Весела Казакова е изявена актриса, режисьор и продуцент. Започва да продуцира и режисира през 2008 г., след като създава продуцентската компания “Активист38” с анимационния режисьор Мина Милева. Тяхно дело са  международно признатите  филми „Жените наистина плачат“ и „Котка в стената“. За KinoBox Bulgaria с Весела си говорим за ролята на социално ангажираните филми в обществото, жените в кино индустрията и за българо-испанския филм „Васил“, чиято премиера предстои на 27 януари.

В началото на “Активист38” правите няколко документални филма, но“Котка в стената“ е игрален режисьорски дебют. Какво ви накара да смените посоката и да се съсредоточите върху игралното кино?  

Самите ние не очаквахме, че ще започнем с документалистика,  пред чиято реализация има много трудности. Като намесим чисто легалните проблеми, които са тежки, също и чисто житейските, защото работиш с истински хора. Не е като да организираш един снимачен период, в който всички имат договори и всеки се отнася професионално. Документалното кино може да бъде един голям капан. Игралното кино после ни се стори като песен. В “Котка в стената” попаднахме на страхотен каст и мисля, че темите, които засегнахме тогава, са все още провокативни и актуални.

Филмите Ви получават широко международно разпространение. Каква е формулата да направите достъпен и интересен за зрителите продукт, който да ангажира и международната аудитория? Вдъхновявате ли се от истински истории и прототипи около вас?  

От опита, който натрупахме през тези 15 години, смятаме, че темата е първото най-важно нещо в един филм, а след това и историята. Предимно истински истории са били нашето вдъхновение. Както в “Котка в стената”, така и в “Жените наистина плачат”. “Васил”, който сега излиза и който ние продуцираме, пак е провокиран от реален случай. По някакъв начин даже ние правим личен паралел между “Котка в стената” и “Васил” заради темата, която засягат. 

В тях става въпрос за емигрантски истории в най-чист вид. Винаги се стремим филмите ни да бъдат мост между Изтока и Запада. Някой герой отива на запад или друг герой се връща тук. “Жените наистина плачат” докосва една също международна тема – чисто женската. В този филм те са всеобхватни – като почнеш от ЛГБТ, та до майчинство и домашно насилие – въобще разглеждането на жената като субект в нашето общество. Темите са единственото нещо, което интересува фестивалните програматори. Те първо гледат темата, после историята, накрая как е направено. Не е нужно да бъдеш като другите. Можеш да бъдеш уникален. Те търсят и това.

В „Жените наистина плачат“ виждаме Мария Бакалова в ролята на Соня, която се превръща в аутсайдер в обществото. Срещнахте ли трудности (било то емоционални или други), докато снимахте това падение на духа?

Постоянно се сблъскваме с такива неща, но започнахме да ги забелязваме. Това е най-хубавото – събуждането на нашето общество спрямо подмятания, обиди, отношение, на което ние като общество сме свикнали. Когато една жена е на работното си място, започваме да се отнасяме по-неглижирано. Дори ние в личен план сме се хващили да го правим, но започнахме да се коригираме (това беше доста отдавна). Най-хубавото е, че филмът стъпи изключително добре в България. Сякаш точно сега му е времето и се радвам, че ние сме като пионери и поднасяме темите по документално суров начин.

Какви са перспективите и предизвикателствата пред жените в киноиндустрията? С какви предизвикателства сте се сблъсквали самите вие?

Една жена трябва да си позволи да говори по-дълго, както мъжете си позволяват. Спокойно да иска да ѝ се чуе думата. Ние винаги се поставяме на второ място просто защото се притесняваме. Докато мъжът няма такива проблеми, на него винаги му се чува думата. Сбслъквали сме се на всяка крачка с това. И си даваме сметка с Мина, че сме много деликатни, независимо, че хората ни мислят за активистки, за революционерки, за пробивни жени с жар… Всъщност сме много деликатни хора. Слава богу, че сме двете, защото винаги си помагаме, на терен особено.

Жените трябва да се поддържаме една друга. Трябва да се говори по тази тема, да се обучаваме, да споделяме, да даваме знак, че този проблем съществува, но без агресия естествено. Както веднъж каза Мина на терен “Абе на сто години ли трябва да стана, за да ми се чуе думата?!”. Защото ти в някакъв момент сякаш говориш на стената, твоята дума не се чува. И надигам глас, изкрещявам го, след това ме питат “Защо викаш?”, защото ако го кажа тихо, не се чува. И точно “Жените наистина плачат” е един своеобразен вик. Трябва да го извикаме, да го изкряскаме, да счупим стъклото и в един момент спокойно да кажем “Добре! Това исках да кажа.”

Критиците и зрителите определят работата на “Активист 38” като социално ангажирана. По какъв начин един филм рефлектира върху мисленето на зрителя в социален аспект? 

Може да рефлектира до голяма степен. Тези филми са много трудни, защото хората не обичат да ходят на социално ангажирано кино, а предпочитат по-скоро жанровото, нещо развлекателно, комедии. На първа линия човек чува за филма и си казва “Аз това няма да го гледам!”, отрича го на момента. Много такива случаи сме имали. Обаче най-интересното е, че когато в крайна сметка хората дадат шанс на нашите филми и отидат да ги гледат, всъщност много се забавляват! Мисля, че нашите филми не са толкова тежки, просто оставят много дълга диря след себе си. Отекват във времето. Обаче не са натоварващи. Те са по-скоро освобождаващи. Даже бих казала, че са катарзисни. С Мина мразим насилие. Във филмите, по телевизията, в Нетфликс непрекъснато има насилие и убийства. Не се занимаваме с такива неща. А нашето кино ранява – защо става така, не знам. Хората, които са гледали филмите ни, остават ангажирани към това, което са гледали, и за нас това е най-важното. Който го е гледал, го е гледал, който не иска – да не го гледа, но когато го видят след години, отново ще се забавляват много.

Предстои премиерата на филма „Васил“ с участието на Иван Бърнев, на който сте копродуцент. Как беше възприет на премиерата си в Испания?

За наша много голяма изненада филмът беше оценен много високо. Не сме предполагали, но беше обявен за комедия. Това всъщност за нас беше най-интересното. Актьорският съствав, който избра режисьорката, включително Иван Бърнев, носят този комедиен заряд. И ние много се радваме. Нашите филми са така. Вярваме, че чувството за хумор и комедийното поднасяне на сериозни теми е най-трудно. И точно заради това има големи достойнства. Химията между героите е изключителна и много трудно постижима в киното. Те и в живота хората не могат да се намерят един друг, а камо ли в киното. Но във “Васил” е постигната по много интересен начин. И спойката между Иван Бърнев и Кара Елехалде заслужено бе оценена с награда за главна мъжка роля. Филмът вече получи доста награди – и за филм, и за сценарий, и за музика, и за звук, и за второстепенна роля на Суси Санчез, която е Алмодоварова актриса.

В България тези актьори обаче досега не са били много известни. Затова се радваме, че популяризираме испанската култура в България. Това е европейска култура и трябва да се гордеем с наследството, което носи Европа. Защото, да, излива се огромно количество американски филми, някои от които изключително добри, но Европа въобще не отстъпва на това. Общо взето Испания даде един голям реверанс на България. Докато бяхме там, имаше много хора, които ни задаваха различни въпроси и казваха, че досега нищо не са чували за България и искат да им разкажем нещо. Това им беше първата реакция. Испания е далеч от нас като култура и история. Щом погледнаха насам по такъв уважителен начин, можем само да се радваме. Но режисьорката Авелина Прат се отнесе с голямо уважение и сантимент към българското и сякаш го идеализира. За нея “Васил” е може би един идеален образ, който тя винаги си е мечтала да срещне. В представите ни, ние винаги имаме принца на бял кон – това е и “Васил” за Авелина Прат.

Какви са очакванията ви за българската премиера?

Много ми е интересно, не знам. Очаквам хората да се забавляват, надявам се да стопли зрителите. Това е филм, който приобщава, който те прави по-добър – банално казано, но е така. Иван Бърнев е изключително прекрасен, както и целият актьорски състав. “Васил” е филм на много високо ниво, така че, мисля си, че трябва да бъде гледан.

Интервюто проведе Александра Иванова

Снимки: Bansko Film Fest, Getty Images, IMDB