„Шекспир като улично куче“ е селектиран да се бори за голямата награда на фестивала „Златна роза“ на юбилейното 40-то издание. Със своята зашеметяваща кинематография, актьорска игра и сюжетна връзка несъмнено филмът на Валери Йорданов ще стане част от наградените от журито заглавия (или поне силно се надяваме!).

За снимките, превъплъщенията и разбира се, Шекспир си поговорихме с талантливия актьор Васил Илиев, един от главните и комплексни образи в „Шекспир като улично куче“.

Първо ми се иска да те попитам как стигна до ролята на Ицо във филма? Имаше ли кастинг, или беше лична покана?

Определено имаше кастинг, като Валери доста случайно ме забеляза. Работех в един бар, когато той дойде и ми предложи да направим няколко проби. Продължи доста дълго време – може би два или три месеца, събирахме се, четяхме от сценария, в началото бяхме няколко момчета, заснехме една от сцените, докато се стигна до финалното решение.

По какъв начин трябваше да се подготвиш? Преди време беше споделил част от тренировките, които си имал заради героя във филма.

Това е най-интересната част. Още докато беше периодът на кастинга, Валери ни каза, че е хубаво да тренираме, неговата идея беше да влезем във форма, защото тези момчета, които ние пресъздадохме, са израснали на улицата, с различна физика са, имат специфична походка и маниери на спортуващи типове. Това беше една от задачите на Валери, та аз се подложих на стриктен режим, може би малко по-краен, отколкото трябваше, но ми беше интересно и постигнах високи резултати в рамките на два месеца.

Това ли беше най-предизвикателната част от филма?

Не, не бих казал. Това беше най-предизвикателната част от физическата подготовка. За Влади (Владислав Стоименов – бел. ав.) и мен това е дебют, до този момент нямахме толкова големи роли в киното и целият процес – от кастинга до подготовката и снимките – всичко си беше предизвикателство, но същевременно и цял учебник по кино, колкото и клиширано да звучи. Валери ни научи на много неща – както за киното, така и за живота.

Имаш ли любима сцена? Момент, който ти е бил най-завладяващ?

Имаше една сцена – тя всъщност е отваряща за моя персонаж, в началото на филма, но я снимахме в един от последните дни. Приготвях закуска – на пръв поглед, сравнително проста сцена, нищо сложно, но беше интересна за режисиране и минахме през доста варианти. Там си партнирам с няколко момичета. Моят образ си беше такъв.

Именно за твоя образ е доста любопитно. Виждаме Данко – изигран от Владислав Стоименов, който се опитва да изпълни дълга си към бащата. Виждаме Ели – Елеонора Иванова – която търси любовта и одобрението на Данко. Твоят образ обаче какво искаше в „Шекспир като улично куче“?

Струва ми се, че моят персонаж иска просто да живее. Откроява се, защото е по-лек като присъствие. Той е символ на Ерос (нагона за живот в човека). Готов е да направи всичко за брат си, в същото време го вълнуват младежки неща, не взима насериозно онова, което го заобикаля, за него всичко е просто игра. Разбира се, това идва с цена, която той трябва да плати.

Ако извадим триото от сюжета, ти си по-скоро този хедонистичен образ, който, ако навсякъде пъка сериозност, влива хумор и разнообразява зрителя.

Възможно е и да е така, това трябва да посочи зрителят. Ицо е като едно намигване, че в крайна сметка нищо не е чак толкова сериозно. Както казва Данко (Владослав Стоименов) във филма, когато го питат дали разбира Шекспир: „Кой пък чак толкова разбира от Шекспир?„. По същия начин за моя персонаж и аз мога да го кажа: кой, в крайна сметка, е чак пък толкова сериозен?

Чувстваше ли близък своя персонаж, или трябваше всячески да го измислиш?

Някои от нещата се преплитаха. На Ицо му се налага да лавира в това общество, в което живее – на едно място се прави на един човек, в квартала е друг. Това ми беше интересно в него, тази постоянна промяна.

Изминали са три години от снимките на филма. Как гледаш на своето изпълнение вече от призмата на човек, преминал през повече житейски уроци?

Не обичам да си давам оценка сам. Доволен съм, всичко, което Валери направи, си остава едно много хубаво събитие в моя живот. За това как съм се справил – оставям публиката да каже. Нямам проблем да гледам филма – хубаво е човек да може да се снима във филми, които после да гледа с удоволствие.

И последно, няма как да пропусна да те попитам: виждаш ли Шекспир като едно улично куче? Във филма с Владислав цитирате негова поезия.

Защо не? Талантът може да се роди навсякъде, има много такива примери. Но ние в действителност нямаме достоверна информация за това кой е бил Шекспир. Не знаем дали и той не е бил „куче от улицата“.

Защо именно Шекспир според теб? Защо не беше Едгар Алан По, Буковски, де Вега, Бодлер?

Валери е писал сценария, той е и режисьор на филма, може би той би отговорил по-конкретно на въпроса – на това ни учи, да бъдем конкретни. Все пак мога да предположа: Шекспир е един от най-големите автори, които човечеството познава, в неговите текстове има стихия, нещо, което е добре познато на младостта. Красиво написани са. Преводът, който имаме от Валери Петров, е изключителен. От една страна, бидейки толкова разнообразни, неговите персонажи контрастират много добре на улицата. Там пък живеят нашите персонажи. Обхваща се цялата палитра от теми, проблеми и събития в човешкия живот и както може да видите във филма, макар и от далечно време, тези текстове са абсолютно релевантни.

„Шекспир като улично куче“ ще бъде прожектиран на 26.09.2022 г. от 18:00 ч. във Варна. Билети за филма може да закупите оттук.

Разговора проведе Симеон Александър