Венцислав Сариев достига онова високо стъпало, където режисурата и актьорската игра се преплитат. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и не след дълго оформя визията и наратива на своите проекти. Зрителите могат да го видят в продукцията на Виктор Божинов „Бягство“, както и зад късометражния „13-ти август“ на режисьорския стол.
Ако искате да разберете повече за кинопредпочитанията на Венцислав Сариев, то тогава прочетете повече за следващите заглавия в рубриката ни “7 любими”.
_____
HAPPY TOGETHER (РЕЖ. УОНГ КАР-УАЙ)
„Щастливи заедно“ проследява историята на двама мъже, които решават да направят радикален житейски завой, като се отправят на пътешествие до странния и екзотичен Буенос Айрес. Във времето те минават през пътека от емоционални вълнения и изненади, като откриват не само мистериите на града, но и тези в собствените си сърца.
Най-любимият ми режисьор от новото азиатско кино е Уон Кар-уай. Визуалният му стил е неподражаем. Героите в неговите филми са в непрестанно търсене на любовта, но тя винаги остава някак недостижима. Любими негови заглавия са ми “Чункин експрес”, “В настроение за любов” и “Щастливи заедно”. И в трите в главната роля е Тони Люн, когото смятам за един от най-чувствените актьори появявали се някога на екран. “Щастливи заедно” има малка преднина пред останалите заради една негова сцена, която е в състояние да ти разбие сърцето. Това е разказ за двама мъже, които напускат Хонконг, като заминават за Аржентина, борят се с любовта си един към друг и мечтаят да посетят водопада Игуасу.
FISH TANK (РЕЖ. АНДРЕА АРНОЛД)
„Аквариум“ представя реалността на живота в бедните квартали, като същевременно създава интимен поглед върху вътрешните борби на Миа. Този филм предизвиква зрителя да размишлява за динамиката на семейните отношения, самоопределението и търсенето на истинска свобода в свят, който често се оказва безмилостен.
Много харесвам филми, които отразяват социалния реализъм. Те винаги са в огромна степен болезнени и остават с теб във времето. Такъв е и “Аквариум” на Андреа Арнолд. Суров и поетичен филм за уроците и порастването. Проследява живота на 15-годишната гневна тийнейджърка Миа в едно от гетата на източен Лондон. Тя живее с майка си и сестра си в панелка, където нецензурните думи, алкохола и цигарите в устата на малки деца са ежедневие и не могат да изненадат никого. В ролята на новия любовник на майката е Майкъл Фасбендър. Това беше първият филм, в който го гледах и неусетно се превърна в любимия ми актьор. Гледал съм “Аквариум” поне 10 пъти.
GONE GIRL (РЕЖ. ДЕЙВИД ФИНЧЪР)
Съчетавайки интригуваща мистерия и философско изследване на човешката психика, „Не казвай сбогом“ предоставя ключ към отговорите на замъглените тайни на ума. Когато една загадъчна и загубена душа се сблъсква със силите на съдбата, ние като зрители сме въвлечени в комплексен лабиринт от интриги и разкрития.
Никога няма да забравя, когато гледах „Не казвай сбогом“за първи път. Буквално се бях качил на седалката в киното. Розамунд Пайк прави ролята на живота си. Филмът отново ни отвежда в тъмните кътчета на човешката психика – запазена марка на Дейвид Финчър и гарантира качествено напрежение и зашеметяващ стил. Сюжетът е пълен с обрати. Желязната режисура на Дейвид Финчър си остава най-големият плюс на филма. Всеки кадър сам говори на зрителя.
SE7EN (РЕЖ. ДЕЙВИД ФИНЧЪР)
„Седем“ е поглед в абсурдността на човешката екзистенция, където доброто и злото се преплитат в тъмния мозаечен пейзаж на градския живот. Следователите – Морган Фрийман и Брад Пит разследват поредица от убийства, всеки от които представлява жестоко изразяване на седемте смъртни гряха.
Най-любим жанр за мен си остават криминалните трилъри за серийни убийци. Бях много малък, когато гледах „Седем“ за първи път на видеокасета и тотално преобърна представите ми за кино. Мрачен и смущаващ, брилянтен като сценарий и с пълнокръвно изведени персонажи. Брад Пит и Морган Фрийман са детективи, които разследват поредица от убийства, обвързани със Седемте смъртни гряха. С началото на трето действие разбираш, че вниманието ти не е било насочено там, където трябва, и става дума за нещо напълно различно от това, което си очаквал. „Седем“ си остава сред най-големите кино класики на 90-те и най-иконичните финали в историята на съвременното кино. Надали има човек, който да не знае какво има в кутията.
AMERICAN BEAUTY (РЕЖ. САМ МЕНДЕС)
„Aмерикански прелести“ разказва историята за усещанията и загубите на семейство, с което се изправяме пред мечтите, разочарованията и търсенето на смисъла в живота, предоставяйки ни възможност да се огледаме в разпадащите се илюзии и тъмните страни на блясъка.
Идва денят, в който Лестър Бърнам осъзнава, че е изгубил нещо от себе си. Тогава животът му се обръща с главата надолу. Ролята на Кевин Спейси е пълна с живот. От него струи жажда за живот. Несравним! Обичам този герой. Целият филм е незабравимо преживяване. Заглавие, което те оставя с усмивка въпреки несгодите, които си преживял в тези два часа екранно време. Случвало ми се е да го гледам и веднага след финалните надписи да си го пусна пак – и вълнението си остава същото.
BLUE JASMINE (РЕЖ. УДИ АЛЪН)
„Син жасмин“ не само представя една жена, изправена пред предизвикателствата на съдбата, но и предоставя забележителен поглед върху човешката същност, разкривайки, че дори в сянката на неуспеха може да бъде намерена светлина и възможност за промяна.
Сред филмите на Уди Алън се откроява един, пред който благоговея благодарение на грандиозното изпълнение на Кейт Бланшет. В „Син жасмин“ паралелите с “Трамвай Желание” на Тенеси Уилямс са явни. Бланшет играе претърпяла крах снобарка с поредица от нервни кризи, която се бори да продължи живота си напред. Резултат е един ироничен филм на ръба на фарса. Неслучайно Бланшет обира всевъзможни награди за ролята си. Тя компенсира слабите места в сюжета, които не се забелязват по простата причина, че ти като зрител не можеш да отлепиш поглед от нея.
MINDHUNTER (РЕЖ. ДЕЙВИД ФИНЧЪР)
„Ловец на мисли“ е сериал, който не само провокира ума, но и поставя етични и философски въпроси пред зрителите си. Всяка загадка под формата на епизод разгръща психологията на персонажите, като поставя под въпрос границите на личната интимност и показва, че истинските тайни не могат да бъдат лесно скрити.
Крими трилър сериалът, който човърка в мозъците на серийните убийци, си е чиста проба кино и няма нито едно слабо звено, като изобилието от добри актьорски изпълнения е най-впечатляващо. Няма как да не спомена Камерън Бритън, който влиза в ролята на Ед Кемпър – реален сексуално-садистичен убиец. Продуцент и режисьор на голяма част от епизодите е Дейвид Финчър. Базиран е по книгата Mindhunter: Inside the FBI’s Elite Serial Crime Unit, което означава реални случаи и убийци. Наистина смразяващо. Почитателите му от цял свят са затаили дъх с надеждата за трети сезон.
Всички гости на рубриката “7 любими” вижте тук.
Снимки: IMDb
