Новият документален филм „Свобода на ръба“ представя социалните проблеми със зависимостите, които и днес успяват да примамят немалка част от младото общество. Филмовата въртележка се завърта през погледа на скейтъри, както и изпълнители на пънк и хардкор музика. Продукцията е дело на „Lampa Collective“ и Никул Георгиев – автор и режисьор на проекта, с когото разговаряхме за свободата на зависимостта.

Как се зароди идеята и концепцията в „Свободата на ръба“?

Когато се заговори за алкохол, всеки от нас си вади смешните истории от торбата и започва да разказва. Има романтизиране на цялата ситуация и в един момент ми се снимаха както скейт кадри, така и кадри на хора от сцената. Така се случиха нещата в период, в който и двете неща ми бяха интересни – темата за екстремните спортове и темата за зависимостите. Темата е важна за мен, както и за всеки от екипа. Всеки познава хора, които са имали проблеми, искахме да направим нещо смислено и да се говори по темата. В същото време се опитахме да избегнем това филмът да чете морал.

Историите, разказани във филма, плод на лични преживявания ли са, или са разкази на други хора, които използвате в сюжета?

По-скоро са разкази на други хора, разказват за себе си и отразяват тяхната позиция по темата. При монтажа на филма може би по някакъв начин изкарах и моята гледна точка през техните думи. В тази ситуация на документален филм не можеш да бъдеш напълно обективен. Има липси във филма, за което съжалявам (смее се). На идейно ниво липсва женска гледна точка, но в бъдеще се сещам за подходящи кадри, които да поправят тази грешка.

Това означава ли, че можем да очакваме още развръзки на проекта в бъдеще?

Мислех си за вариант на open camera, където всеки да може да изказва мнение по темите, които зададем. Това е социален проект, който не се изчерпва с този филм.

Защо точно стилове като пънк и хардкор са музикалното спасение на младите?

Обикновено младите се насочват към по-екстремна музика и ситуации, търси се адреналин. Струва ми се, че екстремните спортове могат да бъдат абсолютна алтернатива на усещанията, които дават алкохола и наркотиците. Точно тези стилове се свързват с упадъчния начин на живот и улицата.

Как минаваха снимките и имаше ли препятствия, през които трябва да преминете с екипа?

За спортните кадри за мен беше ново и трудно от гледна точка, че не знаех как се случват нещата. Не знаех от къде да се снима. За пръв път се качих на кънки, за да мога да снимам и всъщност си имаше падания и при мен (смее се). За интервютата също е трудно да ги взимаш от приятели – лесно е да ги склониш, но е трудно да се формулират по най-добрия начин. Това е едно от притесненията ми дали това няма да повлияе на приятелството ни.

Смятате ли, че подборът на актьорския състав, както и саундтрака на филма внасят по-голяма достоверност?

Филмът представлява анкета, като няма някакъв сюжет. Има елемент на моя творческа измислица, която се развързва с истински случай. Всичко казано е истина и е достоверно. Колкото до участниците – те са хора от сцената, които са се доказали като кадри. Саундтракът с малки изключения е само пънк и хардкор. Има едно парче на Иван Шопов и Мария Каракушева, което много добре се върза с една моя идея. Също виждаме парче на Жлъч и Гена, което снимах и монтирах от един концерт.

Каква смятате, че ще бъде реакцията на публиката, когато се срещне с познатите ни теми за зависимостите във филма?

Надявам се да предизвика диалог между хората, както и вътрешен такъв. Надявам се също да започнем да говорим повече за темите за зависимостите. Аз не подозирах такъв интерес към филма, доста хора го очакват с нетърпение. Имам известно опасение, че някои ще го възприемат като историческа справка на хардкора, защото замисълът на „Свобода на ръба“ не е такъв. Може би най-важното е той да привлече внимание към проблемите, които споменах. Ако изпълня тази цел, ще се радвам много.

Според Вас можем ли да имаме свобода в зависимостта?

Аз си зададох същия въпрос дали не те освобождава, защото падат задръжки, успяваш да се отпуснеш, достигаш до други състояния, в които човек е близко до друг разум. Цялото нещо е свързано с желание на хората да избягат от реалността. Зависимостите са нещо, което ти позволяват точно това. Тялото ни обаче не може да понесе да бъде постоянно в другата реалност. Трябва да си зададем въпроса защо искаме да избягаме от тази реалност по този начин, като има доста други алтернативи, които ни дават желания ефект.

Какво лично послание бихте дали на младите, които в момента се забъркват с наркотиците, без да мислят за последиците?

Ще прозвучи много тъпо, ако им кажа да внимават. Бих ги насочил да задават въпроси, да се интересуват, да четат повече и да се интересуват от света около себе си. Също бих посъветвал да се развиват, да не се влияят много и да бъдат по-волеви. Посланието ми е и към хората, които имат приятели, които се борят със зависимости – нека не ги съдят.

Можете да гледате „Свобода на ръба“ днес от 20:00 ч. в скейтпарк “Five High”. Повече информация можете да намерите в линка на Facebook събитието.

Интервюто проведе Емма Пекова