Бит. Думата на ежедневието, често асоциирана със скука, еднородност, задължения и празни приказки, а много често и със самота въпреки обществото. В същността си битът не е негативно измерение, защото при неговото абсолютно отрицание настава хаос, но в контекста на липса на смелост и решителност се превръща в най-големия враг на човека. В двуизмерния свят на една кръчма във филма “Оттук дотук” битът е дяволът в приятелска премяна.
![Оттук дотам](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/04/NIK07706-6-1-2-1.jpg?resize=1170%2C780&ssl=1)
Явор (Димитър Николов) е момче, изтормозено от своето бездействие, и предател на собствените си мечти. Мнозина интроспективно ще се припознаят в парадокса, в който той е застинал: да прекарваш дните си така, сякаш си гост в дома си; сякаш ще счупиш живота си, ако се осмелиш да го пипнеш и деформираш, макар и деформацията да е градивна. Той се е отдал на тягостната работа в кръчмата, чийто съдържател, поне така предполагаме, е майка му. Отдадеността всъщност е далеч от реалистично определение, тъй като задълженията му нито изискват сърцато посвещение, нито той би желал да им го даде, ако се налагаше.
![Оттук дотам](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/04/NIK07980-12.jpg?resize=1170%2C780&ssl=1)
Ала Четиримата конници на провинциалния Апокалипсис (в ролите Валентин Танев, Китодар Тодоров, Тигран Торосян и Павлин Петрунов), на чиито услуги е Явор в кръчмата, го изстискват емоционално и го карат да се замисли защо още не се е качил на междуградския автобус. Проспериращият млад режисьор Георги Мартев събира блестящи актьори от различни поколения, за да пресъздадат заедно с екипа едно състояние на потиснатост, противоположно на развитието на личност с потенциал.
Златен век в Оттук дотам
През XVII в. в Нидерландия разцъфва Златен век на изобразителното изкуство, белязан от жанрови произведения. Тези творби, отново противно на термина “Златен век”, представят сцени от ежедневието на хората, често обвързани с пиене, промискуитет и много визуален шум, тоест насищане на платното с тълпа от неидентифицирани, а понякога и непорочни герои. Затворен почти изцяло между стените на кръчмата, “Оттук дотук” представлява една такава картина от битовата живопис в действие.
![Оттук дотам](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/04/NIK07860-10.jpg?resize=1170%2C780&ssl=1)
Приликата подчертано си проличава в сцената, когато автобусът пристига до селската спирка, но няма кой да се качи. Петимата мъже застиват, кой изправен, кой прегърбен, кой залепен за прозореца, а сенките в кръчмата се задълбочават. Светлосянката и богатият контраст са основни характеристики на жанровото изкуство в Нидерландия. В случая филмът си служи с подобни средства на съвременното аудиовизуално изкуство, като превръща композицията на тази перфектна сцена в икона. Разбира се, нищо не се идеализира и романтизира тук, след като и нито един от героите сам не си вярва на наздравицата с: “Тук си ни е най-добре”.
При все че се изреждат да засипват Явор с етикети като “сульо”, “мухльо” и “пикльо”, каквото може още с окончание “льо”, четиримата почти осъществени нехранимайковци всъщност се грижат толкова да сравнят момчето със земята, че да го изкарат от дълбокия и гниещ корен, към който всички вкупом принадлежат. Заседяването на масата на нито един от тях не е пример за младежа, макар и всеки един от четиримата да преминава през различен по степен човешки погром според нивата на алкохол в кръвта. Марин, някога бягал от поделението си заради момиче, показва уязвимост в сълзи, а най-възрастният — Александър, — собственоръчно изгонва Явор, защото вижда, че момчето само няма да излезе. Двамата мъже с трезво съзнание разбират, че животът им е можел да премине по друг начин, ако преди години са били взели отговорни решения за себе си. Иван и Сергей са най-близо до пълна загуба на потенциал, обвързани в ситуация “слепият води слепия”, но от другите двама все още се “отлепя” духът на копнежа.
![Оттук дотам](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/04/kuhnya.jpg?resize=1170%2C878&ssl=1)
За Явор все още има време
Монтажът на Митко Балабанов ясно набляга на това “отлепяне” като въпрос: “Ами ако…?”, но краят на филма всъщност не дава отговори относно бъдещето на Явор. Единствено знаем, че той поне успява да излезе от кръчмата, в която сякаш ден и нощ преливат от една чаша бира в друга и не се различават. Дали ще стигне далеч е под въпрос, тъй като във филма на няколко пъти го виждаме да се “раздвоява” (отново като ефект на монтажа), без да предприеме крачка. А-ха да тръгне, но не се решава, затова и Александър го припира със сила. В последната сцена виждаме раздвоението и у Александър, за когото осъществяването на неизречени мечти може би е невъзможно вече, както и за другите трима от запаса.
За Явор все още има време, преди битът му да започне да се измерва в празни бутилки бира. Затова и когато Марин казва: “Явка, ще се видим утре”, оставаме с впечатлението, че той се надява следващата им среща да не се осъществи. С тази надежда остава и зрителят — надеждата, че Явор ще стигне оттук… дотам.
![Оттук дотам](https://i0.wp.com/kinobox-bg.com/wp-content/uploads/2023/04/Ottuk_play.jpg?resize=1170%2C658&ssl=1)
Можете да гледате „Оттук дотам“ в линка.
Автор: Анита Кацарска