Отвъд мъглата: тайни и гъста мъгла, забулила планинските масиви на стара Япония

Красивата меланхолия, поетичната чувствителност и носталгичното усещане по забравеното минало стоят в основата на японския филм „Отвъд мъглата“ – историята за тихо планинско селце, в което срещаме 12-годишната Ихика (Шюри Мияке). Нейното семейство от поколения управлява старинен рьокан (страноприемница в традиционен стил). Бащата на Ихика, Рьоджи (Масаки Миура), живее разделен от майка ѝ Саки (Асами Мидзукава), която управлява страноприемницата заедно със своя тъст Шиге (Шиндзо Хотта).

Семейството изпитва затруднения с управлението на хана, поради факта, че някога оживеното от туристи село днес запада и все по-малко хора идват да се радват на красотата наоколо. Единствените посетители, които пристигат в рьокана, включават любопитен фотографски екип, който се интересува от руините на старите сгради и занемареното кино, останало да напомня за славните дни на това изкуство в страната. Животът в околността тече монотонно и сякаш нищо съществено не се случва на планинските обитатели, докато един ден възрастният Шиге не изчезва безследно. Промяната в семейството изглежда неизбежна.

Отвъд мъглата

Мистериозната нишка във филма е създадена чрез елемента на изчезването. Шиге е човек на старото, олицетворява заминаващия си свят, който с течение на времето се скрива от очите ни и потъва в забвение. Останалото е разбулено от мъглата наоколо и човешкото въображение. Това, което в един момент е присъствало, в следващия е призвано да отсъства…

Страхът, че светът наоколо може да бъде забравен, подтиква режисьора Дайчу Мурасе да създаде „Отвъд мъглата“. Темите за спомените и паметта като универсални послания са обект на изследване от много други японски филмови майстори, но целта на Дайчи Мурасе е чрез средствата на киното да съхрани за бъдещите поколения историята и традициите на това място, както и спомена за хората, които са го обитавали. Въпреки печалните нотки, закодирани от носталгията по отиващия си свят, цялостното излъчване на тази история е по-скоро ведра. Тя не оставя у зрителя толкова тъжно чувство, колкото усещането за спокойствие, погълнато от утринната свежест на идващия ден. Ако трябва да правим паралели с други филми, подобно усещане оставя „Судзаку“ на Наоми Кавасе (признатата режисьорка се явява изпълнителен продуцент и на Мурасе) и „Кайли Блус“ на Би Ган. Всички те разказват автентични истории на обикновени хора на фона на красивата природа, съчетавайки магичното с реалното.

Изпълненията на утвърдени артисти като Асами Мидзукава и Масаки Миура са в абсолютен синхрон с действията на дебютанти – хора, живеещи на мястото, където е ситуиран филмът. Брилянтното заснемане е дело на оператора Такеши Додо, за когото „Отвъд мъглата“ също се явява дебютен игрален филм. В реалния живот той е фотограф от селото, в което намираме Ихика и Шиге.

Българската публика имаше възможност да гледа „Отвъд мъглата“ по време на 28-ия Международния кинофестивал София филм фест (13-31 март 2024 г.). Като част от конкурсната програма, филмът беше отличен от журито с Почетен диплом за операторското майсторство със следния довод:

„Операторът Такеши Додо успява да създъде майсторски композиции във всеки свой кадър и всички те носят общото усещане на този интимен, много личен и изпълнен с грижа и внимание дебютен филм.“

Отвъд мъглата

Одухотворената атмосфера, която операторът създава във филма на Мурасе, е една от главните причини кадрите да останат дълбоко в съзнанието на зрителя. Изчезващата красота, запечатана във филма, улавя духа на това забравено място и го предава през призмата на камерата по удивителен начин. Публиката вижда как рамката на кадрите се смалява и увеличава в отделните сцени, за да усети силата на визуалните пространства, предаващи посланията, закодирани в същтостта на „Отвъд мъглата“. Именно рамката се оказва същностен елемент, който се явява ключов за въздействието и възприемането й. Тя маркира врати, прозорци, коридори, разстояния. През тяхната призма зрителят опознава хората и природата наоколо. Навлиза в мистериозния свят отвъд мъглата, който крие спомените на миналото, съхранени за бъдещето. 

Дайчи Мурасе

Режисьорът Дайчи Мурасе е роден и израснал в Шига, Япония. В детството си е повлиян значително от американското кино. След завършването на гимназия, учи режисура в Университета за изкуство и дизайн в Киото. На 19 години заснема първия си късометражен проект Forget But, прожектиран в секцията за късометражни филми на Кинофестивала в Кан през 2019 г. Следващият късометражен опит на режисьора, Planet of the Red (2020), е показан в Cinema Rosa в Икебукуро, Токио. Дебютният му пълнометражен филм, Roll (2020), се състезава в категорията за Студентски филми (NARA-wave) на Международния филмов фестивал в Нара и печели наградата на публиката. Продукцията „Отвъд мъглата“ е прожектирана още на кинофестивалите в Пусан и Сан Себастиян.

Автор: Мария Симеонова

Снимки: IMDB

Оставете коментар