Утре ни предстои да отпразнуваме един от най-нежните празници, които даряват с ласка топлина всяка година. Международният ден на жената е не просто поредната дата, която отбелязваме в календара – с годините той се превърна в приятен повод да си припомним триумфа на женската сила и да отдадем признание на неограничените ѝ възможности. Това е денят, в който се подчертава ролята на всяка жена, която с вдъхновение, нежност и решителност търси своя път и гради себе си в обществото.

Тази година 8. март удобно се пада в края на работната седмица – добър повод да откраднем няколко часа за себе си, да си направим маска за лице, да си купим букет свежи цветни лалета и да се насладим на едно или няколко филмови заглавия, с които да забавим динамичното си ежедневие и да се отърсим от всяка една отговорност, с която сме се заели. Затова тази година моят подарък е селекция от филми за всички дами с щипка любов от една дама.

PIECES OF A WOMAN (2020)

Започвам списъка с предложения с „Фрагменти от живота на една жена“, който ни дава добър повод за размисъл дали и как една жена е способна да преодолее най-голямата загуба в живота си. Но нека започнем от самото начало. Филмът представя живота на Марта (в ролята Ванеса Кърби, „Короната“), която е в очакване да роди, избирайки да остане в собствения си дом. Нейната половинка – Шон (в ролята Шая Лабъф) я подкрепя в това нейно решение, въпреки опасностите, които не подозират, че крие то. Именно раждането ще се превърне в най-силен удар, който трябва да бъде понесен от двамата родители

След такова трудно за приемане обстоятелство семействата рядко успяват да запазят целостта си. От една страна, имаме разбитата от трагедията Марта, която съвсем оправдано се превръща в дистанцирана, затворена и дори безразлична половинка. От друга страна, имаме възможността да видим и трансофрмацията на Шон – проявяващ малодушие и безхарактерност, като не успява да се справи с емоционалните нужди на своята жена. Но фокусът и посланията на „Фрагменти от живота на една жена“ не падат върху него. Филмът припомня силата и волята на една жена, която е способна да спре своето отбранително поведение, да надмогне желанието за разправа със съдбата и да прогледне вътре в себе си.

FRIDA (2002)

С „Фрида“ е време да се насочим към тъмните кътчета в душата на една жена, посветила усилията и времето си на изкуството, което се оказва спасение от трудностите, пред които я поставя животът. Не сте запознати с историята на едноименната мексиканска художничка? Не се притеснявайте – биографичният филм на Джули Теймор разказва достатъчно изчерпателно необикновената ѝ история. Защо обаче необикновена? Отговорът се крие в скромните два часа екранно време на заглавието, в което заедно с Кало (в ролята Салма Хайек) преживяваме тежкия инцидент и емоционалните сътресения, които я бележат до края на живота ѝ.

Истината е, че Фрида Кало използва времето си за рисуване и въображението си, за да избяга от физическата и психическа травма, която преживява. Аналогично на „Фрагменти от живота на една жена“ и тук имаме възможността да видим проекцията на една болка навън, в случая на нашата героиня – върху платното. Силата и страстта към изкуството спасяват Кало и деликатно ни напомнят как една жена може не само да изразява себе си, но и да се пригоди да живее пълноценно до последния си дъх.

WOMEN TALKING (2022)

„Жените разговарят“ е едно от по-тежките предложения, които ще срещнете в моята селекция. Поставяйки своите въпроси, филмът отвежда зрителите в затворена духовна общност, изпълнена с издевателства, насилие и трудни житейски избори. Сара Поли прави смела адаптация на едноименната новела на Мириам Тоус, която заслужава не по-малко внимание и време, което да отделите между твърдите корици. Историята проследява всяка една от героините, свързани в нещастието от физически белези и психически травми.

В сърцевината си „Жените разговарят“ е чудесен пример да си пропомним за силата на женската воля и свободата да изберем да се отскубнем от капана на кошмара. Не на по-ниско равнище всъщност е поставена смелостта да изберем да говорим пред света за нанесените травми, а не да се затворим, да замълчим и да продължим да ги преглъщаме. Това е едно от заглавията, които топло препоръчвам на всяка дама, която желае да си припомни колко ценно е да може да споделя, да получава уважение и най-важното, да бъде чута. Ако достатъчно привлякох вниманието ви с това предложение, цялото ревю на „Жените разговарят“ можете да прочетете тук.

LITTLE WOMEN (2019)

Грета Гъруиг привлича вниманието към себе си с всеки един филм, режисиран от нея в последните години. Не, днес няма да си говорим за „Барби“, а ще се върнем 5 години назад, когато получихме новата екранизация по едноименния роман „Малки жени“. Макар с огромна разлика от написаното между редовете от Луиза Мей Олкът и адаптираното от Гъруиг, темите, които залягат в същността ѝ, са актуални до ден днешен. Филмът получава положителна обратна връзка както от публиката, така и от критиката с разказа за живота на четири сестри, които остават да живеят сами със своята майка по време на Гражданската война в Щатите.

В това предложение ще видите стремежа на момичетата да изпълнят смутното си ежедневие с радост. Ще се посмеете и ще се изпълните с умиление. Героините ни припомнят естествената, любяща и шумна близост, която може да бъде приложена от всяка една дама в отношенията ѝ, дори отвъд родствените връзки.

NOT WITHOUT MY DAUGHTER (1991)

„Не без дъщеря ми“ се нарежда към поредицата от топ фаворити за филм, в чиято компания да прекарате известно време на 8. март. Той, аналогично на „Жените разговарят“ и „Малки жени“, остава актуален на проблемите, пред които може да бъде изправена една жена. Историята се концентрира върху истински случай и разказва за семейството на Бети Махмуди (в ролята Сали Фийлд). Тя, съпругът ѝ (в ролята Алфред Молина) и малката им дъщеря напускат границите на Америка и търсят нов път в опасните предели на Иран.

По-голямата част от филма разгръща опита за бягство на Бети от страха и репресиите на близкия Изток. Тя е принудена да се съобразява с рестрикциите на света на ислямския фундаментализъм, който е белязан като свят на мъже, които бият жените си; на религия, която почита жените, като ги лишава от това, което на Запад би се считало за основни човешки права; на жени, които са доброволни или неволни пленници на своите мъже. С взетото решение за бягство от Иран, Бети се превръща в стоик, способен да издържи на всички изпитания в името на по-светлото бъдеще на дъщеря си. „Не без дъщеря ми“ ни предоставя възможност да се насладим на вътрешната сила, на която е способна една жена, а малката доза горчивина у вас след финалните надписи е абсолютно гарантирана.

SUFFRAGETTE (2015)

Избрах да завърша днешната си селекция с един филм, който ни напомня колко трудно е да се бориш за своето право в миналото. „Суфражетка“ ни пренася в началото на 20 век по времето на движението на суфражетките. Но с кои права можем да обържем това движение – битката е свързана с напористото желние за предоставяне на избирателни права на жените във Великобритания. В по-общ план можем да я разгледаме като протест срещу дискриминацията на жените в политически и социален план. Филмът проследява историята на Мод (в ролята Кери Мълиган), която е пример за подчинение и изпълнение на задълженията, които ѝ се приписват.

Ставайки свидетел на изненадваща съпротива от няколко жени, се наблюдава метаморфозата на Мод от примирен преследвач на поставените от обществото задължения до член на движение, защитаващо свободно правата на жените. „Суфражетка“ се отличава със силата на женския колектив. Всяка една жена го съставлява под шапката на обща кауза, която не бива предадена нито от физически натиск, нито от тежък труд, нито от саможертвите, които трябва да се направят. Филмът е категорично напомняне, че дамите не са просто едно мълчаливо присъствие, че очите могат да се отварят и душите да се разбунтуват.

Миналогодишната селекция от филми на български режисьорки, които да гледате на 8 март, можете да намерите тук.

Всички материали на Емма Пекова можете да намерите тук.

Снимка: IMDb