Присила: Малката принцеса в розовите вериги

Съществува ли някой на нашата планета, който не е чувал за Елвис Пресли и неговото музикално творчество? Съществува ли баба/леля/майка, която да не е въздишала по него и не е имала негови плакати над леглото си?  Повечето от нас гледахме биографичния филм „Елвис“, който излезе през 2022 г. и предизвика голям интерес сред ценителите на киното… и с право. Какво видяхме там? Зората на славата на неповторимия Елвис Пресли и неговия тъжен житейски залез. Видяхме Краля на рока като амбициран младеж, тръгнал по опасния път на славата, като светило на младежта и като легенда, оставила култово музикално богатство. Филмът се фокусираше върху музикалната икона, неговите демони и доброжелателите, които „бутаха“ Елвис към светлините на прожектора. Често срещана е максимата, че зад всеки успял мъж стои една жена, и това е поредният такъв случай.

В „Елвис“ виждаме Присила съвсем за малко, като пасивна фигура в сюжетната линия и сякаш в живота на артиста. Ролята на госпожа Пресли е изиграна от Оливия ДеДжонг. Нека не забравяме, че Елвис не е само музикант. Зад бляскавата визия дреме една съпружеска и бащина фигура, която присъства рядко и залинява в личен план. Но също така, нека не забравяме и че Пресли, както всеки един мъж, подвластен на славата, забързаността на ежедневието и вредните субстанции, не е мъжът-мечта, за когото копнее всяка една заблудена девойка. Зад разперената мантия, зад кулисите на блясъка се крие измореното лице на неговата житейска спътница. Това е жената, жадна за любов, за съпружеска грижа и подкрепа. Жената, отказала се от нормалния, спокоен начин на живот заради недостижимия секссимвол от Тупело. Това е Присила Болю – принцесата, затворена в килията на славата и блясъка, малката кукла на верига. Елвис, твоят звезден миг никога не отшумява, но е време погледът ни да се обърне към нежността и женствеността.

SHE’S JUST A GIRL

Пълнометражният филм на София Копола съсредоточава зрителя в живота на Присила Болю преди и след брака ѝ с Елвис Пресли. Смутното военно положение заварва бъдещата светска двойка в Германия, където тя живее с родителите си, а Елвис е изпратен от американската армия като войник. Годината е 1959. Тогава Присила е едва на 14 г., а Елвис – на 24 г. Сериозната възрастова разлика не е проблем за изгряващата звезда, а напротив – страхотен шанс да моделира наивната девойка според личните си предпочитания. От парти на парти, наивната Сила стига до бляскавото имение в Грейсленд, където заживява живот, за който всяка една почитателка на Елвис Пресли мечтае. Дори и в най-съкровените си детски и тийнейджърски мечти, Присила не е подозирала, че именно Кралят на рокендрола ще плени сърцето ѝ и ще поиска тя да бъде негова половинка. Животът за нея добива един сладко-горчив вкус, младежката безгрижност повяхва все повече под мислите за любимия и клюките, които се разнасят за него из пресата като зловонен мирис. Сега малката, невинна Сила е изправена пред един досаден регламент на живеене, подобен на игра на криеница от обикновения човек и непрекъснато очакване нейният любим  известен човек да позвъни или да се завърне от турне. Моментите с Елвис са нейните най-съкровени спомени, които тя пази, запечатани в мислите и сърцето ѝ. Като всяка жена, тя бленува за обич, утеха и подслон на чувствата ѝ.

Присила

За съжаление, славата и забързаното ежедневие отмятат с лека ръка всички тези дълбоки и съкровени копнежи и посочват позорно с пръст мръсотията и пошлостта на жестоката реалност. Момчето на всички момичета се оказва с не толкова прекрасен характер, колкото всички очакват. Той е човек, способен да взима грешни, прибързани решения, да унижава, да обижда и да обръща всичко към себе си. Типичен съвременен токсичен мъж, какъвто можем да видим в ежедневието си навсякъде. Въпреки всичката мръсотия, която малката принцеса трябва да понесе, тя остава дълги години със своя звезден принц, дипломира се успешно, получава предложение за брак, след което забременява и става майка на прекрасно, малко момиченце на име Лиза-Мари Пресли. Присила показва на света, че е една силна млада дама, готова да понесе неколкократно ударите на славата, клюките и развратността. Модата е нейна страст. Въпреки правилата на съпруга си, какво ѝ подхожда и какво не, Сатнин (както я нарича Елвис) смело избира какво да носи и какво не, скача от трансформация в трансформация и от една детска прическа на опашка, виждаме боядисана в черно коса на букли и ярък грим, подчертаващ очите. Тя живее отделен живот от съпруга си, радва се на малките женски радости, пие сутрешното си кафе сама, необезпокоявана от никого, но винаги чака търпеливо на двора големият автобус на бандата да пристигне в двора и от там да излезе нейният човек.

Присила

В ролята на Присила влиза Кейли Спейни, която познаваме от „Огненият пръстен“ (2018), „Тежки времена в „Ел Роял“ (2018), „Вице“ (2018), както и във „Вещи в занаята: Наследство“ (2020). През 2024 г. предстои да видим актрисата и в дългоочаквания филм „Гражданска война“, както и в „Пришълецът: Ромул“. За ролята си на Присила, изгряващата актриса получава заслужената награда „Купа Волпи“ на кинофестивала във Венеция, който е събитие, очертаващо фаворитите за наградите „Оскар“. Актьорската игра на Спейни е изключително добра, запомняща се и чувствена.

Гледайки филма, останах поразена от нейната непринуденост, нежност и харизма. Когато човек гледа снимките на Присила Пресли, може да долови приликата с всяка една промяна, която тя прави с външния си вид през годините на своята младост. Приликата, която мен лично ме порази е тази на тяхната сватба. Любопитен факт е, че именно Кирстен Дънст, която изиграва Мария-Антоанета във филма „Мария-Антоанета“ (2006), а също така участва и в „Обречени да умрат“ (1999) – отново филм на София Копола – препоръчва Кейли Спейни за ролята на Присила и много се радва, когато разбира, че именно тя получава ролята. За ролята си на Присила, Спейни споделя: „Присила използва модата, за да разкаже своята страна на историята и пътуването си с Елвис.“.

Неин партньор в ролята на Елвис Пресли е свръхмодерният напоследък Джейкъб Елорди, който стана доста популярен с ролите си в сериала „Еуфория“ (2019), „Две сърца“, „Кабина за целувки 1, 2 & 3“ (2018), (2020), (2021), и естествено, „Солтбърн“ (2023). Определено ролите на токсично гадже неприлично много му отиват, а визуалната прилика с Елвис е изключително голяма. Гледайки го в „Присила“, успях да намразя героя му, бях ядосана и потресена, което говори за безкрайно добре свършена работа, тъй като това е и целта на ролята.

Присила

КУКЛИЧКИТЕ НА КОПОЛА

Стилът на Копола е един от най-отличителните в киното. Нейните героини са нежни, вглъбени в самотата си, с чувство за самоирония и аура на пустота, витаеща около главите им. Това са филми за типичните объркани млади жени, заобиколени от малки женски изкушения, копнеещи за любов, страст и радост. Присила, подобно на трагичната кралица на Франция Мария-Антоанета, са напълно реални жени, копнеещи за ласки и приключения, опълчили се на света със своя запомнящ се стил и непокорна младост. И двете героини са доказателство за това, че мечтаните светове за повечето млади момичета почти винаги крият в себе си своите капани на разочарованието и самотата. Мъжете и в двата филма – Елвис и крал Луи XVI са марионетки на ежедневието си, лишени от нежни и дълбоки чувства, вглъбени в собствената си личност. В славата на мъжа няма място за жени с дълбоки чувства, може би е тяхната тъжна максима.

Начинът на снимане на Копола е много модерен и набиващ се на очи. Декорите са богато украсени и дръзки. Женствеността изпъква с нейните малки, сладки елементи, саундтракът също се отличава с дързост и динамика, на фона на меланхолията на героините ѝ. Интересното в „Присила“, което прави впечатление на по-внимателните зрители, е, че няма песни на Елвис. За сметка на това, можем да чуем други парчета, познати още от онова славно време: можем да чуем Рамоунс, Франки Авалон и накрая да се насладим на нежния глас на Доли Партън, което още повече засилва идеята, че тук на фокус няма да бъде Елвис, както винаги е бил, а именно прекрасната му самотна съпруга, която, въпреки раздялата си с Елвис, винаги го е уважавала и си спомня с усмивка за всички споделени между тях хубави мигове.

Кейли Спейни

Може би единственият потенциален недостатък е, че филмът обхваща сравнително малък период от живота на Присила – 15 години, и е съсредоточен изцяло върху взаимоотношенията ѝ с Елвис. Филмът не разкрива какво се случва след раздялата на им… но може би не е нужно. Идеята на филма е да развенчае един светски мит около най-известната двойка на тяхното време (и не само), постоянно попадаща под светлините на прожектора, и да покаже наяве колко празни и безчувствени могат да бъдат душите на най-обожаваните хора, и как те оставят болезнени следи върху сърцата на не толкова обожаваните и пренебрегваните.

ПРИСИЛА ЗА „ПРИСИЛА“

София Копола пише сценария на филма си по едноименната биографична книга „Елвис и аз“ на Присила Пресли и съавторката Сандра Хармън. Филмът получава нейната благословия  и похвала за добре свършената работа. „Нямам проблем с това, което е направила София по никакъв начин“, споделя госпожа Пресли на събитие с въпроси и отговори в казино „Саут Пойнт“ в Лас Вегас. Гледайки филма, тя съпреживява отново всички неща, през които е минала и дори не може да повярва как гласът на Джейкъб е точно като на Елвис. Още през лятото на миналата година, Присила публикува в социалните мрежи за очакванията си за предстоящия филм: „Вълнувам се от интерпретацията на моята книга от София Копола. Тя има изключителна перспектива, и аз винаги съм била почитател на нейната работа. Сигурна съм, че този филм ще отведе всекиго на едно емоционално пътешествие.“

Може би не е лесно да гледаш филм за себе си, съпреживявайки самотата, която си почувствал толкова дълбоко и болезнено. Не е лесно да виждаш как покойните ти близки оживяват, толкова достоверно пресъздадени, толкова истински в действията си и в думите си. Толкова мило и тъжно е да видиш, че някой е обърнал погледа си към теб, когато всички други милеят за известния ти съпруг. Толкова е мило този човек да прозре колко сила има в женското тяло и съзнание и колко боли всяко едно отхвърляне и липса на нежна дума и подкрепа. Оттук нататък преценката за това, жертва ли е Присила на токсичността на славата, или всичко е много преиначено и хиперболизирано, остава в ръцете на публиката.

Присила

КАТО ЗА ФИНАЛ

„Присила“ е филм за Жената. Филмът, както казва самата Присила Пресли, е едно емоционално пътешествие през нежния поглед на една самотна принцеса в розови вериги. Славата е синоним на самота, а самотата те учи на отделен живот от половинката си. Филмът раздробява представата ни за Елвис Пресли като ангел небесен и поднася една тъмна, хищническа страна на един не по-малко тъжен човек. Този филм е за всички. Тук няма да чуем “Jailhouse rock”, или “Love me tender”, защото няма нищо нежно в любовта на изпълнителя. Нежността тук се крие в Присила.

Филмът оставя горчив послевкус при излизане от киносалона… а и дълго време след това. За съжаление, но твърде вероятно е много жени и млади момичета да се припознаят в образа на главната героиня. Тъжно е да гледаш почти два часа огледален образ на съдбата си. Историята на Присила изглежда е била поредната жертва на преиначавене, като множество други, чиито детайли остават скрити зад кулисите и на всички нас, обикновените хора, ни се поднасят сладникавата, повърхностна версия за щастието като един примамлив десерт, без да е имало основно ястие. „Присила“ е част от добрите филми от творчеството на София Копола, на която пожелавам още много успехи и още повече нежни, меланхолични женски персонажи, защото това е нейната отличителна запазена марка и тя го прави най-добре.

Всички материали на Симона Хальова можете да намерите тук.

Снимки:  IMDb

Оставете коментар