„Вдъхновението дойде от разходка в парка със сина ми. Прекарах целия ден да го предупреждавам да не докосва това и онова, за да не се изцапа. Да се пази от колите. Да внимава да не си извади очите с пръчките, с които си играе… И за момент се спрях и се замислих. Осъзнах как заради страха нещо лошо да не му се случи, аз пропусках шанса си да създам истинска връзка с него.“

В един много груб превод режисьорът Андрю Стантън обяснява откъде се заражда идеята за морското пътешествие на „Търсенето на Немо“. Отвъд напрегнатите първи минути с плашещите акули, плуването на гърба на костенурки (Краш е озвучен именно от Андрю Стантън!) и трогателната музика, в сърцевината му се крие историята за любовта между родител и дете. И колкото да се опитва единият да предпази другия, то отвсякъде дебнат „опасности“, с които срещата е неизбежна. 

Тънката линия между грижа и ограничаване е все едно ходене по въже – не само изглежда невъзможно отстрани, ами е още по-голямо предизвикателство, когато от нас се очаква да балансираме по нея. Въпреки това Марлин напомня на родителите, че няма сила на света, способна да им попречи да защитават детето си, независимо какви са рисковете. Що се отнася до Немо – вероятно най-малките зрители трябва да разберат също, че понякога не е срамно да се вслушат в предупрежденията на мама и тате за потенциалните неприятности в света отвън.

Малката риба клоун от рифа

Един въпрос, който нерядко изниква, е: „Защо точно рибата клоун?“ Отговорът е в две точки:

1) Рибите клоун изглеждат добре на екран. Оранжево, бяло, мъничко черно – и определено става симпатично за окото. Особено на синия океански фон.

2) При рибите клоуни мъжът отглежда яйцата. Сами може да се досетите колко полезен факт е това предвид историята на филма. Връзката на тези риби с анемониите също е била плюс, заради особеността, че тя е взаимно допълваща се. Първите живеят на сигурно и спокойно, а вторите, изпълняващи ролята на дом, редовно пък биват почивствани и обгрижвани.

Отправяйки поглед към влиянието на филма, то е най-видимо сред малките деца. Надали ще знаят какво е Paracanthurus hepatus, но пък веднага ще разпознаят рибката Дори. От друга страна, „Търсенето на Немо“ е накарало цяло поколение да се превърне в Дарла. За забравилите, това е момичето, тормозещо домашните си любимци до смърт. „Ефектът Немо“ – така било наречено следствието от гледането на филма и желанието за отглеждане на рибки. Някои малчугани приели като истина, че ако пуснат пликче с рибка в тоалетната, то следващата спирка ще бъде океана. Внезапното любопитство към рибите обаче е накарало и по-запознатите с тази тема да проведат кампании и обучителни лекции относно правилното отглеждане на някои специфични видове морски обитатели. 

Време да се отпуснеш

Връщайки се към създаването на „Търсенето на Немо“, в даден момент екипът зад филма е трябвало да погледне картината отвисоко. Тя ги е изненадала. Тъй като прекарали месеци в детайлно изследване на подводния свят до степен, в която те самите плували из него, за да го опознаят истински, осъзнали, че трудът им е… твърде близко до реалността. Целта им, макар и да са искали да бъдат достоверни до истината, все пак била анимационен филм. За статичната част от „Търсенето на Немо“ като цвета на водата, например, колкото по-близо е до Сидни, толкова по-мръсна (зелена) става, това не било проблем. Що се отнася до външния вид на рибите, костенурките, акулите, медузите и всички останали същества – налагало се вмъкването на повече въображение. 

Аниматорите се постарали движенията да си останат като от документален филм, но дизайнът на персонажите се нуждаел от различна форма. Тогава се сблъскали с другия риск – прекалената фантазия. Няколко нелепи от съвременна гледна точка идеи включвали очите на Дори, за да са близки до оригинала, да бъдат в пъти по-малки от тези, които виждаме във филма. На ранен етап сходна външност е трябвало да придобият Немо и Марлин – очите им да са изцяло оцветени в черно.

Отвъд морето

„Търсенето на Немо“ е посветен на Гуен Маккуин – аниматор на Пиксар, който починал по време на снимките. Няколко години по-късно любовта на колегите му ще се отрази и в „Колите“, кръщавайки главния герой със същата фамилия. Именно тази работна среда позволява на Пиксар да се превърне в синоним на качествена анимация. Когато всяка идея и всеки член на екипа би могъл да се превърне в новото запомнящо се име на филма, то стимулът да си част от това примамливо приключение е огромен. 

Повече от три години отнело, за да се стигне до премиерата на „Търсенето на Немо“ на 18.05.2003. Само на онази сцена с гонитбата между медузите ѝ било отделено осем месеца! Търпението и усърдната работа очевидно дават резултат – след тестовите прожекции мигновено си е проличало амбициозно бъдеще на филма. „Немо“ от латински означава никой, но виждайки как 20 години по-късно филмът продължава да е задължителен в списъка със заглавия, които едно дете трябва да гледа, то няма съмнение, че „Търсенето на Немо“ е издържал теста на времето шедьовър. 

Всичките текстове на Момчил Драганов можете да намерите тук.

Снимки: IMDB