Съществува ли непознат свят отвъд вратите, които виждаме? Вероятно сте си задавали този въпрос и преди, ако сте гледали „Таласъми ООД“ и последвалите му части. В новия филм на Макото Шинкай „Судзуме и заключването на вратите“ идеята за вратата е почти идентична – за едно приключение из Япония, за едно пътешествие към миналото, за една одисея към непознатия свят.

Още в началото правят впечатление малките детайли, които Шинкай е включил във филма – като заключващия механизъм на колелата. В Япония велосипедът, заедно с влака, е един от най-предпочитаните превозни средства. Именно заключващият механизъм на колелото поставя част от рамката, която присъства във филма – Судзуме отключва колелото си, както ще направи и с една съвсем непозната врата малко по-късно. Самият ключ на колелото е нещо толкова японско, че със сигурност би заклещило вниманието на много чужденци, ако живеят в страната.

Това е само един от многото елементи, част от японския начин на живот, с които Шинкай цели да запознае културата си със света. Други подобни примери за ежедневието на страната са караокето, минералните извори, гарваните и т.н., списъкът е дълъг. Два елемента обаче са от особено голяма важност – ками и природните бедствия. Ками – това са божествените форми, част от японската вяра, наречена Шинто. Според вярванията те са навсякъде и заемат всякаква форма – дървета, земя, въздух. Това са духовете на природата и предците. Ками вероятно сте забелязали и във филмите на Гибли – те са част от японското светоусещане за света, като могат да помагат и да вредят.

Япония е една от страните в света с най-многобройни придродни бедствия – земетресения, тайфуни, цунами – японците през вековете са ставали свидетели на всяка естествена катастрофа. Въпреки всичко адаптивността им се увеличава след всеки подобен случай. Филмът умело успява да покаже това – земетресенията, идващи от един непознат свят; ками, които пазят нашия свят, но понякога искат и да го унищожат. В такова приключение се впускат смелата Судзуме и нейният спътник Сота – в мисия да спасят Япония.

Судзуме е обикновено момиче, което е изгубило майка си и живее със своята леля. През целия филм прави впечатление нейната целеустременост и съпричастност като ключови качества на персонажа. Судзуме е почти безстрашна (в опозиция на класическия еталон на момичетата в страната) – скача в бездните на непознатите светове, както никой не би могъл. Сота е вторият протагонист в сюжета – макар и да е просто един странник, който Судзуме случайно среща. За него не знаем толкова много, освен че е студент, че може да не успее да завърши и че се занимава от доста време с една тайна и магическа част от света. През цялото време за мен той остана мистериозна фигура, която по неразбираеми причини успява да омае Судзуме с чара си.

Сюжетът на филма е динамичен – няма да ви остави за дълго да се наслаждавате на интригуващото ежедневие на японците, а ще ви вдигне във въздуха като тайфун и наистина ще влезете във филма. Единствено бих казал, че е малко предсказуем на моменти – още от началото се знаеше, че Судзуме и нейният спътник Сота ще изминат всичките тези километри и на всяка спирка ще бъдат възпрепятствани от „главния злодей“ под форма на котка.

Това, което ми хареса, е, че Шинкай умело успява да ни накара да съчувстваме на героите – на техните лични моменти на катарзиси и трогателни истории. Някои сцени наистина са представени по емоционален начин – най-вече заради тропи като починал роднина, както и пропилян живот, отдаден за другиго. Други не успяват да докоснат толкова. Любовта във филма ми се стори повърхностна и нереална – тук намерих тропите на лесното влюбване и борбата за някого, когото не познаваш достатъчно.

От анимацията и методите на рисуване, с други думи „арта“, можете да очаквате много – с това Шинкай никога не разочарова почитателите на филмите си. От страна на музикален съпровод – вокалите липсваха през почти целия филм. В „Твоето име“ няколко от песните на Radwimps бяха поместени между и върху определени епизоди, което мен повече ме разчувства. Тук главната песен на филма се появи чак когато излязоха надписите накрая, което леко ме разочарова.

„Судзуме и заключването на вратите“ по достойнство ми харесва повече от „Дете на времето“, но не успява да измести тежестта и въображението на „Твоето име“ от същия режисьор. Струва си обаче да се изгледа заради невероятната анимация, мистицизма и героите, които надделяват над леко праволинейния сюжет. По пътя ще срещнете различни имена и лица, които бележат сюжета със своите лични истории, специфичен говор и диалект. А в края на историята стои загадката на непознатия свят, който ще остане заключен отвъд вратите ни. По какъвто и да е начин, Судзуме и Сота успяват да въведат зрителя в една умело изплетена мрежа от магия, реалност и време.