Това не е класация на филмите. Подредени са по година на излизане. Чувствайте се напълно свободни да ни допълните с вашите предложения най-отдолу в коментарите.

„Цветовете на пожара“ е пример за филм, който е орисан да гони влак, отпътувал в посока „успехи“, и същевременно е адаптация на любим роман. 

Внезапно биваме пренесени на улицата. Виждаме Токио през обърканите очи на Боб Харис.

Най-силното качество на „Близо“ е в разнообразието от трогващи моменти. Дори в мълчанието се откроява тъга, която не би могла да въздейства така, ако се използваше диалог.

От появата си на големия екран през 2019 г., все още не съм чул и едно дете да извика „Шазам“ и да се преструва на супергерой с божествени сили. Батман, Супермен, Светкавица – за всички тях желаещи има, обаче някой да се припознае с Били Батсън, е рядко срещано явление.

Тод Фийлд жертва търпението на модерния зрител, свикнал на динамични, лесно смилаеми истории, посвещавайки близо две трети от филма на ежедневието на главния герой – Лидия Тар, влиятелна диригентка едно от най-разпознаваемите лица на класическата музика от началото на двайсет и първи век.

Прибързано ще е веднага да се сложи определението „провокативен“ или „зловещ“ на сюжет, чиито два основни персонажа, преди да се сблъскат, са изоставени, мълчаливи и затворени, заради нуждата от овладяването на порока си.

Макар и да не е толкова натрапчиво и да се издава едва в няколко сцени, картината на Дейвид Хокни “A Bigger Splash” е добра подсказка за разбирането на метафоричния смисъл на “Двете страни на острието” – най-новият филм на Клер Дени, едно от важните имена в съвременното френско кино. Въпросното произведение на изкуството е изобразено на калъфа на телефона на Сара, а тя е едно от трите главни действащи лица. Другите две са Жан и Франсоа и основният конфликт лесно може да се предположи – двама мъже, една желана жена.