо дали ще идем до киното, за да подкрепим филма, или ще го свалим от лошите торент сайтове, за да покажем, че не ни харесва и не заслужава нашите пари – винаги знаем какво е станало в последното издание на поредицата. Изненадващо за четвърт филм в поредица, „Лоши момчета: Всичко или нищо“ си заслужава и парите, и пуканките, и времето ни.

‘BAD BOYS, BAD BOYS, WHAT YOU GONNA DO WHEN THEY COME FOR YOU…’ за четвърти път

Обещавам ви, че и този път ще се кефим, при това доста… но само ако изтърпим първата една трета от филма. Но преди това, малко подготовка – непосредствено преди да идете да гледате най-новите „Лоши момчета“, които вече залитат опасно към лоши чичаци, няма да е зле да изгледате предишната част – „Лоши Момчета: Завинаги“. Настоящият филм е директно продължение на предишния и макар да дава кратка предистория, ако изгледате третата част на поредицата, ще изпитате максимално удоволствие. Казвам го, защото съвсем ненарочно вечерта преди да отида на четворката, изгледах предишния и изживяването беше значително по-добро.

Лоши момчета

Та, Уил Смит, в ролята на топ тузарското ченге Майк Лаури, и Мартин Лорънс, като Маркъс Бърнет (който го играе смотаничкия, но не по-малко намахан негов партньор), вече позастаряват, носят товара на живота си, очила за четене, имат деца и въобще, гравитацията на пенсионирането ги привлича. Въпреки това имат да разрешават един проблем, който остана от предния филм – Мексиканският наркокартел Аретас има какво да каже и да покаже по въпроса за тихия живот на вчичаващите се главни герои. В духа на класическите полицейски филми Майк и Маркъс ще трябва да изчистят името на покойния им, но много скъп за тях полицейски капитан. Това всъщност е цялата история – достатъчно просто, за да няма какво да се обърка, отработено и изпитано в десетки други подобни екшън комедии, но гарнирано с щипката предистория, която споменах по-горе. Рецептата е добра, хайде да видим изпълнението!

Лоши момчета

Началото е трудно и тромаво

Условно можем да разделим „Лоши момчета: Всичко или нищо“ на две части. Първата е частта, в която ще се въртите на седалката, ще си гледате часовника, телефона, пуканките и каквото там правите, когато не ви е интересно. Не знам дали Адил eл Aрби и Билал Фала, режисьорите на филма, които са отговорни и за третия, просто трудно са влезли в ритъм, но началото на филма е почти негледаемо. С изключение на една сцена всичко е много зле – диалогът може да ти докара аневризъм, като аз лично изпитвах физически дискомфорт да го слушам, особено знаейки, че Смит и Лорънс са приятели извън екрана и със сигурност не си говорят по този скован и дървен начин. Зад сценария седят Уил Беал, сценарист на един доста приятен сериал, наречен „Касъл“ и на изненадващо успешния „Аквамен“, както и Крис Бремнър, един от писателите на третия филм. Бих казал, че при наличието на тези двама сценаристи е почти срамно да загубиш 30 процента от филма си.

Не ме разбирайте погрешно, нещата, които се случват на екрана по това време, са ключови за цялостното развитие на историята, но все си мисля, че можеха да са доста по-лоши нашите момчета, както и заредени с доста повeче хумористичен диалог, в който да припознаеш своите приятели в миговете, в които правите безразсъдни и забавни неща с потенциално неприятни последствия.

Лоши момчета

Но като набере нужната скорост…

.. втората част „Лоши момчета: Всичко или нищо“ е абсолютно ТОП! Всичко в нея беше точно, каквото трябва да е – лошите момчета правиха лоши неща със стил и класа, пускаха яки бъзици и общуваха помежду си не все едно имат по един бастун в задника, а сякаш наистина от 20 и кусур години са в една патрулка по цял ден, после пият бири и си гостуват на вечеря. Готиното е, че когато главните герои са цветнокожи, шегичките може и да са расистки, но нали наще хора са черни – всичко иначе грубо и безвкусно минава; както знаем, всички подобни шеги са минимум две идеи по-забавни, когато чернокожи ги пускат.

Филмът започва да ускорява, зрителят спира да шава в седалката, започват да се чуват спорадични, но засилващи се смехове, всеки си намира неговата шегичка. Майк и Маркъс вече са това, което очакваш, и изведнъж възрастта спира да е недостатък, даже напротив – достолепието на бръчките им започва да е плюс, играта е по-добра, през екрана се усеща, че двамата вече се чувстват в свои води и насън да ги бутнеш – знаят как да ти изиграят това, за което си дошъл. Аз лично се смях на не едно и две места с глас от закованите на най-точното място реплики. Когато който и да е филм съумява непрестанно да казва точно това, които си мислиш в момента, но по небанален и нескучен начин, той успява да счупи бариерата на екрана, да те придъра вътре в себе си и да те ангажира. А ако това не е успех, не знам какво е!

Лошите момчета все още изглеждат и звучат добре

Отделям цял един абзац и за операторската работа. В екшъните от последните четири години има два периода – преди и след „Джон Уик„. И тук определено се усеща, че естетиката на г-н Уик е повлияла много на маниера на снимане на престрелките и бойните сцени. Няма да лъжа – по едно време започна да ми се вие свят – много бързи кадри, много резки смени на посоката и други ефекти доведоха до това малко да давам заето, но се свиква. Близките планове, в които сякаш GO Pro е закaчено на оръжието, са яки, бяха яки още по времето на иначе злополучния „Дуум“ (2005) и не знам защо оператори и режисьори не ги използват повече. Определено бих се изкефил адски много, ако се окаже, че са ползвани FPV (first person view) дронове, за да се заснемат част от сцените. Тези машинки променят из основи киното и цялостното усещане от тях е за доста добра динамика, която обаче не е нереална.

Музиката е сравнително на ниво – приятна смесица от испанска чалга, в стил Гасолина на Деди Янки, доста рап, малко блуграс и т.н. – нищо неочаквано. А що се отнася до авторските композиции – Лорн Балфи е писал музика за някои от най-яките видео игри, и по-конкретно – ‘Call of Duty: Modern Warfare II’ – и знае как се пише зарибяващ саундтрак, който след това да можеш да слушаш и без помощта на филма.

Лоши момчета

‘WE RIDE TOGETHER, WE DIE TOGETHER, BAD BOYS FOR LIFE’

Сезонът на летните екшъни дойде. „Лоши Момчета: Всичко или нищо“ е типичен пример за неангажиращ филм, който можеш да гледаш на прожекция към 19:00, която да приключи около 21:00, за да можеш после да идеш да пиеш бири на хладно. За мен това е четвърта поред силно забавна част на поредица, която харесвам, това актьорско дуо има много добра химия, имам слабост към Уил Смит, и някакси му прощавам изблиците на агресия (но не и избора му на жена) и определено ще продължа да съм фен на Лошите момчета и за в бъдеще. Няма какво да се обърка, когато правиш филми със сърце, забавляваш се и си даваш ясна сметка, че това не е кинематографичен шедьовър, а просто приятни час и петдесет и пет минути.

*

Всички материали на Денислав Кандев можете да намерите тук.

Снимки: Форум Филм България, IMDb

Оставете коментар