Танцовото изкуство в България неотскоро преплита своите стъпки с киното и Коста Каракашян за пореден път доказа това. Миналата година заедно с Антония Георгиева представи „В нейната кожа“, танцов филм, обединяващ творческите аспекти на модата, киното и класическия танц, като представи историята на пет жени в малкия град, заобиколени от множеството стереотипи.

Сега се завръща с „A Real Boy“ – нов танцов аудио-визуален проект, който изследва изграждането на идентичността и стремежа към постигане на истинската, автентична същност. За танца на големия и малкия екран и опитите на човека да разкрие личността си слой по слой разговаряхме с Коста Каракашян.

Танцовото кино придобива популярност през последните години, но все още зрителите са в активен режим на опознаване с жанра. Какви са наблюденията върху развитието на танцовото кино в България и зрителския интерес?

Танцовото кино има богата и дългогодишна история, притежава експериментална, дори и феминистка форма. Още през 40-те години започва да се борави с езика на танца в киното не само пред камерата, а и чисто философски. Римтъмът на танца и движенията на тялото могат да се използват като мотивация за промяна на кадрите. Това е една форма, която се преподава академично в много университети – има и курсове по т.нар „screen dance“. В моя университет в Ню Йорк имах точно такъв клас.

Заедно със Стефани Ханджийска и Силвия Чернева, с които направихме програмата Фокус Кино Танц, ни беше цел да създадем едно обучение в България, насочено към българските танцови артисти. Особено след Ковид пандемията беше много важно да изградим представата как танцът може да достига до хората. Все повече и повече танцови артисти се осмеляват да работят по този начин. Не сме първите хора в България, които създават танцово кино, но се стараем да покажем, че е достъпно за всички.

В миналия ти проект беше уловил стереотипите под формата на грациозни движения. Сега можем да гледаме “А Real Boy”, вдъхновен от приказката за Пинокио. По какъв начин търсиш вдъхновенията?

За да може да бъде задействан проект, трябва да намерим подходящите танцьори, защото много обичам да работя с импровизация пред камера, но в случая на „A Real Boy“ не беше така. Това са танцьори, на които ми харесва естественият им начин на движение, харесва ми да има и колаборация между движенията. За „В нейната кожа“ бяхме разписали подробни конкретни характеристики и сюжетни истории за героините. За „A Real Boy“ исках да работя със Симеон Атанасов от доста време, още откакто го гледах в продукцията на Софийска опера и балет „Ана Каренина“. Направи ми впечатление със своята експлозивност на сцената и с какъв обем се движи. От работата с Алина пък се зароди идеята за трансформацията на персонажа. Така обвързахме образа и с Пинокио и неговите движения, които наподобяват несъвсем истински човек.

Пинокио напоследък става все по-популярен герой и киното го съживява отново и отново в разнообразни сюжети. Как образът на куклата, която иска да бъде истинско момче, пресъздава концепцията за прескачане на човешките границите в  “А Real Boy”?

Исках да представим тези трансформации визуално, като ги обвържем с представите, които имаме за себе си. В някои моменти от ежедневието ни сме толкова активни и дейни, че не се замисляме какво заляга в същността ни. Това визуално разкъсване всъщност ни подсказва, че не можем да се освободим напълно от тези неща, а под тях има още един слой. Всеки път, когато си помислим, че сме станали съвсем чисти и обективни, се прокрадват нови емоции. Когато персонажът разкъса или свали нещо, по лицето му се явяват нови слоеве грим. Кристалната маска, която изглежда на пръв поглед интересна, в сравнение с булото, което е в началото на филма, го ограничава по нов начин.

Симеон Атанасов е главният герой в новата ти “приказка”, разкажи ни за предизвикателствата на персонажа. Подобно на един Пинокио имаше ли премеждия, през които трябваше да премине, за да достигне до съвършената и желана от него форма?

От продукционен план проектът беше голямо предизвикателство за него, защото снимахме на Super 8 лента. Първоначално филмът беше подготвен за конкурса Straight 8, като в него заданието е да има налична само една ролка, която е с продължителност 3 минути и 15 секунди, както и заснемането да бъде хронологично, т.е всичко се изпраща в суров вариант. За Симеон всеки кадър, който правихме, беше придружен от предварителна репетиция. Дори се бяхме подсигурили с допълнителни ленти и дигитална камера. Той знаеше много добре, че има по един дубъл за всеки кадър, и трябваше да бъде изпълнен без грешка.

Беше интересно, защото всичко беше разкадровано прецизно. Имахме и репетиционни клипове, в които бяхме изчислили всеки един кадър по колко секунди продължава. Работихме без музика, за да може хореографията да се фокусира върху естествения ритъм на Симеон. Докато той танцуваше, отброявахме секундите с хронометър. Нямаше място за грешки. Обикновено, когато снимаме на дигитален носител, импровизираме много на терен и даваме възможност на танцьорите за свобода.

Заснемането на  “А Real Boy” е много любопитно. Как успя да съчетаеш хронологичното снимане и директното монтиране на кадрите? Това е успешна практика, която ще използваш в бъдеще, или предизвикателство, което сам искаше да си поставиш?

Това беше съпроводено от много планиране, защото с Алина Манова бяхме измислили в кои конкретни кадри трябва да се случи промяната на грима. В деня на снимки винаги непредвидени забавяния и технически проблеми. Във финалния филм имаше само един транзишън, който не беше изчислен времево и след това дигитално се наложи да бъде оправено, за да се получи възможно най-хомогенно. Голяма заслуга за всичко има и нашият оператор Иван Цуцуманов, с когото бяхме добре стиковани, за да успеем в този формат.

Беше много вълнуващо да гледаме изпълнението на танците пред себе си. Камерата, която използвахме, издаваше супер характерен кино звук. Когато Симеон и целият екип го чувахме, имаше усещане за мощна активизация. Мисля, че в деня на снимките той изпълни хореографията с огромно вълнение. Заснемането беше доста нажежаващо предизвикателство и всички сме много щастливи как се получи. Видяхме и колко вълнуващо е да проследиш появяването на кадрите от самата лента. Бихме работили по този начин отново, но не в такива екстремни ситуации на директен монтаж.

Как  “А real boy” предизвиква емоцията и въображението на зрителя и какви са настоящите коментари?

Реакцията на всички, които гледаха филма в NOWNESS, беше страхотна. В краткия откъс, който бяха споделили в Инстаграм, имаше над 60 хиляди гледания, което е голяма чест за нас. Хубаво е в такава реномирана платформа да присъстват и български проекти. Всички харесват малко по-класическия визуален език на филма, които докосва представата за киното от миналото. Едно от вдъхновенията ни бяха ранните танцови видеа на хореографката Лои Фулър.

Вдъхновихме се също от тези ранни танцови изображения. Много хора преди да прочетат за това вдъхновение, казаха, че им напомня за ранното танцово кино. Доволен съм, че успяхме да пресъздадем тази естетика и да провокираме хората да се замислят за връзката между миналото и настоящето и как ние самите постоянно скачаме от едното в другото.

Какво трябва да съдържа танцовият филм, за да рефлектира силно върху своите зрители – запознати или не със спецификите на стила?

Танцовото кино за доста зрители остава абстрактно. Когато липсва диалог между създателя и зрителя, се раждат множество интерпретации и това абсолютно разбираемо плаши аудиторията. За мен, за да бъде успешен един такъв проект, е важно визуално и танцово да грабва окото. В случая на Симеон, който е страхотен танцьор, се вижда добрата пластика и енергия, която вкарва в хореографията.

Ако визуално един танцов филм е интересен, може да се избегнат притесненията на хората за недостиг на знания в сферата на танцовото изкуство. Самият аз се уча с всеки следващ проект как да рачупя и миксирам езика на киното с хореографията. В някои случаи танцовото кино се фокусира прекалено много върху движенията и на заден план остава богатият език, който притежава киното. Нещо, върху което като режисьор активно работя, е как да съчетавам всички силни страни на киното с един танц, който просто завладява.

Можете да гледате „A Real Boy“ напълно безплатно в NOWNESS.

Въпросите зададе Емма Пекова

Снимки: Иван Цуцуманов, Борис Урумов