„Човек“ (2022) е името на най-новия филм на японския режисьор Кей Ишикава. Прожекцията на това заглавие беше представена като част от кино-литературния фестивал „Синелибри“, който се проведе у нас през месец октомври. Излъчването се състоя на специална Гала вечер, посветена на филмова продукция, създадена по японско художествено произведение.
„Човек“ е смела адаптация на едноименния роман на Кейичиро Хара „Aru Otoko“ (2018), носител на престижното литературно отличие „Йомиури“. Творбата предава на читателите завладяваща психологическа история за търсенето на човешката идентичност в съвременния свят, чиято проекция олицетворява символичната игра между истината и лъжата. Темите, с които борави романът, са изключително актуални и обвързват въпроси, свързани с идентичността и паметта, семейството и кризата на средната възраст.
„Човек“ бе прожектиран в България, след успешно шествие по международни кинофестивали (началото поставя на кинофестивала във Венеция през 2022 г. в секция „Хоризонти“) и множество отличия на Японската академия за кино. Това е четвъртият проект на режисьора Кей Ишикава (любопитно е, че всички негови продукции са екранизации по литературни произведения) и ни връща към усещането и излъчването на началната му творба – „Следите на греха“ (2016). По сложност, стилистично оформление и мистериозна наситеност „Човек“ е също толкова впечатляващ, като в същото време търси отговор на важни проблеми, засягащи съвременната действителност и междучовешките отношения.
Дайсуке (Масатака Кубота) е мистериозен млад мъж, който пристига в малък град като дървосекач, водещ спокойно и тихо съществуване. С течение на времето в градчето се разнася слух, че той е размирният син на богат собственик на рьокан (традиционна японска страноприемница), избягал от семейството си, за да търси нов живот. Открива го в лицето на брака си с Рие (Сакура Андо). С нея създават щастливо семейство до момента, в който Дайсуке загива в тежък инцидент. В деня на паметната служба съпругата му научава шокиращата истина, че самоличността на почиталия всъщност принадлежи на друг, напълно непознат човек. В същото време, неговата истинска същност остава неразгадана.
Адвокатът на семейството Акира (Сатоши Цумабуки) започва щателно разследване, за да открие истината по случая. Той открива следите на Дайсуке и попада на възрастен брокер на самоличност (в ролята е актьорът ветеран Акира Емото), организатор на подмяната. Неговите индиректни намеци и символични проекции добяват още една мистерия към пъзела, но позволяват на адвоката да разгърне търсенето си в други посоки, които добавят нови следи и разкриват неподозирани истини.
Персонажът на Сатоши Цумабуки влиза в подобна детективска роля още с първия филм на Ишикава, където играе журналист, разследващ казус, свързан с жестоко убийство. Истината е, че той търси отговори на определни въпроси, а това му помага да разбере по-ясно собствения си живот. Това е едвакво валидно и за двете му превъплъщения.
Главният коз на създателите на този мистериозен и драматичен трилър е закодиран в постоянно променящата се информация, която позволява на зрителите да разкриват нови необикновени аспекти от историята и живота на персонажите. Още с първите кадри енигматичната картина на Рене Магрит насочва мислите на зрителя към мистерия, свързана с човешката идентичност. Персонажът е рамкиран в кадър на картина, показващо мъж, отразен в огледало – осезаем паралел към многоликата същност на човека, която често остава неразгадаема. В културологичен аспект това препраща и към японската идея за хонне и татемае – истинското и скритото лице на човека, които са заложени като отличителна черта в генетичния код на японеца.
Символиката на филма е свързана със семейството като главен стожер на обществото (въпросът за идентичността открива още един проблем, свързан със смяната на семейната фамилия, което често създава допълнителни трудности в далечната страна). В това отношение дърветата играят ключова роля при разкриването на взаимовръзките между действащите лица и тяхната истинска същност.
Стилно конструираната енигма във филма „Човек“ създава сложен разказ с няколко неизвестни, които накрая се оказват без особено значение за последното семейство на мнимия Дайсуке. Истината е, че понякога не е важно как се е казвал даден мъж и какъв живот е имал преди размяната на самоличността си. Съществен се явява фактът, че той е бил истински добър Човек.
Награди:
- Международен филмов фестивал в Санта Барбара – Най-добър международен филм
- Награди на Японската академия за кино – Най-добър филм , Най-добър режисьор (Кей Ишикава), Най-добър сценарий (Коусуке Мукаи), Най-добър актьор (Сатоши Цумабуки), Най-добър поддържащ актьор (Масатака Кубота), Поддържаща женска роля (Андо Сакура), звук и монтаж
- Международен филмов фестивал в Кайро – Най-добър сценарий
Автор: Мария Симеонова
