От ноември в киносалоните можете да гледате биографичния игрален филм “Нейната дума”, който поставя на големия екран откритите карти на проблема със сексуалното насилие на работното място. Във филма участват Зои Казан и двукратно номинираната за награда “Оскар” Кери Мълиган. Превъплъщават се в двете разследващи журналистки от “Ню Йорк Таймс” Джоди Кантор и Меган Туи, които са на път да направят едно от най-ключовите разкрития на нашето време – сексуалните посегателства на холивудския продуцент Харви Уайнстийн. Техните действия ще послужат за основа на създаването на „Me too“ – движението, което ще застане срещу насилието от сексуален характер навсякъде по света.
Въпреки че в сюжета се обхваща действието на лица от Щатите, за зрителя не е трудно да изпита съчувствие към тяхната история. Филмът дава ясно да се разбере, че сексуалното насилие често е средство на висшестоящите и през повечето време то остава скрито от обществото. Негови жертви могат да бъдат не само известни личности, но и обикновени хора, без значение от практикуваната професия.
Проследява се пътят на двете журналистки (Джоди Кантор и Меган Туи), които се опитват да открият жените, станали жертва на Харви Уайнстийн, и да ги убедят да застанат публично в подкрепа на неговите обвинения. С развитието на историята журналистките откриват все повече жени, които могат да разкажат за неговото сексуално отношение към тях. Задачата да ги убедят да говорят публично обаче се оказва по-трудна заради принудата да пазят случилото се в тайна заради система, защитаваща товара на високи позиции.
Зрителите вероятно ще определят филма като феминистки, но така поставен етикет лесно може да ги отблъсне от желанието да го гледат, представяйки си, че филмът е агресивна пропаганда. Филмът на Мария Шрадер разглежда една филантропска история, в която двама души се опитват да се преборят с несправедливостта. Фактът, че е представен конкретен исторически пример, не пречи този проблем да бъде съотнесен към всички социални групи, независимо от техния пол, раса, националност. Екипът на продукцията заявява това ясно, включвайки един съществен момент – сексуалният хищник Харви Уайнстийн така и не е показан в лице. По този начин образът му става универсален и насочва зрителя към мисълта, че такъв човек може да има и на собственото му работно място.
Двата главни персонажа са представени не само като журналистки от известна медия, но и като майки, загрижени за бъдещето на своите дъщери. Стремежът им да изобличат системата, която пази хората с власт, е лъч надежда, че около нас има смели и активни лица, които са готови да се борят в името на морала, а това може да вдъхнови всеки да последва техния пример.
Самото разследване е белязало завинаги съвременната историята и е помогнало на стотици жени, сред които и известни имена, да се изправят заедно срещу спомена и да се осмелят да говорят за проблема открито. Режисьорът Куентин Тарантино също прави изявление, в което признава, че е знаел за сексуалните похождения на Уайнстийн и се разкайва, че не е направил нищо, за да го спре.
След като филмът свърши, се огледах около себе си и се замислих каква ли част от хората в нашето ежедневие са били жертва на насилие – сексуално, физическо, вкъщи, на работното място. Предполагам същото въздействие и подтик към размишление са имали и останалите зрители в салона. С такова чувство те оставят на финалните надписи.
Препоръчвам „Нейната дума“ на всеки, който се съмнява в правотата на казаното, когато става въпрос за насилие от всякакъв характер. Защото олицетворява мълчанието на жертвите, силата на властта и емоционалното падение на човека. Задават се въпроси, на които е хубаво да отговорим, за да може тази дискутирана от десетилетия тема да спре да бъде актуална в съвремието.
