Категоризирано като „B-movie”, евтиното експериментално кино с не особено изпипана история доби неочаквана слава покрай съвременните големи режисьори. Дори вече бива търсено като ефект. Куентин Тарантино, например, неведнъж е признавал любовта си към такива заглавия, част от които е използвал за вдъхновение. Примери за подобни „вторични“ филми има в изобилие от миналия век поради популярността на видео касетите и дисковете. Правени набързо с любителска страст, те са отгледали поколения. 

Обикновено е ставало въпрос за уестърни или екшъни, а в днешно време могат да се намерят много филми на ужасите, стараещи се да поддържат този стил жив. Основната цел е една – абсурдно забавление. Зрителят не се предполага, че ще мисли върху случващото се на екрана, то просто се движи в свое темпо, подобно на предпазлива кола по магистрала. Няма защо да се състезава с останалите, ще изгуби. Няма защо да бърза, ще стигне благополучно и с тази скорост до дестинацията си. Дестинацията? Убиване на свободното време на неангажиран зрител.

Човек би се запитал защо му е на Итън Коен да прави „Куклички на път“, откровен „B-movie”, след като брат му – Джоел впечатли с „Трагедията Макбет“ преди няколко години. После обаче се забелязва помощта на съпругата му Триша Кук в сценария и всичко си идва на мястото. „Куклички на път“ е развлечение, бягство от сериозните филми. Няма го остроумието, така характерно за филмографията на братя Коен. Заменено е с действащи първосигнално, вулгарни шеги. Все пак, историята е следната – две хомосексуални жени са на път с кола под наем. В багажника на колата, неподозирано за тях, има куфарче, заради което си струва девойките да бъдат преследвани. Това е филмът. Нищо повече не ви трябва да знаете за сюжета, за да прецените дали да хвърлите поглед към „Куклички на път“, или пък ще го пропуснете.

Движение без посока

Нито загорелите момичета, нито съдържанието на куфарчето, нито изненадите откъм актьорския състав ще успеят да ви повлияят по някакъв начин за отношението ви към филма. Обаче, от друга страна, сте стигнали до тази част на ревюто, което значи, че искате да прочетете мнение за „Куклички на път“.  Очевидно е колко почтени са били намеренията на Итън Коен и Триша Кук – нека да направим филм, който е деветдесет минути чисто забавление, любовно писмо към онези евтини заглавия от 70-те и 80-те, които сме гледали вкъщи (нищо чудно и да са се зарибявали на тях). Всъщност те отдавна търсят финансиране за тази история. За техен късмет, вероятно успехите на фамилия Коен в индустрията са помогнали да им се даде свободата да правят и по-независими, да ги наречем, проекти. „Куклички на път“ обаче не е филм на братя Коен, ако на това се надявате.

Маргарет Куали за пореден път е симпатична и ѝ отива да разполага с повече екранно време. В „Куклички на път“ не бих казал, че бяга от опасния стереотип, в който се вкара от „Имало едно време в… Холивуд“, но сега поне има доста симпатичен тексаски акцент. В другата главна роля ѝ партнира Джералдин Вишванатан – двете заедно имат добра динамика и са движещата сила на филма. Може би е малко предсказуемо в каква посока пътуват – Джейми (Маргарет Каули) и Мариан (Джералдин Виванатан) са се отправили на секс туризъм, защото и двете се чувстват самотни. Първата не е била докосвана от миналата вечер, втората – от поне три години. Както и сами предполагате, и в еднополовите връзки противоположностите се привличат. Така че този романтичен елемент не е докрай атрактивен. В сюжетната линия с преследването на момичетата от двама съмнителни типове е имало потенциал, но „Куклички на път“ избира да се фокусира повече върху комедията, отколкото върху напрежението.

Стара кола с нов двигател върви ли?

Естествено, аз съм привърженик на експериментите в киното и по-различните филми. „Куклички на път“ е такъв, но не е най-уместният възможен пример. Всъщност, ако бе излязъл от А24, навярно повече хора щяха да чуят за него. Истината е, че за толкова много време, в което сценарият е бил във фаза на развитие, преди да получи финансиране, историята не е съвсем изпипана. Скоростта на „Куклички на път“ е неочаквано бавна, а филмът всъщност има нужда в стегнатото си времетраене да е точно обратното. За такова по-бързо движение се подсказва в началото, но всъщност в даден момент Джейми и Мариан се губят по пътя на своята филмова съдба и рискуват сериозно да завият към забрава, вместо да добият „култов“ статус. Не съм сигурен и доколко целевата група на филма ще успее да хареса тази двойка, вместо да си пусне далеч по-стойностния (и сериозен) „Love Lies Bleeding”.

„Куклички на път“ е относително спокойно пътуване, за което няма нужда да си слагате колан. Всъщност, май няма и колан за слагане в такава кола. В някои сцени филмът безсмислено се опитва да избяга от това, което е, но за щастие през по-голямата част от своя час и половина знае какво прави. Успява да разсмее, макар и невинаги. Успява да придържа вниманието, макар че това се дължи по-скоро на актьорския състав, отколкото на сценария. Така че решението дали да се качите в тази кола, се определя от търпимостта ви за мръсен, безмозъчен хумор. Без да ви насърчавам – вероятно един джойнт също ще бъде от полза.

Всички текстове на Момчил Драганов може да прочетете тук.

Снимки: IMDb