Как да пиша за този филм? Може би по следния начин:
„Светкавицата“ е филм, който съществува. Актьорите играят роли, които са написани в сценария. Историята също е написана там. Режисьорът я е прочел и я е заснел. Ефектите присъстват и екшънът също, както и драмата. След това филмът свършва.
Или пък така:
Езра Милър – все тая. Бен Афлек – все тая. Почти всичко друго – все тая. НО… Майкъл Кийтън Е Батман.
Все пак най-вероятно ще трябва да започнем отначало, за да разнищим топката кълчища, която продукцията на този умерено сносен филм представляваше, и да разберем струва ли си да губите време и вълнение по него.
5 години по-рано…
… „Светкавицата“ щеше да бъде първият истински филм, включващ мултивселена и различни версии на един и същи персонаж, чиито алтернативни светове се сблъскват, предхождайки с почти 10 месеца „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“, който излезе на 14-ти декември, 2018 година. В хода на продукцията обаче, всевъзможните проблеми, колебания, строгите ангажименти на Езра Милър към един друг, не особено сполучлив франчайз („Фантастични животни“) и едно малко, незначително нещо, наречено COVID-19, фатално забавиха неговата премиера с половин десетилетие. Да не говорим за документираното навсякъде по медиите тотално умопомрачение на самите Милър (които се асоциират с „те“ местоимения, но това няма нищо общо с поведението им) и които надробиха ужасно много мизерии в последните две-три години, дотолкова че студиото се чудеше кога и дали въобще да пуска по кината филм с толкова проблемен човек в главната роля.
Въпреки това соловият филм на Светкавицата най-накрая пристигна в киносалоните, кашляйки тежко от прахта, вдигнала се покрай „Спайдър-мен: В Спайди-вселената„, „Спайдър-Мен: Няма път към дома“, „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“, „Всичко навсякъде наведнъж“ и дори още топлото продължение „Спайдър-мен: През Спайди-вселената“ (можете да прочетете ревюто ни тук), които го подминаха като пътен знак и оставиха „най-бързия супергерой“ да финишира позорно последен в тази свирепа надпревара за задници в седалки. Твърде иронично, но и много подхождащо за персонаж, който никога не е знаел какво да прави нито във франчайза на DCEU Вселената, нито в самата „Лига на справедливостта“, нито където и да било другаде.
Сега, в средата на 2023-та година…
… е моментът, в който Warner Bros. най-накрая осъзнаха, че този филм или трябва да излезе по кината, или трябва завинаги да изпадне в забвение. Все още не мога да преценя кое от двете решения би било по-адекватното, но изглежда, че в паниката си да не изгуби милионите долари, вложени в продукцията до този момент, те просто… го пуснаха. Със сигурност недостатъчно добър и категорично недовършен (специалните ефекти са потресаващо зле), но все пак – филмът се прожектира, билети се продават, хора ги купуват. Сега остава само да видим колко точно са купени след този първи, критичен за всяко ново заглавие уикенд из световните киносалони.
Но какво представлява „Светкавицата“? Тотална катастрофа, абсолютна загуба на време или нещо дори още по-лошо? Всъщност, нито едно от тях. Това, което е, обаче, е един половинчат, нескопосан филм, с неадекватно чувство за хумор, изненадващо много драматизъм и шепа истински яки моменти, които може да ви развълнуват за няколко минути, преди неминуемо да потънете обратно в сънливо примирение в седалките си. И основният виновник за тези вълнуващи мигове, които извисяват филма в нещо повече от болезнено посредствен, е не друг, а винаги възхитително харизматичният и естествено готин Майкъл Кийтън в ролята, която го овековечи завинаги в историята на киното – Батман.
Много отдавна, през 1989-та година…
… все още младият, изобретателен и безкрайно вдъхновен режисьор, наречен Тим Бъртън, направи едно много рисковано решение. Той покани комедиен актьор да изиграе един от най-мрачните персонажи в световната попкултура. Нивото на възмущение от страна на феновете на Прилепа тогава е съизмеримо само с подобното такова през 2008-а година, когато Кристофър Нолан покани спиращия дъха красавец Хийт Леджър да се превъплати в гротескния психопат, който представлява по принцип Жокера. И в двата случая устите на тесногръдите фенове спряха да грачат като недоволни гарги в мига, в който зърнаха първите трейлъри на „Батман“ и „Черният рицар“. Силата на тези две изпълнения в тези два филма е неоспорима и въпреки че загубихме завинаги Хийт, то Майкъл е все още тук и все още не му пука какво мисли който и да било за него. И точно това го прави винаги толкова невероятно як.
Първият един час на „Светкавицата“ е бавен, непохватен, незаслужено драматичен и умерено объркващ за хората, които не са запознати с комикси, алтернативни вселени и времеви парадокси. Но в днешно време дори и баба ти знае за мултивселената, особено ако е гледала „Всичко навсякъде наведнъж“, което е безкрайно вероятно – може да я е заболяла главата, но нека не се лъжем – ВСИЧКИ гледаха този филм. За сметка на това, в мига, в който две различни Светкавици – един по-зрял и по-малко досаден и един абсолютен инфантил, който е безкрайно досаден, пристъпят към обрасалото с бръшлян, занемарено имение на семейство Уейн, за да издирят пенсионирания Брус Уейн/Батман, филмът рязко и категорично става два пъти по-добър, само заради присъствието на Кийтън. Ако има причина да отидете да гледате „Светкавицата“, то тя е носталгията по едни далеч по-хубави, иконични филми, които почти собственоръчно започнаха цялата тази комиксова кино-лудост – „Батман“ и „Батман се завръща“.
Някога, в бъдещето…
… може би ще получим това, което искаме – истински игрален филм за мултивселената, в който всеки момент на носталгично задоволяване на бесни фенове е заслужено. Засега единствените филми, които се справят както трябва с разказването на толкова объркваща и хаотична история, но създавайки от нея истински филм със сърце и богати персонажи, които да преминат през нужното развитие, са двата анимационни „В/През Спайди-вселената“. Всичко друго, включително и „Светкавицата“, се проваля в различни степени в тази, признавам, нелека задача. Може би правилният формат за подобен филм въобще не е филм? Какво ще кажете за минисериал от 8 епизода, вероятно най-перфектната форма за разказване на история в модерната ера на кино и телевизия? Навярно, някой ден… надявам се.
Дотогава обаче въпросът за вашето присъствие в киносалоните този уикенд още стои. Така че нека да видим какво друго (освен гореспоменатия Майкъл Кийтън) може да ви примами да отидете и да дадете заработените си с пот пари на местния мултиплекс. Всъщност, безкрайно изненадващо за мен, в „Светкавицата“ има още едно истинско нещо и то е емоционалното ядро. Историята за един травмиран млад мъж, който не може да понесе несправедливостта от смъртта на майка си и затварянето на невинния си баща за нейното убийство, в крайна сметка удря точно там, където трябва – върху категоричността и неизбежността на смъртта и загубата. Както и върху чудовищните грешки, които сме способни да направим в опитите си да не се сблъскваме никога с тях. Клиширана, но вечна тема. И когато е третирана с уважението, което заслужава, пък било то и в посредствен, комиксов филм, винаги си личи и винаги има смисъл.
Днес, в този миг.
Чудя се. Както се чудех как да започна този текст, така се чудя и как да го завърша. Не мога с ръка на сърце да кажа, че „Светкавицата“ е добър филм. Но истината е, че не е и истински лош. Истински лошото кино за мен е циничното кино. Било то създадено с чисто капиталистическа, пропагандна, тенденциозна, манипулативна, експлоатационна цел, или просто лишено от такава като цяло. Всички филми, които попадат в някоя от тези графи, се усещат празни. Този не се усеща така, навярно заради страстта и умението на талантливия режисьор Анди Мушети, („То: Част I & II“), но се усеща… непълен. Борбата между правещ компромиси с изкуството си артист и правещо компромиси с единствената си цел бездушно студио винаги води до подобен резултат – кино, което е нито напълно празно, нито особено пълно. Просто е тук. Просто съществува. И след това филмът свършва.
Всички материали на Ивайло Сарандев можете да намерите тук.
Снимки: IMDB
